Артур Фонвизин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Артур Владимирович Фонвизин е роден на 11 януари 1883 г. в Рига – починал на 19 август 1973 г. в Москва. Съветски художник, акварелист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фонвизин е роден на 30 декември 1882 година (11 януари 1883 година) в гр. Рига, Латвия, в семейство на лесничеи от немски произход. След завършване на гимназия през 1901 година се записва да учи в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. Негови учители са К.Н. Горски, Василий Башкеев и Николай Клод. В училището се запознава с Михаил Ларионов, лидер на група от млади хора, готови да „разрушат старото изкуство“. След като групата организира изложба, неразрешена от началниците на училището, Фонвизин е изключен заедно с Михаил Ларионов и Сергей Судейкин.

През 1904 година пристига в Мюнхен, където продължава обучението си в ателието на Геймън и Гарднър.

През 1906 година се завръща в Русия и на първо време живее на село с родителите си.

Творчески период[редактиране | редактиране на кода]

От 1907 година до войната в ларионовата група Фонвизин е виден участник в изложбата „Синята роза“, „Стефанос“ (1909), „Младежки съюз“ (декември 1910), Участва в салона на „Златното руно“ влязло в Световното изкуство. Произведенията от този период се характеризират като символизъм, лирически примитивизъм.

Най-известни произведения от този период са „Невеста“ (1902), „Леда“ (1904), „ Композиция с Христос“ (1904).

След Първата световна война Фонвизин се премества в провинция Томбов. Рисува сред природата и преподава живопис. През 1918 г. оглавява ателие по изобразително изкуство в Томбов. Става член на творческата организация „Маковец“ 1923 г. и участва в нейни изложби. През 1923 г. преподава в Новгородския художествен техникум. 1926 – 1927 г. се завръща в томбовското студио по изобразително изкуство. През 1928 г. се присъединява към Обществото на московските художници и Асоциацията на художниците на революционна Русия.

В същото време започнал да работи в акварелна техника, което става негово призвание за цял живот. През 1929 г. Фонвизин посещава Ленинград, където рисува „Изглед към града“.

В началото на тридесетте години прави илюстрации на „1001 нощ“ (1932), „Германска романтична история“ (1936) и приказки на Е.Т.А Хофман (1937).

Първата самостоятелна изложба се провежда в музея „Пушкин“ (1936). През 1937 г. по време на кампанията за борба с формализма в изкуството е причислен към „бандата на формалистите“, (трите Ф: Фалк, Фаворски, Фонвизин).

От началото на четиридесетте до смъртта му, основна тема в творчеството на художника става портрета. Рисува театрални актриси в сценични костюми, циркови картини, скици от дореволюционния период, натюрморти с цветя и пейзажи.

Работата на Фонвизин е характерна с това, че рисува без скициране с молив, направо с боите на белият лист.

През 1943 година художникът е депортиран в Казахстан, поради немският му произход. Там създава циклите „Караганда“ и „Шофьори“. От 1958 г. до 1960 г. живее в Пирогово и рисува пейзажи.

Както преди войната, така и след нея, Фонвизин продължава да се изявява и прави самостоятелни изложби през 1940, 1944, 1947, 1955, 1958, 1969 години.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1970 година Артур Владимирович Фонвизин е удостоен със званието „Заслужил художник“ на РСФСР.

Умира в Москва на 19 август 1973 година.

Картините на художника, акварели, портрети, пейзажи и натюрморти се съхраняват в Третяковската галерия, Музея на изящните изкуства „Пушкин“ и Руски музеи. Много произведения се съхраняват и периодически се показват от студентката на художника Алла Белякова.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фонвизин, Артур Владимирович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.