Бежанци в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бежанците в България са чуждестранни граждани, регистрирани в България, които са поискали статут на бежанец. Чужденец получил статут на бежанец получава всички права на български гражданин с изключение на правото за гласуване, заемането на държавни постове изискващи българско гражданство или да бъде военнослужещ.[1]

Произход и статут на бежанците[редактиране | редактиране на кода]

Всеки преминал нелегално държавната граница на Република България подлежи на задържане от Гранична полиция. Преминалите имат право да поискат статут на бежанец или хуманитарен статут. Паралелно с това преминалите границата подават и молба за временно пребиваване в България. Молбата за статут се разглежда от Държавната агенция по бежанците, а молбата за пребиваване от МВР. Чужденец получил статут на бежанец получава всички права на български гражданин с изключение на правото за гласуване, заемането на държавни постове изискващи българско гражданство или да бъде военнослужещ. Чужденец получил хуманитарен статус се ползва с правата и задълженията на чужденец с право за временно пребиваване в България.[1]

Чужденците в България, които желаят статут на бежанец са основно от Африка, Близкия изток и някои страни от Азия. Към септември 2013 г. основното количество нелегално преминаващи границата идват от Сирия, поради гражданската война там.[2]

Между 1 януари и 3 декември 2013 г. 57% от нелегалните емигранти, заловени в България са от Сирия, следвани Афганистан – 16,3%, Палестина – 4,4%, Алжир – 4,2% и Мали – 2,9%.[3]

Численост[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. общо 1387 души са потърсили закрила в България.[4]

Към 16 октомври 2013 г. на територията на България има 6445 нелегални емигранти, които навлизат в България основно през границата с Турция. От тях 4400 са сирийци.[5]

Към 3 декември 2013 г. 11 315 нелегални имигранти са заловени на държавните граници от за 2013 г. Над 99% от тях са задържани на границата с Турция – 11 224 души.[3]

Напрежение[редактиране | редактиране на кода]

В Казанлък протестират жители, които са против настаняването на бежанци в полицейската школа в града. На 20 октомври 2013 г. протестиращите блокират прохода „Шипка“.[6]

На 7 декември 2013 г. в съобщение МВР обявява, че на 30 ноември е имало бунт в дома за временно настаняване в Любимец. Стигнало се е до трошене на имущество, изтръгване на кабели, избиване на вратите, изкъртване на предпазните решетки на радиаторите, струпване на барикади от метални легла. За да не се разрасне бунтът, са съсредоточени полицейски сили, направен е безуспешен опит за преговори и след оказана яростна съпротива и нападение от страна на чужденците, за овладяване на ситуацията се наложило полицията за употреби сила и помощни средства, пише още в съобщението на МВР. В инцидента са пострадали двама полицаи.[7]

Според социологическо проучване на „Сова Харис“, публикувано на 8 декември 2013 г. 62,2% от анкетираните казват, че не искат още бежанци в България, 15% са съгласни с приемането на бежанците, а 22,7% не могат да преценят. На въпроса „Смятате ли, че правителството е в състояние да се справи с осигуряването на сирийските бежанци у нас“ – 65,2% отговарят „не“, а 10,9% вярват, че българските власти могат да се справят.[8]

Заплахи за националната сигурност[редактиране | редактиране на кода]

В началото на октомври 2013 г. министърът на отбраната Ангел Найденов заявява, че бежанския поток към България носи рискове за националната сигурност на страната.[9]

На 22 октомври председателят на ДАНС Владимир Писанчев обявява, че 12 сирийци ще бъдат експулсирани от България, тъй като носят риск за сигурността в България.[10]

На 21 ноември, заместник-директорът на ДАНС Недялко Недялков съобщава, че 30 от влезлите в страната бежанци са заплаха за националната сигурност. За 7 от тях има съмнения, че са съпричастни към терористични групировки. На тези лица са наложени принудителни административни мерки и те са в процес на екстрадиция. Те ще бъдат изведени към страните, от които идват.[11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]