Беседа:Анете

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Слях историите на двете почти успоредно написани статии за Аниете. Май малко неразбираема стана историята - някой ако има забележки, ще махна историята от втората написана статия, че тя и без това е била две изречения.--Алиса Селезньова (беседа) 11:37, 9 август 2014 (UTC)[отговор]

Пооправих още малко бакии. Единствено ще е добре да се премести като Анете, тъй като това меко Н не се омекотява на БГ по принцип или пък да става И.--Rebelheartous (беседа) 12:00, 9 август 2014 (UTC)[отговор]
Ооо, ами то си беше Анете, но го преместих на Аниете, тъй като така разбрах заявката на У:ЗА. Мекостта се предава - виж че е Испания (а не Испана) и е Ла Коруня.--Алиса Селезньова (беседа) 12:10, 9 август 2014 (UTC)[отговор]
Примерите на са много добри. Едното (Испания) е побългарен вариант от типа на Париж и Вашингтон. Не идва директно от Еспаня. Другото в оригинал е A Coruña („а“ след мека съгласна -> става „я“ като Еспаня), което е различно от Añete („е“ след мека съгласна -> остава си „е“). Реално Añete ако се остави меко, ще се изписва Аньете, а не Аниете, но не е граматически правилно. Тези неща ги видях току-що тук (виж Канете) и затова се забавих с отговора. :-)--Rebelheartous (беседа) 10:28, 12 август 2014 (UTC)[отговор]

В отговор на питането на Rebelheartous на моята беседа: В българския език меки гласни има само пред [а] (изписва се ‹ня›), [у] (‹ню›) и [о] (‹ньо›), както и пред [ъ] във форми като ‹да сменя› [да сменьъ]. В останалите позиции се срещат само твърди съгласни (историческите меки съгласни са преминали в твърди в съвременния книжовен език) и при транскрипции се използват само твърди съгласни (мекостта не се предава): пред [е] (Нунес, на руски Нуньес), пред [и] (Канисарес, рус. Каньисарес), пред съгласна (Гданск, рус. Гданьск), в крайна позиция (Познан, рус. Познань).

В общия случай комбинациите {мека съгласна + [а]} (МФА: [ɲa] или [nʲa]) и {съгласна + [й] + [а]} (МФА: [nja]) се свеждат до ‹ня› на български. Ако гласната е [е], те стават ‹не›. По-сложно е, когато гласната е [ъ] – но този въпрос е друг. Съществуват случаи, в които е прието да се поставя „и“ (*Aniete [-nje-] би станало Аниете), но настоящият (Añete) не е такъв. Макар че мекостта на испанската съгласна предразполага към разгръщане до ‹ние›, от гледна точка на нормите за транскрибиране това не е коректно; коректно е „Анете“. Не се допускат изписвания като ‹нье›, ‹ньи›, ‹нйе› и под., макар че аз съм виждал такива из книгите. Това важи и за другите съгласни, не само за [н]. --Cmrlbg (беседа) 02:00, 24 ноември 2014 (UTC)[отговор]