Артикулация (музика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Артикулация.

Артикула̀ция (на латински: articulatio - разчленено) при говора и дейността на говорните органи, при произнасяне на звук, учленяване. В музиката начина по който се изпълняват тоновете, например :легато (свързано) или стакато (разделено) в най-различни степени и отенък.

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Способите и спецификата при различните музикални инструменти са твърде разнообразни в зависимост от звукоизвличането. Свързани са примерно с движението на ръката (рамото, лакътя, китката); удара на пръстите и вдигането им (пианото и клавишните); движението на лъка или плектрума (струнните инструменти); при духовите инструменти с движението на езика, с който, чрез мислено изговаряне на различни срички при свирене се отваря или прекъсва въздушната струя; при пеенето се използват органите на речта. Артикулацита допринася изключително много за разнообразието и обогатяването на тона, като изразно средство, а също и за стиловото фразиране при художествено изпълнение.

Видове артикулации в музиката[редактиране | редактиране на кода]

Артикулацията се отбелязва в нотния текст със специални знаци, носещи наименуванията:

  • легато — указва, че нотите трябва да бъдат изпълнени полегато и свързано
  • стакато — изпълнява нотите със съкратена продължжителност (без да се ускорява темпото)
  • тенуто — указва мястото, където трябва да се акцентира с провлачване продължителността на изпълнение или увеличаване на силата
  • маркато — указва засилено изпълнение за нота, акорд или пасаж
  • глисандо — плавен преход от един тон към друг
  • портато
  • портаменто

и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Музикален терминологичен речник, издателство „Наука и изкуство“ 1969 г.