Баламбер
| Баламбер | |
| владетел на хуните | |
| Роден |
313 г.
|
|---|---|
| Починал | 378 г.
|
Баламир, Баламер или Баламбер (Balamir, Balamber) e владетел на хуните, известен само от едно споменаване в „Гетика“ на Йорданес.[1] Йорданес го нарича просто „крал на хуните“ (на латински : rex Hunnorum) и пише историята за Баламбер, който смазва племената на Остроготите през 370-те години; някъде между 370 [2] и по-вероятно 376 [3] сл. Хр.
Редица историци твърдят, че Баламбер може би никога не е съществувал и е бил объркван с други владетели или дори измислица. [4][5][6][7]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името е записано в три варианта от Йорданес и още два от преписвачите: Балабер, Баламбер, Баламур, Баламбир, Баламир.[8]
Ото Менхен-Хелфен твърди, че първоначалната форма на името е била Балимбер и че значението му е неизвестно.[2]
Омелян Прицак смята Баламур за единствената оригинална хунска форма на името. Той го извежда от дума, сродна на монголския balamut, balamud, balamad (див, смешен, дързък).[8] Така Прицак реконструира името като идващо от bala + mur , което означава „най-великият сред смелите, дръзките“. [9]
Хюн Джин Ким твърди, че името е просто изкривяване на името Валамир, което според него е в основата на фигурата на Йорданес. Ким отбелязва, че Валамир е написано Βαλαμηρ ( Balamêr ) на гръцки. [4] Той твърди, че името е с несигурно значение, но „изглежда, че има източен произход“ и предполага връзка с град в Централна Азия, наречен Валаам ( Βαλαάμ ). [10]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Peter J. Heather: The Goths. Oxford 1996.
- Otto J. Maenchen-Helfen: Die Welt der Hunnen. Wiesbaden 1997 (Erstauflage 1978).
- Thompson, E.A. (1996), The Huns, The Peoples of Europe (Revised ed.), Oxford: Blackwell, ISBN 0-631-21443-7
- Edward A. Thompson: The Huns. Oxford 1999 (Nachdruck der Auflage von 1948, mit einem Nachwort von Peter Heather).
- Йорданес, O pochodzeniu i czynach Gotów [w:] Edward Zwolski, Kasjodor i Jordanes. Historia gocka czyli Scytyjska Europa, Wydawnictwo Towarzystwa Naukowego Katolickiego Uniwersytetu Lubelskiego, Lublin 1984.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mitchell, Stephen (2007). A history of the later Roman Empire, AD 284-641.. Oxford: Blackwell, ISBN 978-1-4051-0856-0
- ↑ а б Maenchen-Helfen 1973, с. 414.
- ↑ Wolfram 1990, с. 248, 253.
- ↑ а б Kim 2013, с. 108.
- ↑ Thompson 1996, с. 62 – 63.
- ↑ Heather 2007, с. 357 – 358.
- ↑ Heather 2010, с. 666.
- ↑ а б Pritsak 1982, с. 433.
- ↑ Pritsak 1982, с. 435.
- ↑ Kim 2013, с. 236.
