Адолф фон Насау (Орания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудвиг фон Насау-Диленбург
граф на Насау
Adolfvannassau.jpg
Монумент за Адолф фон Насау в Хайлигерлее
Лични данни
Роден
Починал
23 май 1568 г. (27 г.)
Семейство
Баща Вилхелм фон Насау-Диленбург
Майка Юлиана фон Щолберг
Лудвиг фон Насау-Диленбург в Общомедия
Лудвиг (ляво) с братята си Йохан (седнал), Адолф и Хайнрих

Адолф фон Насау (на немски: Adolf von Nassau; * 11 юли 1540 в Диленбург; † 23 май 1568 в битката при Хайлигерлее, в провинция Гронинген, Нидерландия) е граф на Насау, по-малък брат на княз Вилхелм Орански, нидерландският военачалник през нидерландския бунт срещу испанците.

Той е четвъртият син на граф Вилхелм фон Насау-Диленбург (1487 – 1559) и втората му съпруга Юлиана фон Щолберг (1506 – 1580).[1] По-големите му братя са княз Вилхелм Орански (1533 – 1584), граф Йохан VI (1536 – 1606), Лудвиг (1538 – 1574) и по-малкият Хайнрих (1550 – 1574).

Той следва във Витенберг и след това се бие 1564 г. в датско-шведската Северна седемгодишна война за трите корони (1563 – 1570).[2]. През 1566 г. участва във Втората австрийска война против турците. През 1568 г. участва в боевете в Брабант с брат си Вилхелм, против Филип II от Испания.

Адолф е командир на кавалерията и с другия си брат Лудвиг тръгват на Север. Адолф е убит от испанците в битката при Хайлигерлее на 23 май 1568 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Pierre Even: Dynastie Luxemburg-Nassau. Von den Grafen zu Nassau zu den Großherzögen von Luxemburg. Eine neunhundertjährige Herrschergeschichte in einhundert Biographien. Schortgen, Luxemburg 2000, ISBN 2-87953-600-6, S. 94 f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nassau 8, genealogy.euweb.cz
  2. Johann Weyer: De praestigiis daemonum et incantationibus ac veneficiis, Basel: Johann Oporinus Nachfolger 2. Aufl. 1577, S. 719; Christoph Meiners: Historische Vergleichung der Sitten und Verfassungen, der Gesetze und Gewerbe des Handels und der Religion, der Wissenschaften und Lehranstalten des Mittelalters mit denen unsers Jahrhunderts, Bd. III, Hannover: Helwing 1794, S. 368f.