Артикулация (музика)

Вижте пояснителната страница за други значения на Артикулация.

---

Артикула̀ция (на латински: articulatio – разчленено) при говора и дейността на говорните органи, при произнасяне на звук, учленяване. В музиката начина по който се изпълняват тоновете, например: легато (свързано) или стакато (разделено) в най-различни степени и оттенък.

Същност

Способите и спецификата при различните музикални инструменти са твърде разнообразни в зависимост от звукоизвличането. Свързани са примерно с движението на ръката (рамото, лакътя, китката); удара на пръстите и вдигането им (пианото и клавишните); движението на лъка или плектрума (струнните инструменти); при духовите инструменти с движението на езика, с който, чрез мислено изговаряне на различни срички при свирене се отваря или прекъсва въздушната струя; при пеенето се използват органите на речта. Артикулацита допринася изключително много за разнообразието и обогатяването на тона, като изразно средство, а също и за стиловото фразиране при художествено изпълнение.

Видове артикулации в музиката

Артикулацията се отбелязва в нотния текст със специални знаци, носещи наименованията:

• легато – указва, че нотите трябва да бъдат изпълнени полегато и свързано
• стакато – изпълнява нотите със съкратена продължжителност (без да се ускорява темпото)
• тенуто – указва мястото, където трябва да се акцентира с провлачване продължителността на изпълнение или увеличаване на силата
• маркато – указва засилено изпълнение за нота, акорд или пасаж
• глисандо – плавен преход от един тон към друг
• портато
• портаменто

и др.

Източници

• Музикален терминологичен речник, издателство „Наука и изкуство“ 1969 г.