Батулски манастир
Батулският манастир „Св. Атанас“ се намира на 2,5 km югоизточно от с. Батулци и на десетина километра от гр. Ябланица, община Ябланица.
Средновековният манастир е изоставен от края на XVII век. Спада към Ловчанска епархия, Тетевенска духовна околия.
История[редактиране | редактиране на кода]
През владичеството районът е вакъфска собственост и предоставените известни фискални облекчения дават възможност за възникване и процъфтяване на духовен живот. От Батулския манастир произхожда един ръкописен Празничен миней с избрани служби от Постния и Цветния триод, преписан от свещеник Георги през 1646 г. (сега в музея на Свищов, № 152). Същият свещеник и мирянинът Съботин са вписани в Етрополския поменик-кондика (София, Народна библиотека, № 1017, л. 50б) в средата на XVII век. По всяка вероятност преписвачът е учил в Етрополския манастир „Св. Троица“, който е най-голямата книжовна школа в Северна България през XVII в.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
 | Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля, пишете на беседата. |
Батулският манастир се намира в планинска пустош, между две била върху умерено полегат склон с източно изложение близо до затлачената „Манастирска бара“, в която според легендата е удавен игуменът при унищожаването на манастира. Над обителта извисява ръст скалният масив „Венеца“ с останки от тракийска крепост и некропол (VI – V в. пр. Хр.). Основите на манастирския храм, полузаровени в земята, са от местен варовик и бял хоросан и имат размери: дължина ок. 8,5 m, ширина 3,6 m, дебелина 1,7 m и средна височина днес 0,8 m. От двете страни на олтарната апсида сега липсват ниши за проскомидия и дяконикон. Ролята на престолен камък се изпълнява от базата и част от тялото на антична колона, донесени преди векове от Зл. Панега. Горният камък („мензата“) има кръгла форма и е натрошен преди 50 г. от иманяр. В музейния кът на Батулци се пазят миниатюрни фрагменти от открити тук стенописи. Иван Велков заявява, че църквата на Батулския манастир се отличава с полукръгъл притвор. Но след като се потърсят паралели на този архитектурен феномен, появяват се съмнения в достоверността на горното твърдение. Кръгли нартекси притежават само три храма в нашите земи – „Св. Никола“ при с. Конска (Брезнишко), „Св. Петка“ при с. Пенкьовци (Трънско) и „Св. Козма и Дамян“ на Гигинския манастир (Брезнишко). Трите притвора са строени в края на XVIII или началото на XIX в., а църквата на Батулския манастир е разрушена към 1690 г. и по всяка вероятност не е възстановявана по-късно. След повърхностно разчистване на терена ние се уверихме, че въпросната особеност не е кръгла нартика, а полукръгла южна апсида с ширина 1 м и дълбочина 0,5 м, след която южната стена продължава на запад. Очертанията на притвора се губят и могат да се проследят само при разкопки. Понастоящем на южната конха не отговаря апсида на северната страна, което може би се дължи на срутване и преработка на част от конструкцията в ново време за нуждите на селския оброк „Св. Никола Летни“ (името „Св. Атанас“ е бързо забравено). Полукръглите странични апсиди поставят този храм в дълга поредица от подобни култови сгради в Западна България (XVI-XIX в.). Според Иван Велков в развалините на манастира са намерени монети от Дубровник.[1]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Stefanov, P. Un scriptorium inconnu de la region de Teteven au XVIIe siecle/Батулски манастир. - Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1981, № 2, с. 103-112, 2 ill.