Беседа:Ана Маймункова

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Днес България[редактиране на кода]

Когато е родена Ана Маймункова, Хасково се намира в границите на България. Градът преминава в Източна Румелия с Берлинският договор, сключен на 1 юли 1878 - "цели" няколко дни по-късно. Майор Деянов 12:50, 12 август 2006 (UTC)[отговор]

България е конституирана като държава с Берлинския договор.--Мико Ставрев 15:51, 12 август 2006 (UTC)[отговор]
"Болгария образует самоуправляющееся, платящее дань,

Княжество, с христианским правительством и земским войском." - това е от Санстефанския. България е дефинирана като съществуваща държава именно тук. А е конституирана по време на ВРУ. Майор Деянов 11:54, 13 август 2006 (UTC)[отговор]

Пропуснал си нещо много важно в Санстефанския мирен договор - "прелиминарен".--Мико Ставрев 16:15, 13 август 2006 (UTC)[отговор]
Въобще не съм го пропуснал, нито го отричам. Това, че трябва да бъде разглеждан отново, не изменя факта, че в него е определено съществуването на държавно образувание с името България и граници(в които влиза Хасково), определени в приложената карта. Чието съществуване във въпросните граници до подписването на Берлинския договор няма правна пречка да се отрича с оглед на факта, че единият договор заменя и отменя другия. Майор Деянов 16:33, 13 август 2006 (UTC)[отговор]
Не си прав изобщо. Не е единият договоро отменя и заменя другия, тъй като СС изобщо не влиза в сила. Има силна правна пречка. :-)--Мико Ставрев 16:35, 13 август 2006 (UTC)[отговор]
Иначе можем да приемем за конституиране на дъравата Цариградската конференция, например, чиито решения също не влизат в сила.--Мико Ставрев 16:37, 13 август 2006 (UTC)[отговор]
СаСт да не влезе в сила означава да не е ратифициран от двамата императори, щото по това време парламенти няма. А Цариградската конференция завършва с Лондонския протокол, който въобще не е подписан(не че не е ратифициран) от Англия и Турция. Примерът не е съответен, с две думи. Майор Деянов 17:01, 13 август 2006 (UTC)[отговор]

Забравих да те кажа, ако не си видял вече - пуснал съм тема на Уикипедия:Разговори за спора ни. До разрешаването му с всенародна подкрепа обявявам едностранно прекратяване на огъня(каквото както е редактирано, да остане така) и те призовавам към същото. Майор Деянов 17:05, 13 август 2006 (UTC)[отговор]

Това е разумно. Мислех сам да го направя.:-)--Мико Ставрев 08:02, 14 август 2006 (UTC)[отговор]

Мисля, че по нейно предложение Женският Коминтерн обявава Осми март за Ден на жената. --Vladko 12:01, 13 август 2006 (UTC)[отговор]

Ако го знаеш със сигурност, добави го. Майор Деянов 13:49, 13 август 2006 (UTC)[отговор]

"Осми март води началото си от 1857 г. от нюйоркската демонстрация на жените. Шивачки и текстилки напуснали фабриките и тръгнали по улиците на града с искане за 10-, а не за 16-часов работен ден.

На 26 август 1910 г. в Копенхаген на Втората международна конфренция на жените социалистки стотина делегатки от 70 страни обсъждат въпроса за създаване на международна организация за права и свободи на всички жени. Тогава Клара Цеткин предлага да се отбелязва всяка пролет международен ден за борба на жените за равноправие в памет на нюйоркската демонстрация от 1857 г. В началото празникът бил честван само в няколко европейски страни и САЩ.

Българките са едни от първите, които го отбелязват - на 11 април 1911 г. Те са и тези, които предлагат датата 8 март. Решението е взето на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва през юни 1921 г. На нея българките, чиято делегация е водена от Ана Маймункова, правят предложение да се установи един и същ ден, в който да се чества денят за борбата на жените за равноправие, и това да е 8 март." http://rozali.com/holidays.php?l=a&p=32 --Vladko 17:57, 19 септември 2006 (UTC)[отговор]