Беседа:Ангел Гълъбов

Уважаеми Господа,

Пиша ви по повод представения от Вас материал за мен в Wikipedia. За съжаление, разделът „Противоречия“ е пълен с неистини, които могат да се интерпретират като клевети. Сигурно всеки си има косури, но това, което е написано е пълен абсурд – очевидно е, че някой се е постарал да ме очерни, но е некомпетентен в изслeдователските ми области, нещо повече работил е много „през пръсти“ и т.нар. аргументи много лесно могат да се зачертнат. Не е трудно даже да се досетя кой е този „експерт“ по очерняне. Той изобщо не ме познава, макар че името му познават мнозина от БАН. Жалко, че е намерил „трибуна“ при вас.

И така, ще започна с цитирането на Иван Канев под No. 12, което е долнопробна клевета. Съвместнитe изследвания на мои струдници и екипа на Института за изследване на рака в Хайделберг (Deutsche Krebsforschung Zentrum, Heidelberg), отразени в посочените по-долу публикации, доказват, че твърдението на Иван Канев е клеветническо и следва да отпадне в Wikipedia.

269. Angelova, A. L., M. Witzens-Harig, A. S. Galabov, J. Rommelaere (2017): The oncolytic virotherapy era in cancer management: prospects of applying H-1 parvovirus to treat blood and solid cancers. - Frontiers in Oncology, https://doi.org/10.3389/fonc.2017.00093.

216. Raykov, Z., A. Angelova, A. S. Galabov, J. Rommelaere (2012): The story of a good virus: the parvovirus in the rye? – In: New Trends of Microbiology (65th Anniversary of the Stephan Angeloff Institute of Microbiology (H. Najdenski, M. Angelova, S. Stoitsova, eds.). The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, pp. 83-92.

209. Grekova, S., M. Aprahamian, L. Daeffler, B. Leuchs, A. Angelova, T. Giese, A. Galabov, A. Heller, N. Giese, J. Rommelaere, Z. Raykov (2011): Interferon-gamma improves the vaccination potential of oncolytic parvovirus H-1PV for the treatment of peritoneal carcinosis in pancreatic cancer. – Cancer Biology & Therapy 12/10: 885-895, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4019131/pdf/zjv5263.pdf.

191. Angelova, A, M. Aprahamian, G. Balboni, H.-J. Delecluse, R. Feederle, I. Kiprianova, S. Grekova, A. S. Galabov, M. Witzens-Harig, A. D. Ho, J. Rommelaere, Z. Raykov (2009): Oncolytic rat parvovirus H-1PV, a candidate for the treatment of human lymphoma: in vitro and in vivo studies. – Molecular Therapy 17: 1164-1172, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2835199/pdf/mt200978a.pdf.

189. Raykov, Z, P. Georgieva, A. Angelova, A. Herrmann, A. S. Galabov, J. Rommelaere (2009): Anticancer effects of an oncolytic parvovirus combined with nonconventional therapeutics on pancreatic carcinoma cell lines. - Acta Virologica 53: 57-60, http://www.elis.sk/index.php?page=shop.product_details&flypage=flypage.tpl&product_id=1444&category_id=50&option=com_virtuemart&vmcchk=1&Itemid=1.

172. Angelova, A., A. Galabov, J. Rommelaere, Z. Raykov (2007): Antitumor effects of combined radio- and parvovirotherapy in N-Ras-positive tumor cells. – C. r. Acad. bulg. Sci. 60/8: 879-882.

168. Raykov, Z., S. Grekova, A. S. Galabov, G. Balboni, U. Koch, M. Aprahamian, J. Rommelaere (2007): Combined oncolytic and vaccination activities of parvovirus H-1 in a metastatic tumor model. – Oncology Reports 17: 1493-1500, https://www.spandidos-publications.com/or/17/6/1493.

154. Raykov, Z. Z., V. A. Ivanov, E. T. Raikova, A. S. Galabov (2004): Folic acid role in mutagenesis, carcionogenesis, prevention and treatment of cancer. - Biotechnol. & Biotechnol. Eq. 18/3, 125-135, http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/13102818.2004.10817133.

