Аустенит
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Аустенитът (или гама фаза на желязото) е металическа немагнитна алотропна форма на желязото. Аустенитът съществува над критичната евтектоидна температура от 730 градуса по Целзий; различните сплави на стоманата имат различни евтектоидни температури. Аустенита носи името на Уилиям Чандлър Робъртс-Аустен (1843 – 1902 г.).
Алотропия на желязото
[редактиране | редактиране на кода]Над 912 и до 1394 градуса по Целзий алфа желязото преминава през фаза от обемно-центрирана до стено-центрирана решетка на гама желязото в структура, наричана аустенит. То е по-същия начин меко и еластично, но може да отдели значително повече въглерод. Тази форма на желязото се вижда най-вече при чистостоманените оборудвания използвани при болниците и хранителните предприятия.
Аустенизация
[редактиране | редактиране на кода]Аустенизацията означава нагряване на желязо, стомана или предмети съдържащи желязо до температура при която кристалната структура се променя от ферит на аустенит. Непълна аустенизация може да доведе до неразтворени карбиди в матрицата.