Ален Жесюа
| Ален Жесюа Alain Jessua | |
| френски кинорежисьор | |
| Роден | Ален Рене Сандо Жесюа
|
|---|---|
| Починал | 30 ноември 2017 г.
Еврьо, Франция |
| Националност |  Франция |
| Режисура | |
| Активност | 1956–1997 |
| Семейство | |
| Съпруга | Ан Гейлор |
| Уебсайт | |
Ален Жесюа (на френски: Alain Jessua) е френски филмов режисьор, сценарист и писател. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Започва да работи като асистент режисьор на Жак Бекер във филма „Златен шлем“ („Casque d'or“) и с Марсел Карн във филма „Свободен лот“. Първият му късометражен филм „Léon la lune“ печели влиятелната награда „Жан Виго“ през 1957 година.
Първият му пълнометражен филм е заснет през 1963 г. – „Животът с главата надолу“ („La vie à l'envers“), номиниран е за най-добър дебютен филм на фестивала във Венеция през 1964 г.
През 1967 г. Жесюа прави филма „Масово избиване“ („The Killing Game“), същият 1967 г. е представен на филмовия фестивал в Кан, където получава наградата за най-добър сценарий.
През 1977 г. заснема култовия си филм „Последен шанс“ с Ален Делон. Филмът му „Кучета“ (1979), с участието на Жерар Депардийо, е представен на 11-ия Международен филмов фестивал в Москва.
През 1984 г. Ален Жесюа снима известния си еротичен филм „Франкенщайн 90“ с Жан Рошфор. Той е вдъхновен от книгата на Мери Шели.
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1973 | Шокова терапия | Traitement de choc |
| 1977 | Последен шанс | Armaguedon |
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- Crèvecœur (1999)
- Ce sourire-là (2003)
- Bref séjour parmi les hommes (2006)
- La Vie à l'envers (2007)
- Un jardin au paradis (2008)
- Petit Ange (2011)
- Monsieur le juge (2017)
- L’œil Picasso (2017)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Alain Jessua(1932-2017), IMDb.com.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
