Багдадска железопътна линия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Трасе на Багдадската железопътна линия
Багдадската железопътна линия 1900—1910 гг.

Багдадската железопътна линия е планирана и частично построена железопътна линия по направлението БерлинВиенаИстанбулБагдадБасраКувейт, която се превръща в "ябълка на раздора" и изключително възпламеняващ фактор в международните отношения в началото на XX век.[1]

Багдадската железопътна линия е с дължина около 2400 км, съединявайки Босфора с Персийския залив.

История[редактиране | edit source]

Различни идейни проекти за построяване на железен път към Персийския залив имат англичаните още в средата на XIX век.

Развитието на железопътния транспорт в Османската империя през втората половина на 19 век и началото на 20-тия е бързо. Построена е линията Хайдар паша (Истамбул) — Измит в 1877 г. с немски банков заемен капитал. В 1906 г. германци построяват линията ИзмитЕскишехирКонияЕрегли (около 900 км) с отклонение ЕскишехирАнкара (263 км). В 1899 г. след визита на Вилхелм II е сключен концесионен договор по силата на който Османската империя предоставя правото на Deutsche Bank и Сименс да построят и експлоатират железопътна линия от Кония през Багдад до Персийския залив. За целта барлински и вюртембергски банки създават концорциума Société de Chemins de Fer Ottomans d’Anatolie. В 1903 г. окончателно са уточнени всички параметри на предоставената концесия.

План[редактиране | edit source]

По план Багдадската железопътна линия започва от Ерегли до Адана, след което тръгва на изток към Нусайбин и Мосул, а после свърва на юг към брега на река Тигър до Багдад, след което достига Басра и Кувейт. Запланирано е и първо отклонение до Алепо за съединението ѝ със съществуващата Сирийска железопътна линия до Бейрут и Дамаск, а посредством нея и със строящата се към онзи момент теснолинейна Хиджазска железопътна линия до Мека. Друго отклонение е предвидено от Багдад до Ханекин на османо-персийската граница.

Железният път е наименован в немската преса като «Три Б» - по първите букви на имената Берлин — Босфор — Багдад, както същи и Берлин — Бизантион (т.е. Византия) — Багдад.

Международни усложнения и проблеми[редактиране | edit source]

Планът създава безспокойство както в Русия, така и в Англия, и по съществото си катализира сключването на предходно немислимото англо-руско съглашение с което временно се слага край на голямата игра. В Русия изграждането на железния път предизвиква безспокойство най-вече с това, че линията в частта АнкараСивасДиарбекирВан дава възможност да се насочат значителни османски военни сили към Кавказския регион с което се застрашат интересите на Русия в този регион, поради което руската дипломация изисква строежа на това трасе да се предостави в руски ръце. Германия изоставя строежа на северното отклонение на железницата с цел да не дразни руската страна. В замяна в 1911 г. между Руската и Германската империя е сключено Потсдамско споразумение, по силата на което Русия изтъргува позицията си и се съгласява да не възпрепятства строежа на железопътната линия в замяна признаването от германска страна на попадането на Персия в стратегическата сфера на влияние на руските глобални интереси, понеже е възможно в бъдеще германската промишленост да наводни със свои продукти не само цяла Мала Азия, Сирия и Месопотамия, но по линията Багдад — Ханекин — Техеран - и цяла Персия.

По естеството си, с оглед развитието на транспорта към онзи момент, изграждането на Багдадската железопътна линия привлича и обвързва Османската империя в сферата на влияние на Тройния съюз.

Инициативата предизвиква загриженост и безспокойство най-вече у Англия, понеже застрашава британските имперски интереси в целия Ориент - Египет, Персия, а посредством последната най-вече - Индия. Под британски натиск, и в стремеж за компромис, Германия се съгласява в навечерието на Първата световна война - през юни 1914 г. - да предаде строителството на железния път в участъка на юг от Багдад на Британия. В действителност, Германия мисли че победата в предстоящата война ще и върне инициативата на това геостратегическо към онзи момент начинание.

Реализация[редактиране | edit source]

В началото на Първата световна война, Багдадската железопътна линия е построена частично - на север Рас ел Айна (по време на войната стига до Нусайбин), а на юг — от Багдада до Самара. След поражението на Централните сили в ПСВ, строителството на ж.п.линията е спряно.

Едва през лятото на 1940 г., след избухването на Втората световна война, е завършено строителството на ж.п. линията по целия път от Истанбул до Багдад и тържествено и изпратен първия влак по трасето в юли 1940 г.

Съвременно състояние на пътя[редактиране | edit source]

По-голямата част от трасето функционира,[2], въпреки че Войната в Ирак и последвалата интервенция в страната на войски от т.нар. коалиция на желаещите, в максимална степен нарушават не само подвоза, но и смисъла от съществуването на трасето.

Участъкът от Топрах кале до Нарли е електрифициран поради превоза на руда по него.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стефанов, Георги. Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Глава II, Засилване на колониалната експанзия, стр. 76. ДИ "Наука и изкуство", 1977, ISBN 9534621511.
  2. Neil Robinson World Rail Atlas and Historical Summary: Vol. 8 The Middle East and Caucasus Publisher: «World Rail Atlas» 2006 ISBN 954-12-0128-8 (англ.)