Албрехт VII фон Мансфелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Албрехт VII фон Мансфелд
граф на Мансфелд-Хинтерорт
Лични данни
Роден
Починал
4 март 1560 (79 г.)
Семейство
Баща Ернст I фон Мансфелд-Хинтерорт
Майка Маргарета фон Мансфелд
Брак Анна фон Хонщайн-Клетенберг
Потомци Анна, Фолрад V, Каспар, Катарина, Естер, Волфганг, Йохан, Карл, Марта, Сара, Сузана
Герб на Дом Мансфелд
Резиденцията дворец Мансфелд
Резиденцията дворец Мансфелд

Албрехт VII (III, IV) фон Мансфелд-Хинтерорт (на немски: Albrecht VII (III, IV), von Mansfeld-Hinterort; * 18 юни 1480 в Лайпциг; † 4 март 1560 в Лойтенберг) е граф на Мансфелд-Хинтерорт.

Той е вторият син на граф Ернст I фон Мансфелд-Хинтерорт (ок. 1455 – 1486) от младата линия, и съпругата му Маргарета фон Мансфелд (ок. 1458 – 1531), дъщеря на граф Гебхард IV фон Мансфелд-Кверфурт (ок. 1430 – 1492) и Аделхайд фон Олденбург (ок. 1426 – 1545).[2]

По баща е внук на граф Гюнтер II фон Мансфелд-Кверфурт (ок. 1410 – 1475) и първата му съпруга Анна фон Хонщайн-Клетенберг (ок. 1415 – 1450). По-големият му брат Гебхард (1478 – 1558) става граф на Мансфелд-Мителорт и се жени 1509 г. за Маргарета фон Глайхен-Бланкенхайн (ок. 1490 – 1567).

През 1511 г. Албрехт VII основава новия град Айзлебен за миньори от други части на Германия.[3] 1514 г. той строи църквата Св. Аннен [4] също и августинския манастир Св. Анна Айзлебен, който през 1516 г. е посетен от Мартин Лутер.

1525 г. той участва в битката при Франкенхаузен (15 май 1525) против въстаналите селяни. 1530 г. той подписва в Аугсбург Confessio Augustana.През Шмалкалденската война в битката при Дракенбург на 23 май 1547 г. той ръководи войска на Шмалкалденския съюз от ок. 6500 души пехотинци и до 1400 конници и 24 артилерийски оръдия. Той побеждава чрез тактика императорската войска на херцог Ерих II фон Каленберг.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт VII се жени през 1518 г. за графиня Анна фон Хонщайн-Клетенберг (* ок. 1490; † 14 февруари 1559 в Лойтенберг), дъщеря на Ернст IV фон Хонщайн-Клетенберг и Фелицитас фон Байхлинген. Те имат децата:[5][6][7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hermann Größler: Albrecht III. Graf von Mansfeld. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 215 – 221.[3]
  • Reinhard R. Heinisch: Mansfeld, Albrecht III. Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 78 f. (Digitalisat).
  • D. Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Band XIX., Tafel 89, Verlag: Vittorio Klostermann, Frankfurt a. M. 2000, ISBN 3-465-03074-5
  • D. Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Neue Folge. Band I.3, Vittorio Klostermann Verlag, Frankfurt a. M. 2000, ISBN 3-465-03060-5.
  • K. Krumhaar: Versuch einer Geschichte von Schloß und Stadt Mansfeld. Mansfeld 1869 (Digitalisat)
  • Renate Seidel: Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlechts. 1. Auflage. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3, S. 91
  • Hermann Größler: Mansfeld, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212 – 215.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 16 октомври 2015, GND идентификатор: 102478929.
  2. Mansfeld 2, genealogy.euweb.cz
  3. www.goruma.de
  4. www.st-annen-eisleben.de
  5. Albrecht VII, Graf von Mansfeld-Hinterort, geneall.net
  6. Albrecht (VII) Graf v.Mansfeld-Hinterort, ww-person.com
  7. Albrecht VII, Graf von Mansfeld-Hinterort, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]