Бартоломеус Фридрих фон Байхлинген
| Бартоломеус Фридрих фон Байхлинген Bartholomäus Friedrich von Beichlingen | |
| граф на Байхлинген | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Гебезе, Федерална република Германия |
| Погребан | Гебезе, Федерална република Германия |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Адам фон Байхлинген |
| Майка | Катарина фон Хесен |
| Братя/сестри | Хугбрехт фон Байхлинген Кристоф фон Байхлинген Лудвиг Албрехт фон Байхлинген |
| Съпруга | Зерапия фон Йотинген-Йотинген (21 октомври 1558 – 20 май 1567) |
| Деца | няма |
Бартоломеус Фридрих фон Байхлинген (на немски: Bartholomäus Friedrich von Beichlingen; Bartholomes Friedrich; † 20 май 1567 в Гебезе) е последният граф от рода на графовете на Байхлинген в Тюрингия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-малкият син на граф Адам фон Байхлинген (1460 – 1538) и втората му съпруга ландграфиня Катарина фон Хесен (1495 – 1525), дъщеря на ландграф Вилхелм I фон Хесен (1466 – 1515) и принцеса Анна фон Брауншвайг-Волфенбютел (1460 – 1520). Фамилията му живее в замък Крайенбург и в дворец Гебезе.
Бартоломеус Фридрих е домхер в Кьолн и Халберщат и рицарски собственик на имоти в Кройцбург и Гебезе. През 1532 г. се разширява църквата Св. Лауренций в Гебезе, с камъни от капелата, строена от Св. Бониваций († 754). През 1555 г. той назначава в цървата Св Лауренций в Гебезе първия лутерски предигер Николаус Ерих от Вайсензе. През 1564 г. в Гебезе има чума и умират 331 жители.[2]
Бартоломеус Фридрих умира без мъжки наследник на 20 май 1567 г. в Гебезе, Тюрингия. Погребан е в църквата Св. Лауренций в Гебезе.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Бартоломеус Фридрих се жени ок. 21 октомври 1558 г. за Зерапия фон Йотинген-Йотинген († сл. 31 август 1572), дъщеря на граф Лудвиг XV фон Йотинген-Йотинген (1486 – 1557) и графиня Мария Салома фон Хоенцолерн-Хайгерлох (1488 – 1548).[3] Те нямат деца.[4][5]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Дворец Гебезе, ок. 1860 -
Дворец Байхлинген (2006) -
Замък Крайенбург, 1516 – 1567, последната резиденция на графовете на Байхлинген -
Църквата Св. Лауренций в Гебезе
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- W. Rein: Die letzten Grafen von Beichlingen, Zeitschrift des Vereins für Thüringische Geschichte und Altertumskunde, 1854, 1. Bd., S. 381 – 387
- Lothar Bechler: Schloß Beichlingen. Visionen trotz Nebel. In: Bruno J. Sobotka: Burgen, Schlösser, Gutshäuser in Thüringen. Theiss, Stuttgart 1995, ISBN 3-8062-1123-X.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 95.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 99.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bartholomäus Friedrich, Graf von Beichlingen, geneall.net
- ↑ Die Geschichte der Stadt Gebesee, gebesee.de
- ↑ Oettingen 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Bartholomäus Friedrich von Beichlingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Bartholomäus Friedrich Graf v. Beichlingen, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Grafen von Beichlingen, geneall.net