Амстердамски метрополитен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Амстердамски метрополитен
CAFmetro 75b.JPG
Информация
Местоположение Амстердам
Тип Метро
Експлоатация от 1977
Дължина 42,5
Линии 4
Единици 106
Станции 52
Оператор Gemeentelijk Vervoerbedrijf
Собственик община Амстердам
Амстердамски метрополитен в Общомедия

Амстердамският метрополитен е второто и засега последно изградено метро в Холандия. Системата разполага с 52 станции в 4 различни линии и е в ескплоатация от 1977.

История[редактиране | редактиране на кода]

Метростанции[редактиране | редактиране на кода]

Схема на метрото

Метрото разполага с 52 станции, обслужващи 4 линии, всяка със собствен номер - 50, 51, 53 и 54. От 2002 насам в строеж е и линия 52, която ще свърже северните и южни части на града, добавяйки 7 нови станции. Редица проблеми забавят неколкократно строителните работи и крайният срок за отваряне на новата линия е отложен с 5 години до 2017. Цената на проекта скача от 1,5 до над 3 милиарда евро (изчислено към 2009) и го превръща в най-скъпото метро в света.

Първите построени направления са 53 и 54 в източната част на града, последвани от западната линия 51 през 1990. През 1997 е завършена и 50, която обикаля по околовръстният път.

Налице е проект за бъдещо разширение на 52 до летище Схипхол.

Метросъстави[редактиране | редактиране на кода]

Amstelveenseweg3.jpg

Билетна система[редактиране | редактиране на кода]

Разни[редактиране | редактиране на кода]

Информационна табела в метрото

Всички информационни табели в метрото използват шрифта MOL, създаден специално за случая от Жерар Юнгер през 1974. Разстоянието между буквите е по-голямо от нормалното, за да може пътниците лесно да различават отделните символи вечер, когато табелите са осветени. Първоначално градските управници са искали да използват къртица за символ на метрото, но впоследствие идеята отпада, а холандската дума за животното дава името на шрифта.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]