Албрехт фон Целкинг
| Албрехт фон Целкинг | |
| благородниик | |
| Герб | |
|---|---|
 Герб на фрайхерен фон Целкинг |
Албрехт фон Целкинг (на немски: Albrecht von Zelking; † пр. 15 юни 1349) е благородник от стария род Целкинг в днешните Долна и Горна Австрия.
Произход и наследство[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Хайнрих фон Целкинг и съпругата му Морайн Русдорф. Внук е на Отон I фон Целкинг и Лойтгард Капел, дъщеря на Улрих III фон Капел и Гертруд фон Валзее. Правнук е на Лудвиг Ширбах фон Целкинг († сл. 1262) и пра-правнук на Хайнрих Ширбах фон Целкинг († сл. 1239), синът на Отмар Ширбах фон Целкинг († сл. 1213).
Господарите фон Целкинг са в свитите, верни на Бабенбергите и Хабсбургите, и често имат висши служби. Те са известни преди всичко с културните си постижения.
Господарите фон Целкинг се разделят на множество линии и измират през 1634 г. по мъжка линия с Лудвиг Вилхелм фон Целкинг. След дълги наследствени конфликти тяхното наследство отива на родовете Полхайм и Цинцендорф. Потомците на дъщери на господарите фон Целкинг са доказани в европейските кралски домове.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: с Агнес фон Рор.
Втори брак: пр. 15 април 1333 г. с Минция фон Фолкенсторф († сл. 15 юни 1349), дъщеря на Албрехт фон Фолкенсторф. Те имат една дъщеря:[1][2]
- Анна фон Целкинг († сл. 14 октомври 1441 или 18 ноември 1448), омъжена I. 1414 г. за Хайнрих V фон Лихтенщайн († пр. 1418), австрийски дворцов майстер, син на Хартнайд III 'Стари' фон Лихтенщайн († 1386) и Анна фон Щернберг († 1376); и II. път сл. 1418 г. за Рудолф III фон Лихтенщайн-Мурау († 28 юни 1425/5 февруари 1426), син на Йохан I фон Лихтенщайн-Мурау († 1395) и Анна фон Петау († сл. 1377). От първия брак тя е майка на:[3]
- Кристоф фон Лихтенщайн († сл. 22 юни 1445), имперски съветник, женен за Анна фон Пуеххайм
- Георг IV фон Лихтенщайн († 1444), женен пр. 14 март 1423 г. за Хедвиг фон Потендорф († 1449/1457)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Edith Frimmel: Das Adelsgeschlecht der Herren von Zelking vom Anfang bis Weinberg. Bibliothek der Provinz, Weitra 2011, ISBN 978-3-900000-73-8, 139 Seiten (mit einem Zusatzblatt „Stammtafel der Herren von Zelking (nach Starkenfels, ergänzt)“ im Papierformat A2).
- Anton Harrer: Die Herren und Frauen von Zelking. Eine Spurensuche. Melk 2016, 608 Seiten.
- Friedrich Kern: Regesten, Grabschriften und Notizen zur Genealogie und Geschichte der Herren von Zelking. In: Zeitschrift des Heraldisch-genealogischen Vereines Adler in Wien. Band 3, Wien 1873, S. 78 – 79, 116 – 119, 145 – 147, 159 – 160, 181 – 183, 194 – 195, 200 – 204; ebenso in: Jahrbuch der heraldischen Gesellschaft Adler in Wien. Band 2, Wien 1875, S. 187 – 215.
- Karl Lind: Denkmale der Familie Zelking. In: Mittheilungen der k.k. Central-Commission zur Erforschung und Erhaltung der Kunst-und historischen Denkmale. Neue Folge 4, 1878.
- Die Herren von Zelking, geschichtewiki.wien.gv.at
- Zelking. In: NÖ-Burgen online. Institut für Realienkunde des Mittelalters und der frühen Neuzeit, Universität Salzburg
- Constantin von Wurzbach: Liechtenstein, das Fürstenhaus, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 15. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1866, S. 112 – 118
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. III, Tafel 31., 40.
- The Lineage and Ancestry of H.R.H. Prince Charles, Prince of Wales, Edinburgh, 1977, Paget, Gerald. Q
- Histoire et Genealogie de La Maison de Liechtenstein, La Ricamarie, Martin, Georges. 27
- Siebmachers Grosses Wappenbuch. 26:622
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Albrecht von Zelking, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Albrecht von Zelking, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
- ↑ Liechtenstein family, genealogy.euweb.cz
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Zelking, burgen-austria.com