153. Raykov, Z., M. Aprahamian, A. Galabov, J. Rommelaere (2004): Oncolytic parvoviruses as tools for cancer gene therapy. – Biotechnol. & Biotechnol. Eq. 18/1, 3-9, http://www.tandfonline.com/doi/pdf/10.1080/13102818.2004.10819221.

В резлтат на тези изследвания в Неврохирургичната клиника на Медицинския факултте на Университета в Хайделберг, се провежда първото по рода си клинично приложение на вирусотерапия при тумори на мозъка (невроглиоми). Това е крупно научно постижение.

Относно цитати No. 7-8. Te са от импровизации на Божидар Димитров при съвместно интервю по телевизионен канал bTV през 2013 г. По време на това интервю посочих, че генетичният статус на съвременните българи - при 4-то по обхват популационно генетично изследване в Европа (след Шотландия, Испания и Италия), – близо 900 души българи, подбрани в кръвосъбирателните центрове на ВМА, проведено от българския екип, начело с водещия български генетик чл.-кор. Драга Тончева и сътрудници от Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет – София, съвместно с екип от Университета в Павия, Италия, воден от проф. Антонио Торони – най-изтъкнатия европейски специлист по популационна генетика – е близък до популациите на Северна и Средна Италия и на Северна Гърция. Б. Димитров репликира, „който дава парата, той определя музиката“. Както всички знаят, Б. Димитров е историк и понятие няма от генетика. Веднага след интервюто Б. Димитров ми се обади по телефона и ми каза, че може би имаме близост с италианците, защото много българи били емигрирали в Италия по време на византийското владичество и турското робство. Посочените наши изследвания бяха финансирани с проект на НФНИ, т.е. изказванията на въпросния господин за БАН са абсурдни. БАН не е дал нито стотинка за тези изследвания. Така че неговите „брътвежи“ в Новини.Бг (11.10.2013) и Флагман.бг (11.10.2013) (цитати No. 7-8 в Wikipedia Angel S. Galabov) са клевета, тъй като той не познава публикациите ни. Значи, може нашите статии да се публикуват в елитни международни списания, а някой си, който хабер си няма от генетика, да говори наизуст смехотворни приказки.

225. Karachanak, S., V. Grugni, D. Nesheva, N. Al-Zahery, V. Battaglia, C. Nici, V. Carossa, Y. Yordanov, A. Torroni, A. S. Galabov, D. Toncheva, O. Semino (2013): Y-chromosome diversity in modern Bulgarians: new clues about their ancestry.- PLOS ONE 8/3 (March 2013): e56779 (www.plsone.org), http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779.

221. Тончева, Д., А. Гълъбов, С. Карачанак, Д. Нешева, Й. Йорданов / Toncheva, D, A.Galabov, S. Karachanak, D. Nesheva, Y. Yordanov (2012): Генетичен статус на съвременните българи – отражение на техния произход. Произходът на българите – мит и реалност / Genetic status of modern Bulgarians - reflection of their origin.The origin of Bulgarians – myth and reality. – Научни изследвания / Research Investigations (on line bilingual edition of BRF), Nr 1, September 2012.

214. Karachanak, S., V. Carossa, D. Nesheva, A. Olivieri, M. Pala, B. H. Kashani, V. Grugni, V. Battaglia, A. Achilli, Y. Yordanov, A. S. Galabov, O. Semino, D. Toncheva, A. Torroni (2012): Bulgarians vs the other European populations: a mitochondrial DNA perspective. – Int. J. Legal Med. 126: 427-503; publishes online: 15 June 2011, https://link.springer.com/article/10.1007%2Fs00414-011-0589-y.

Относно цитираните статии No.No. 8-11. Изобщо, в тях са публикувани резултати от популационни изследвания, извършени с техники за цялостно изследване на геномни варианти в човешките геноми, включително 500 000 единични нуклеотидни замени. Тези варианти са разположени в автозомни локуси (без да се разглеждат варианти в митохондриални хромозоми), които се характеризират с по-голяма изменчивост между различните групи, в резултат на процеси на рекомбинация и силно влияние на естествен отбор. В статиите се описват различни подходи, за сравняване на популациите.

