Алоис Брандщетер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алоис Брандщетер
Alois Brandstetter
Alois Brandstetter - Buchmesse Wien 2018.JPG
Алоис Брандщетер през 2018 г.
Роден 5 декември 1938 г. (80 г.)
Професия писател, филолог
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман, разказ, есе
Награди Награда Вилхелм Раабе (1984)
Награда Франц Теодор Чокор (2018)
Алоис Брандщетер в Общомедия

Алоис Брандщетер (на немски: Alois Brandstetter) е австрийски писател, автор на романи, разкази и есета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алоис Брандщетер е роден през 1938 г. в общността Айхмюл, Горна Австрия. Завършва основно училище и през 1949 г. постъпва в епископския семинар за момчета „Kollegium Petrinum“ в Линц. След изключването му през 1951 г., се записва в гимназията на Велс, където през 1957 г. полага матура.

От 1957 до 1961 г Брандщетер следва германистика и история във Виенския университет и през 1962 г. завършва с докторат върху местните диалекти.

От 1962 г. е научен асистент за старогерманистика и езикознание в Университета на Саарланд в Саарбрюкен. Хабилитира се през 1970 г. с труд „Рецепцията на дворцовия епос в ранновисоконемския прозаичен роман“. През 1971 г. е избран за професор в Университета на Саарланд, а през зимния семестър на 1971/72 г. е гостуващ професор в университета на Залцбург.

През 1974 г. Брандщетер е поканен за професор по Стара немска литература и език в университета на Клагенфурт, където остава до пенсионирането си през 2007 г.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Алоис Брандщетер започва писателската си дейност сравнително късно, но след удостояването му с високи австрийски литературни награди бързо става известен.

Стилът му се характеризира с игрословици, пластичен език и детайлно изобразяване на личните теми и спомени.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи, проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Gewissenserforschung, 1969
  • Über Untermieter, 1970
  • Prosaauflösung – Studien zur Rezeption der höfischen Epik im frühneuhochdeutschen Prosaroman, 1971
  • Stille Größe, 1971
  • Überwindung der Blitzangst, Prosatexte, 1971
  • Ausfälle – Natur- und Kunstgeschichten, 1972
  • Zu Lasten der Briefträger, Roman, 1974, 2004
  • Der Leumund des Löwen – Geschichten von großen Tieren und Menschen, 1976
  • Die Abtei, Roman, 1977
  • Vom Schnee der vergangenen Jahre – Winter- und Weihnachtsgeschichten, 1979, 2009
  • Von den Halbschuhen der Flachländer und der Majestät der Alpen, Frühe Prosa, 1980
  • Die Mühle, Roman, 1981
  • Über den grünen Klee der Kindheit, 1982
  • Altenehrung, Roman, 1983
  • Die Burg, Roman, 1986
  • Landessäure – Starke Stücke und schöne Geschichten, 1986
  • Kleine Menschenkunde, 1987
  • So wahr ich Feuerbach heiße, Roman, 1988
  • Romulus und Wörthersee, Ein poetisches Wörterbuch, 1989
  • Vom Manne aus Eicha, Roman, 1991
  • Vom HörenSagen – Eine poetische Akustik, 1992
  • Almträume. Eine Erzählung, 1993
  • Hier kocht der Wirt, Roman, 1995
  • Schönschreiben, 1997
  • Groß in Fahrt, Roman, 1998
  • Meine besten Geschichten, 1999
  • Die Zärtlichkeit des Eisenkeils, Roman, 2000
  • Der geborene Gärtner, Roman, 2005
  • Ein Vandale ist kein Hunne, Roman, 2007
  • Cant läßt grüßen, Roman, 2009
  • Zur Entlastung der Briefträger, Roman, 2011
  • Kummer ade!, Roman, 2013
  • Aluigis Abbild, Roman, 2015
  • Lebenszeichen, 2018

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Tristan und Isolde: Prosaroman. Nach dem ältesten Druck aus Augsburg vom Jahre 1484, versehen mit den Lesarten des 2. Augsburger Druckes aus dem Jahre 1498 und eines Wormser Druckes unbekannten Datums, 1966
  • Daheim ist daheim. Neue Heimatgeschichten, 1973
  • Österreichische Erzählungen des 20. Jahrhunderts, 1984
  • Der Ort, an dem wir uns befinden. Ungarische Erzähler der Gegenwart, Hrsg. zusammen mit György Sebestyén, 1985
  • Österreichische Erzählungen des 19. Jahrhunderts, 1986
  • Advent, Advent. Geschichten zur Vorweihnachtszeit, 1988
  • Heiteres aus Österreich. Von Artmann bis Zeemann, 1994

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]