Бартоломеус Фридрих фон Байхлинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бартоломеус Фридрих фон Байхлинген
Bartholomäus Friedrich von Beichlingen
граф на Байхлинген
Роден
Починал
Гебезе, Германия
Погребан Гебезе, Германия
Wappen derer von Beichlingen.png
Семейство
Баща Адам фон Байхлинген
Майка Катарина фон Хесен
Братя/сестри Хугбрехт фон Байхлинген
Кристоф фон Байхлинген
Лудвиг Албрехт фон Байхлинген
Съпруга Зерапия фон Йотинген-Йотинген (21 октомври 1558 – 20 май 1567)
Деца няма

Бартоломеус Фридрих фон Байхлинген (на немски: Bartholomäus Friedrich von Beichlingen; Bartholomes Friedrich; † 20 май 1567 в Гебезе) е последният граф от рода на графовете на Байхлинген в Тюрингия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-малкият син на граф Адам фон Байхлинген (1460 – 1538) и втората му съпруга ландграфиня Катарина фон Хесен (1495 – 1525), дъщеря на ландграф Вилхелм I фон Хесен (1466 – 1515) и принцеса Анна фон Брауншвайг-Волфенбютел (1460 – 1520). Фамилията му живее в замък Крайенбург и в дворец Гебезе.

Бартоломеус Фридрих е домхер в Кьолн и Халберщат и рицарски собственик на имоти в Кройцбург и Гебезе. През 1532 г. се разширява църквата Св. Лауренций в Гебезе, с камъни от капелата, строена от Св. Бониваций († 754). През 1555 г. той назначава в цървата Св Лауренций в Гебезе първия лутерски предигер Николаус Ерих от Вайсензе. През 1564 г. в Гебезе има чума и умират 331 жители.[2]

Бартоломеус Фридрих умира без мъжки наследник на 20 май 1567 г. в Гебезе, Тюрингия. Погребан е в църквата Св. Лауренций в Гебезе.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Бартоломеус Фридрих се жени ок. 21 октомври 1558 г. за Зерапия фон Йотинген-Йотинген († сл. 31 август 1572), дъщеря на граф Лудвиг XV фон Йотинген-Йотинген (1486 – 1557) и графиня Мария Салома фон Хоенцолерн-Хайгерлох (1488 – 1548).[3] Те нямат деца.[4][5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • W. Rein: Die letzten Grafen von Beichlingen, Zeitschrift des Vereins für Thüringische Geschichte und Altertumskunde, 1854, 1. Bd., S. 381 – 387
  • Lothar Bechler: Schloß Beichlingen. Visionen trotz Nebel. In: Bruno J. Sobotka: Burgen, Schlösser, Gutshäuser in Thüringen. Theiss, Stuttgart 1995, ISBN 3-8062-1123-X.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 95.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 99.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]