Фарид ад-Дин Аттар

Фарид ад-Дин Аттар فَریدالدّین ابوحامِد محمّد عطّار نِیشابوری
	ирански поет
Роден	март 1145 г. Нишапур, Селджукска държава
Починал	26 април 1230 г. (85 г.) Нишапур, Монголска империя
Погребан	Иран
Литература
	Фарид ад-Дин Аттар в Общомедия

Фарид ад-дин Мухаммад ибн Ибрахим Аттар (فریدالدین عطار; още – Фаридадин, Фаридуддин) (ок. 1142 – 1220) е персийски поет и суфистки теоретик, един от тримата „Велики суфии“. Роден около 1142 г. в Нишапур – град в провинция Хорасан, разположен югозападно от Мешхед, дн. Иран. На младини пътува из Египет, Туркестан и Индия. Малко е известно за неговия живот. Роден в семейството на преуспяващ аптекар, той получава отлично образование по медицина, арабски и богословие в медресето към гробницата на имам Реза в Мешхед. Според неговата „Мосибат-наме“ („Книга на страданията“) работил е при баща си, след чиято смърт поема дрогерийния бизнес.

Аттар е сред най-известните поети-мистици на Иран. Заедно със Санаи оказва силно влияние върху Руми и неговите суфистки възгледи. И двамата поети са споменати от него неколкократно със засвидетелствано дълбоко уважение. За Аттар Руми пише:

„Аттар скиташе из Седемте долини на любовта – ние сме все още на една пътечка.“

Името Аттар е творчески псевдоним. То означава ‚билкар‘, ‚дрогерист‘, ‚парфюмерист‘.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Аттар е един от най-продуктивните творци на персийската литература. Автор е на над сто творби с различна дължина – от няколко страници до няколко тома. Днес са запазени около 30 негови творби.

В характерния за суфистките поети стил, Аттар величае земната любов, в качеството ѝ на прелюдия към небесната, божествената любов. Тя може да бъде и в несъвършена форма, ала да запази своите духовни аспекти, тъй като възлюбеният се превръща в известен смисъл в „Единствен“ и „Божествен“. Една от известните му притчи разказва за любовта на султан Махмуд Газневи и роба Малик Аяз. В своята „Елахи Нама“ поетът събира осем истории за тяхната споделена любов и преданост.

Най-известната творба на Аттар е шедьовърът на персийската литературна съкровищница „Мантик ал-тайр“ („Птичият събор“^[1]) – поема от 4600 двустишия. Творбата разказва за пътуването на ято птици, водени от един папуняк, към дома на техния бог, когото никога не са виждали. При пристигането си след тежък и изпълнен със смъртоносни премеждия път оцелелите откриват, че не друг е техният бог, а те самите, като сплотено цяло – суфистка алегория за единение на човешкото и божественото.

Сред другите му известни творби са „Мухтар-наме“, сборник с биографии на шейхове, „Диван“ (събрани съчинения) и „Тадхират ал-Авлия“, („Биографии на светците“), разказваща за ранните суфистки учители.

Говорейки с философски обобщения, повечето творби на Аттар са популярни и относително лесни за възприемане.