Електрически прекъсвач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Двуполюсен електрически прекъсвач

Електрическия прекъсвач е автоматично управляван ключ, който се използва в бита и съвременното инженерство, за предпазване на електрическа верига от пренапрежение, ток с високи стойности или късо съединение.

История[редактиране | редактиране на кода]

Криви на изключване

Първия електрически прекъсвач, е проектиран от американския учен Томас Едисън. Стандартизиран е от организациите на IEEE и AIEE.[1] Електрическия прекъсвач може да бъде свързан към компютър и програмиран, при какви условия да изключи.[2]

При задействане на ключа, според конструкцията по електро-механичен начин, устройството спира протичането та електрически ток.В зависимост от конструкцията може да се образува електрическа дъга.

Стандарти за електрически прекъсвач[редактиране | редактиране на кода]

Конструкция на електрически прекъсвач

Съществуват няколко стандарта, които класифицират Електрическите прекъсвачи, Първият от тях е представен през 1900-ната година.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Електрическия прекъсвач, най-често е съставен от задвижващ лост, актуаторен механизъм, постоянен контактор, подвижен контактор, биметална пластина, дъго-гасителна камера, електро-механична защита, терминал и други спрямо конструкцията на устройството.

Типове електрически прекъсвачи[редактиране | редактиране на кода]

Според честотата[редактиране | редактиране на кода]

  • за ниски честоти (< 1 kV)
  • за средни честоти (1-72 kV)
  • за високи честоти (> 72 kV)

Според конструкцията[редактиране | редактиране на кода]

  • електро-механични
  • хидравлични
  • пневматични

Според инсталацията[редактиране | редактиране на кода]

  • маслени
  • въздушни
  • SF6
  • вакумни[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]