В нашите изследвания сме следвали общоприетия класически подход за популационни проучвания на еднородителски системи, който включва анализ на хаплогрупи в хромозомни райони в нерекомбиниращата част на Y-хромозомата и митохондриална ДНК. Тези райони не са подложени на рекомбинация и затова са подходящи и приети за проследяване на произход по бащина и майчина линия, съответно. Не могат да се правят сравнения на резултати получени с два различни метода и обработени с различни статистически инструменти. Така например, цитираната под No. 8 публикация на Garett Hellenthal et al. (Science, 14.02.2014, vol. 243, no. 6172) изобщо няма каквито и да било критични бележки към наши предишни статии – нещо повече - изказва ни благодарност.

В цитираната под No. 9 [в National Geographic (https://genographic.nationalgeographic.com/reference-populations/)] данните не отразяват честота на отделните хаплогрупи, което правим ние в нашите публикации, и не може да се прави сравнение с нашите данни.

Очевидно, става дума за научна дискусия, свързана с публикации във водещи научни списания. Изобщо няма основания да се поставя под въпрос името ми. Този, който се е постарал да прави литературни анализи (справки от специалната литература), оборващи нашите изследвания, очевидно е некомпетентен в областта. Нещо повече, не е прочел внимателно цитираните публикации – No.No. 8-11, та даже да ги е прочел, е некомпетентен да ги разбере, още повече да търси слаби страни на един от българските автори. Фактически, това също е клевета.

Моля, представянето ми в Wikipedia да се изчисти от лъжите и клеветите. Зная, че това е „български синдром“ - да се плюе и клевети. Подобни казуси не могат да се намерят изобщо за учени в Wikipedia International.

Ще бъда благодарен да го направите, и ме информирате обратно за Вашето решение, защото огорчението ми от Вашия сайт е огромно. В противен случай, моля да изтриете цялата информация за мен от Вашия сайт. Това е мое лично право. И сериозно ще си помисля да отнеса въпроса до пресата у нас и да занимавам Wikipedia International.

Акад. Ангел С. Гълъбов, д.м.н. Професор по вирусология

Тел +359 870 0108; мобилен +359 888 287 103 E-mail: galabovmicrobio.bas.bg

София, 05.09.2017 г.

Уважаеми г-н Гълъбов, да разбирам ли, че предлагате или разделът "противоречия" да отпадне изцяло, или цялата статия за Вас да бъде изтрита? Jingiby (беседа) 13:59, 5 септември 2017 (UTC)

Jingiby: В раздел противоречия има 3 изречения. Първото ми се вижда ок, второто е мнение на Божидар Димитров, което с лека ръка бих игнорирал – нито е специалист в областта, нито е надежден източник на информация имайки предвид куп неща, които е говорил и писал. Третото ми се вижда по-скоро някаква клевета – някой бил казал по радиото нещо, което друг интерпретирал еди как си... трудно е да се разбере кой е прав и кой крив, още повече да го публикуваме като надеждна информация. Единичните нападки не са много ок според мен. Можем спокойно да премахнем последните 2 изречения (и раздела), без това да навреди на статията, даже си мисля, че ще я подобри. Статията не може да бъде изтрита – всички със звание „академик“ на БАН имат енциклопедична значимост. --Стан (беседа) 14:13, 5 септември 2017 (UTC)

Според мен желанието на лицето за което е създадена статията, тя да бъде изтрита е негово право. В случая съм склонен да приема донякъде твоето становище Станпрог. Касае се за частично отпадане на последните изречения. Същевременно смятам, че ст.н.с. Димитров е историк, докато проф. Гълъбов е вирусолог. Тоест, критиките на Димитров не могат да бъдат игнорирани изцяло априори. ПП. Имам предвид историографския аспект на изследванията. Jingiby (беседа) 14:22, 5 септември 2017 (UTC)

Може би като компромис е приемливо да остане едно изречение приблизително в следния смисъл: Ангел Гълъбов е член на екип от учени, извършващ периодично генетични изследвания на българската популация.Jingiby (беседа) 14:35, 5 септември 2017 (UTC)

Да, това изречение си е съвсем наред. --Стан (беседа) 15:08, 5 септември 2017 (UTC)

Уважаеми господа, благодаря за проведената дискусия и промените, които сте направили в статията. - А.С. Гълъбов --Предният неподписан коментар е направен от Fnbd (приноси • беседа) 17:27, 8 септември 2017 (проверка)