Багдадска железопътна линия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Трасе на Багдадската железопътна линия
Багдадската железопътна линия 1900-1910 г.

Багдадската железопътна линия е планирана и частично построена железопътна линия по направлението БерлинВиенаИстанбулБагдадБасраКувейт, която се превръща в "ябълка на раздора" и изключително възпламеняващ фактор в международните отношения в началото на XX век[1].

Има дължина около 2400 км, свързва Босфора с Персийския залив.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идейни проекти за построяване на железен път към Персийския залив англичаните имат още в средата на XIX век.

Развитието на железопътния транспорт в Османската империя през втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век е бързо. Построена е линията Хайдар паша (Истанбул) – Измит в 1877 г. с германски банков заемен капитал. В 1906 г. германци построяват линията Измит – ЕскишехирКонияЕрегли (около 900 км) с отклонение Ескишехир – Анкара (263 км).

В 1899 г. след визита на Вилхелм II е сключен концесионен договор, по силата на който Османската империя предоставя правото на Deutsche Bank и „Сименс“ да построят и експлоатират железопътна линия от Кония през Багдад до Персийския залив. За целта берлински и вюртембергски банки създават консорциума Société de Chemins de Fer Ottomans d’Anatolie. В 1903 г. окончателно са уточнени всички параметри на предоставената концесия.

Железният път е наименуван в немската преса като «Три Б» - по първите букви на маршрута Берлин – Босфор – Багдад, а също и Берлин — Бизантион (т.е. Истканбул) – Багдад.

Международни аспекти[редактиране | редактиране на кода]

Планът създава безспокойство както в Русия, така и във Великобритания, като ускорява сключването на по-рано немислимото англо-руско съглашение, слагайки временно край на голямата игра. В Русия изграждането на железния път предизвиква безпокойство най-вече с това, че линията в частта АнкараСивасДиарбекирВан дава възможност да се насочат значителни османски военни сили към Кавказ, застрашавайки руските интереси в този регион, поради което руската дипломация изисква строежът на това трасе да се предостави в руски ръце.

Германия изоставя строежа на северното отклонение на железницата с цел да не дразни руската страна. В замяна в 1911 г. между Руската и Германската империя е сключено Потсдамско споразумение, по силата на което Русия изтъргува позицията си и се съгласява да не възпрепятства строежа на железопътната линия срещу признаване от германска страна на попадането на Персия в стратегическата сфера на влияние на руските глобални интереси, понеже е възможно в бъдеще германската промишленост да наводни със свои продукти не само цяла Мала Азия, Сирия и Месопотамия, но и цяла Персия чрез линията Багдад – Ханекин – Техеран.

С оглед развитието на транспорта към онзи момент изграждането на Багдадската железопътна линия привлича и обвързва Османската империя в сферата на влияние на Тройния съюз.

Инициативата предизвиква загриженост и безпокойство най-вече у Великобритания, понеже застрашава британските имперски интереси в целия Ориент - Египет, Персия, а посредством последната най-вече - Индия. Под британски натиск, и в стремеж за компромис, Германия се съгласява в навечерието на Първата световна война - през юни 1914 г. - да предаде строителството на железния път в участъка на юг от Багдад на Британия. В действителност, Германия мисли че победата в предстоящата война ще и върне инициативата на това геостратегическо към онзи момент начинание.

Описание на проекта[редактиране | редактиране на кода]

По проект Багдадската железопътна линия започва от Ерегли до Адана, след което тръгва на изток към Нусайбин и Мосул, а после свърва на юг към брега на река Тигър до Багдад, след което достига Басра и Кувейт. Запланирано е и първо отклонение до Халеб за свързване със съществуващата Сирийска железопътна линия до Бейрут и Дамаск, а посредством нея - и със строящата се тогава теснолинейна Хиджазска железопътна линия до Мека. Друго отклонение е предвидено от Багдад до Ханекин на османско-персийската граница.

Реализация на проекта[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война, Багдадската железопътна линия е построена частично - на север Рас ел Айна (по време на войната стига до Нусайбин), а на юг — от Багдад до Самара. След поражението на Централните сили в ПСВ, строителството на ж.п.линията е спряно.

Едва през лятото на 1940 г., след избухването на Втората световна война, е завършено строителството на железопътната линия по целия път от Истанбул до Багдад и тържествено е изпратен първият влак по трасето в юли 1940 г.

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от трасето функционира[2], въпреки че Войната в Ирак и последвалата намвлизане в страната на войски от т.нар. коалиция на желаещите в максимална степен нарушават не само подвоза, но и смисъла на съществуването на трасето.

Участъкът от Топрах кале до Нарли е електрифициран поради превоза на руда по него.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стефанов, Георги. Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Глава II, Засилване на колониалната експанзия, стр. 76. ДИ "Наука и изкуство", 1977, ISBN 9534621511.
  2. Neil Robinson World Rail Atlas and Historical Summary: Vol. 8 The Middle East and Caucasus Publisher: «World Rail Atlas» 2006 ISBN 954-12-0128-8 (англ.)