Беседа:Аахен

Аахен с/у Ахен

Въпреки примера в Наредба 6, смятам, че Аахен е утвърдена форма (Гугъл на български ми дава 1290:86!). Един път утвърдената форма да съвпада с фонетичната . --Спас Колев 16:49, 27 февруари 2006 (UTC)

Аахен е наистина утвърдена форма. В най-новата енциклопедия на БАН от 1999 г. е даден Аахен. Също и Маастрихт, Сеедорф и още много други подобни холандски, немски и белгийски обекти с еднакви двойни гласни букви. Наредба 6 има доста различия с използваните от 1970 г. до 1995 г. наименования.

Спасе, Гугълът точно за утвърдени форми не е най-сигурния източник, защото там са отразени предимно новописите на една дума. И специално за немския ако вземем да правим постоянно изключения от наредбата при всяко намесване на Иван, доникъде няма да я докараме. Убеден съм, че ако поогледате печатните издания от времената, когато българският език се използваше грижливо, ще видите, че утвърденото е с едно "А". Може и да не съм прав, защото такива издания тук нямам. --Емил Петков 18:32, 27 февруари 2006 (UTC)

Както знаеш, не смятам Гугъл за последна инстанция, предимството му е, че е леснодостъпен за всички. В случая исках да отбележа две неща - голямата разлика между двата варианта и относително големия брой съвпадения (например Трир се среща 741 пъти, почти два пъти по-малко). --Спас Колев 08:57, 28 февруари 2006 (UTC)

За първи път братя Данчови в своята "Енциклопедия" го посочват като Аахен през 1936 г., след това през 1974 г. Енциклопедия А-Я" на БАН и през 1987 г. Данилевски в "Географски речник на задграничните страни". Седемдесет години се е наричал Аахен, а сега Ахен?

Може. Щом Наредбата казва. --Емил Петков 18:56, 27 февруари 2006 (UTC)

Нека остане за сега така, щом има пренасочване ще бъдат доволни привържениците и на двата варианта.

Аз живея в Аахен и навсякъде в България, където е посочено моментното ми местожителство пише Аахен, аз си го изполъвам като Аахен и никъде до сега не съм го срещал като Ахен, но в Уикипедията не за първи път се научавам как се произнася или пише "правилно" нещо, което е сгрешено във всички останали официални и неофициални източници, за което благодаря най-вече на теб, Емиле, че не ни оставяш да се лутаме неуки. --Tzeck 04:06, 28 февруари 2006 (UTC)

Трябва да се примириш с идеята, че цял живот ще ти се случва много често да научаваш нови неща. Аз също го знаех с две А, бил съм там много преди да си го знаел, че съществува и дали с едно или с две се пише, но в наредбата са го казали съвсем ясно. Мисля, че разбирам и защо е така, но това е друга тема и ще си позволя да те оставя неук по нея, поне за момента. --Емил Петков 08:55, 28 февруари 2006 (UTC)

Поредното доказателство за тъпотата на Свещенната Наредба и за сляпото спазване! Когато множество други източници потвърдят промяната, тогава може би евентуално наредбата ще е права. -- Златко ± ^{(беседа)} 17:38, 12 юли 2006 (UTC)

Казвал съм ти вече, че не си специалист по лингвистика. Защо тогава продължаваш да се правиш на по-знаещ от специалистите?! Забележки в скоби от рода на "според Н6" са абсолютно неуместни. Това не носи никаква информация на читателя. --Емил Петков 09:31, 13 юли 2006 (UTC)

Само негативна конотация ли се промъква в изказа или тенденциозно играеш по ръба на личните нападки?

Твоето мнение е само едно от многото, независимо дали някой чиновник го споделя или не! Би ли посочил други източници, защото любимото ти Ахен в държавната администрация го ползва само Свещенната Наредба и някаква си изп. агенция, а същата тази агенция барабар с МВнР и Агенцията за българите в чужбина използват Аахен. Т.е. пътната агенция са „апсалютно“ неориентирани и ползват каквото им скимне, а другите държавни институции целенасочено игнорират повелите на Н6. Защо тогава Уикипедия трябва да се съобразява в нейните дивотии, които са в противоречие с произношението и на българи, и на немци?! Ако воюваше за Акен можех как да е да те разбера. Имаш ли други аргументи освен свещенната крава? -- Златко ± ^{(беседа)} 12:41, 13 юли 2006 (UTC)

Винаги съм виждал написано на български само Аахен, винаги съм чувал други да казват само Аахен и винаги съм казвал Аахен. --Мико Ставрев 13:45, 13 юли 2006 (UTC)

Що за абсурдни диспути водите. Разбира се, че в българският е прието и утвърдено "Аахен". Защо тогава да се правим на интересни с "Ахен", да се обясняваме с някакви "Наредби" и т. н. до безкрай?

