Алфред Хейдок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфред Хейдок
руски писател
Hejdok.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на СССР СССР
Професия писател

Уебсайт hejdok.ru

Алфред Петрович Хейдок (1892 – 20 юни 1990) е руски писател, ученик на Николай Рьорих.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алфред Петрович Хейдок е роден през 1892 в един от най-живописните кътове на Латвия, в чифлика Долес, недалеч от река Амата. Когато бил на три години, семейството се преселило в друга област, в чифлика Адлер, където преминало детството на бъдещия писател. Когато станал на осем години, майка му започнала да го учи да чете. Не минало много време и всички книги от домашната библиотека и от съседните чифлици били вече прочетени от малкия Алфред. На дванайсет години той намерил старинната Библия на баба си в кожена подвързия и я прочел от начало докрай.

Когато навършил 16 години, чичо му Карл го взел със себе си в Тверска губерния да работи в дъскорезен завод. Скоро след това там се преселило и цялото семейство. Юношата обикнал този край около горното течение на Волга. Годините летели една след друга. Започнала Първата световна война. Хейдок бил призован на военна служба и работил на фронта като санитар. През пролетта на 1917 в гр. Благовещенск се запознава с бъдещата си съпруга. Вълната на революцията отнася Хейдок и жена му в Харбин, Китай. Потокът от бежанци е огромен. В града цари бедност и безработица.

Тук, в Харбин, в края на април 1934, Хейдок се среща с Николай Рьорих, когото приема за свой Учител. От самия Рьорих Хейдок научава за Учението Жива Етика, двамата беседват за Новата Ера на планетата, за новото човечество, за сътрудничеството и братството между народите. През 1934 Хейдок издава и първата си книга с разкази – „Звездите на Манджурия“, с предговор от Николай Рьорих. Няколоко десетилетия по-късно, в статия, посветена на стогодишнината от рождението на своя Учител, Хейдок ще си спомни, как в своите беди и нещастия хората са идвали при великия Мислител и Художник, за да получат от него не материална, а именно духовна помощ. Докосването до необятния духовен свят на Рьорих оставя в съзнанието на писателя незабравима следа. Той става един от основателите и най-активни участници на Харбинското Рьорихово дружество.

През 1947 Хейдок се завръща в СССР, почти веднага след това е репресиран и прекарва 10 години по лагери и затвори. Тежките изпитания силно влошават здравето му, но не сломяват неговия дух. Веднага след излизането си на свобода, макар и с увредено зрение, той се заема с превода на третия том на „Тайната Доктрина“ на Елена Блаватска на руски език (първите два тома са преведени от Елена Рьорих). Следвайки съветите на своя Учител, Хейдок се заселва в планината Алтай, в гр. Змеиногорск, където не престава да твори до смъртта си, дори и след като напълно ослепява, като диктува текстовете си на своята вярна помощница Людмила Вертоградская. Превежда „Теософски тълковник“ на Елена Блаватска и други произведения, пише книгата „Дъга на чудесата“ – цикъл от разкази по истински случаи, някои от тях от собствената му биография, в които прави опит да даде обяснение на редица необяснени и непризнати от официалната наука феномени. Сътрудничи и помага на всички, чиито усилия са насочени към популяризирането в Русия на творческото наследство на семейство Рьорих.

Едва през 90-те години книгите на Хейдок започват да достигат до руските читатели. Със своя безупречен стил и най-вече с идейното си богатство, породено от ярката индивидуалност и неповторимия жизнен път на техния автор, те спечелват заслужено признание. Днес в Русия се организират научни и философски форуми, посветени на творчеството на Хейдок, книгите му продължават да се преиздават и се радват на широк читателски интерес.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

За създаването на тази страница е използван с разрешение материал от интернет списание „Палитра“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]