Агински бурятски автономен окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Агински бурятски автономен окръг
Агинский Бурятский автономный округ
26 септември 1937 – 29 февруари 2008
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
АБАО на картата на Русия
АБАО на картата на Русия
Площ
19 600 km²
Население
77 167 души
Предшественик
Наследник
Забайкалски край
Агински бурятски автономен окръг в Общомедия

Агински бурятски автономен окръг е бивш субект на Руската федерация в южното Задбайкалие. Административен център на окръга е селището от градски тип Агинское (9700 жители).

История[редактиране | редактиране на кода]

АБАО

Влизал е в състава на Читинска област, после е отделен от нея и накрая са обединени в Забайкалски край от 1 март 2008 г. АБО влиза в неговия състав с особен административен статут и се нарича Агински бурятски окръг.

Бил е част от Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район.

Площ от 19 000 км2, което представлява 0,11% от площта на Руската федерация (79-о място). Население – 79 100 хил. души. (2001).

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяването от 2005 г. окръгът има население от 73 485 хил. души (0,05% от населението на Руската федерация, 84-то място). Гъстота на населението е 3,8 души/км2. Урбанизация – 35,32%. Национален състав:

Райони[редактиране | редактиране на кода]

  • Агински район
  • Дулдургински район
  • Могойтуйски район

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в умерения климатичен пояс, има рязко-континентален климат. Средната температура за януари е -28,3 °C, а за юли е +18,8 °C.

Най-голямата река в окръга е р. Онон.

Развита е цветната металургия, дърводобивната и дървообработваща промишленост, машиностроенето и металообработката.

В селското стопанство окръгът е специализиран в животновъдството (тънкорунни овце). Отглеждат се пшеница, овес, ечемик и фуражни култури.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]