--Ned 11:00, 13 юли 2006 (UTC)

И аз съм привърженик на УН6, но в случая утвърденото название е Аахен. Споменавал съм по-рано, че в УН6 има някои неточности като Ахен, Мастрихт и родното място на Шекспир (не е съобразено, че са утвърдени). В началото на УН6 също се казва за утвърдените названия. По тази логика трябва да пишем Лъндън, Уошингтън, Франкфурт ам Майн и т.н. Още през 1936 г. в първата българска "Енциколепдия на братя Данчови" е Аахен. В последната от 1999 г. "Енц.А-Я" (намираща се на znam.bg) правена вече по наредбите от 1986-88 и УН6 в увода е упоменато за утвърдените названия. Който има "Енц. А-Я" като книга ще види, че ударението е на второто "А", т. е. Аа̀хен. Мисля, че това ударение доказва, че трябва да е с две "А"-та. Разгледах и "Гугъл" (който за мен не е много достоверен източник, съществува от скоро и там пишат всякакви хора), като Ахен са предимно руски източници. Там адресите са почти 50 на 50, но и сред тези с Аахен преобладават пак руски адреси и малко по-вече български.(--Прон 13:55, 2 октомври 2006 (UTC))

От друга страна, няколко човека тук не можете да схванете, че тъй като в българската фонетика такова нещо няма, използването на удвоени гласни е безсмислено от чисто фонетична гледна точка. Точно това отразява наредбата. А пък разсъждението ти за това на кое от двете а е ударението направо ме хвърли в оркестъра. Защо не се опиташ да го произнесеш, местейки ударението от едното "а" на другото?! --Емил Петков 14:17, 2 октомври 2006 (UTC)

Хм това за ударението е добро. А за двойните гласни го кажи на някой от Граничак да видим. Защо да е безсмислено - произношението е различно?--Мико Ставрев 14:24, 2 октомври 2006 (UTC)

На български едно ударено "А" в началото е достатъчно. Удължава се поради особеностите на българското произношение. Едва ли някой, като го види с две а, ще го произнесе по-дълго или пък с два отделни тласъка с придихание помежду им като в народна песен. --Емил Петков 14:33, 2 октомври 2006 (UTC)

Емиле, не търсиш ли под вола теле - има и други възможни причини, за да защитаваме двете букви! Разговорът би бил по-малко нагнетен, ако вместо да си изработваш предубеждение каква позиция защитава другата страна се опиташ да разбереш тази позиция.

Понеже в българската фонетика няма дълги гласни, удължаването се описва чрез увдояване на буквата. Окончанията в българския език -ий и -ии имат за цел да покажат дължина, а не двойнственост, и както виждаш се изписват с удвояване на буквите. Намирам за излишно точно на теб да ти обяснявам дали в нидерландския език Maastricht е с двойно или с дълго „а“. Аналогично на български Маас и Маастрихт показват по-скоро една удължена гласна (макар че при желание мога да произнеса „ама аз“ като „'мъ_ас“, че дори и ъа̀хен ). -- Златко ± ^{(беседа)} 14:40, 2 октомври 2006 (UTC)

В българския има думи с две "А"-та. Например: контараатака, краал, граал, даалии, маане, кааза, (тези трите макар от турски), това се сещам сега на пирма виста. От наредбата от 1986-88 до днес е останало за Естония и Финландия да се запазват еднаквите двойни гласни (ако е нужно ще дам примери от znam.bg, където е "Енц.АЯ"). Това за ударението го цитирам от енциклопедия, не съм го измислил аз, но го има само на книгата, на znam.bg не са дадени ударенията. (--Прон 14:34, 2 октомври 2006 (UTC))

Златко, ти пак стана специалист в област, в която не си специалист. Има си в българската фонетика дълги гласни, но те не се означават с двойни букви. Ако си го забравил на български, сети се за холандския, за отворените и затворени срички и за отпадането на удвояването (без да отпадне дължината) при инклинация на думата. --Емил Петков 14:53, 2 октомври 2006 (UTC)

Не прочетох хубаво беседата, но ще се повторя като при Ааргау

В речника на EMAC Немско-Български издание 2002 година ISBN 954-8793-39-3 от Ангелина Константинова Димова, Герда Густав Минкова и др. , който е разделен на 2 части от A до K и от L до Z. Във втори том на 798 страница приложение географски имена, на първа позиция стои:

Aachen n(neutrum - среден род) - Аахен (град) --Chickem4o 20:38, 2 октомври 2006 (UTC)