Беседа:Анхуей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

премествам тоя хаотичн текс тука:

Главни градове и туристически дестинации[редактиране на кода]

Главен град на провинцията е Хъфей. Намира се в средата на провинцията. Основан е през 3 век пр. Хр. Хъфей е индустриален център. Развити са леката промишленост, машиностроенето, химическата промишленост.

Хуаншан (Жълтата планина)– това е известно в цял свят царство на удивителни борове, причудливи камъни, море от облаци и топли извори. Като цяло планината Хуаншан е известна с четирите главни забележителности: борове, скали, облаци, минерални извори. Върховете на Хуаншан се извисяват в южната част на провинцията, образувайки заедно с принадлежащите територии резерват с обща площ 154 кв км. Областта се гордее с 72 именовани върхове, разпростиращи се на площ от 59 квадратни мили. През декември 1990 година Планината Хуаншан е включена в списъка на ЮНЕСКО за природните паметници на световното наследство. "Жълтата планина" привлича милиони посетители всяка година, които изкачват върховете й.

Геолозите смятат че преди 400 – 200 милиона години на мястото на планината е имало водна площ. След изхвърлянето на магма се е получила планината преди 100 милиона години. Релефът на планината се е променял няколко пъти. Тук и до днес могат да се видят следите от движението на ледниците.

Първоначално Хуаншан се е наричала Черната планина заради лъскавите черни скали в нея. Жълтият император Хуанди решил да потърси място, където няма остаряване. Той назовал двамата даоисти Жун Чъндзъ и Фу Циугун за свои учители и започнал да се учи от тях на начините за постигане на безсмъртие и вечна младост.

стигнали до Черната планина, Хуанди веднага усетил, че тази планина е идеалното място за тях. След 480 години от една скала в планината изведнъж бликнал червен извор, над който се кълбяла пара и се издигал приятен аромат. Фу Циугун поканил Хуанди да се изкъпе в червената вода. Той се потопил там за 7 дни и 7 нощи и се сменила цялата му остаряла набръчкана кожа и той все едно се подменил. Хуанди вече се превърнал в безсмъртен и вече нямало да се тревожи, че може да остарее и умре. И понеже Хуанди именно в тази планина достигнал безсмъртието, тя била преименувана от Черна в Жълта. В това име се влага смисъла „Императорската планина”. Планината Хуаншан има 72 върха, в разнообразни форми. Трите най-главни върха са Лиенхуафен, Тиендуфен и Гуанминдин. Те се издигат над 1800 метра.

Върхът Лиенхуафен (връх на лотоса)действително напомня за великолепно цвете, което се издига ногоре към небето. Върхът е заобиколен от всички страни от облаци. Нарича се още Северно море от облаци. Интересен е и върхът Тиендуфен, което в превод означава небесна столица. От дравни времена до сега посетителите се стремят да достигнат до най-високата точка на върха.

Има повече от 10 000 борови дървета в планината. Те са уникално явление в ботаниката, защото различните борови дървета имат най-причудливи форми. Някои са с къси «лапи» и напомнят на дракони, някои са изтеглени като врата на жерав. Хуаншанският бор (наречен гостоприемният бор) е едно вековно дърво, което приветства всички посетители по пътя на горе към планината. Най-известни от боровете са Гостоприемният бор «Лежащият дракон» и «Черният тигър».

Нефритеният параван

Не по малко приказни са и образите на скалите. В тях може да се видят фигури на животни, птици и лица на древни хора. Народът е съставил повече от 120 названия на скалите. Най-известни за туристите са скалните групи – „Маймуната гледа към морето”, „Летящият камък” и «Катерещата се катеричка».

Тук има повишена влажност на въздуха заради обилните валежи и множеството ручеи. Тук се е създал рядък феномен – 250 дни в годината Хуаншан е погълнат от мъгла.

Минералните извори на планината Хуаншан цяла година поддържат температура 42 градуса. Също така, в планината Хуаншан има множество водопади. Могат да се видят редки явления на природата в планината, като например «Светлината на Буда», «Борът, обвит в мъгли», «Висящият лед».

Флората на Хуаншан включва повече от 1450 вида.

Известната будистка планина Дзюхуашан е една от четирите известни будистки планини на Китай. Тя е най-известното място на странстващите богомолци Даоси на юг от Яндзъ. На планината има 99 върха и 94 храма, които привличат много вярващи и туристи." На планината има много храмове и фигурата на върховете й прилича на венчелисчета на лотос, затова планината също се нарича „Лотосова будистка градина". Площта на планината Дзюхуашан е 120 кв.км. и тя е известна с будистката си култура. Тук се е развило будисткото учение Буда Дидзануан (един от четирите китайски Буди). Планината Дзюхуашан главно е съставена от гранити, затова будитските постройки са построени по планината, дори някои храмове са построени върху големите скали, които образуват един цялостен специфичен пейзаж заедно с планините, растенията и морето от облаци. В Дзюхуашан има много исторически останки, свързани с Дзин Цяодзюе, от които най-известната е построения върху скала храм Дунячан – 871 нмв.

Комплексът на старинните селища в околията И е разположен да подножието на планината Хуаншан. Той е построен в традиционен стил на архитектурната школа Хой. Повечето старинни жилища и родови храмове са построени през династиите Мин и Цин. Те добре са се съхранили до наши дни. В епохата на династия Мин са били създадени 27 съоръжения, а 3611 по времето на Цин. Архитектурният стил на школата Хой се забелязва тук навсякъде в изящните гравюри, в рисунките върху керемидите, в дървените колони, в каменните стени на жилищата и храмовете, в оригиналния и пищен интериор. Тези селища са не само уникална туристическа забележителност, но и представляват голяма историческа ценност. Най-видно място заема селото Сиди Цун, което наси названието «Музей на Жълтите съоръжения на Китай по времето на династията Мин и Цин».

Толкова е известно и селището Хунцун, което със своята подредба напомня на бик. Селището Сидицун се намира в югоизточната част на околията И. В него има 300 къщи и храмове, издигнати през епохата на династиите Мин и Цин. Сред тях 124 са в добро състояние. Разположението и планировката на сградите и улиците е останало в първоначалния си вид. Къщите, храмовете в селището са грандиозни. Чуждестранните архитекти оппределят селището като «един от най-добре запазилите се старинни комплекси» и като «най-красивото старинно селище в света».

Една от забалежителностите е селището, което е древен архитектурен паметник, съхранил красотата и очарованието на древен Китай. То става световноизвестно, благодарение на филма "Тигър и дракон", който е сниман там. Селото се слави с красотата си, тъй като е заобиколено от облаци и мъгли. Селото е построено във формата на вол. Вярва се, че хълмът Лей Ганг е „главата” , две големи дървета на върха му са „рогата”, постройките са „тялото”, криволичещо поточе е „червата”, езеро във формата на полумесец е „стомахът”, и четирите моста са „четирите крака”. Неговата планировка и външен вид са толкова изящни и живописни, че селището е определено като „уникално произведение в историята на архитектурата. Всички жилища тук са подредени добре. Всички са построени с розови стени и черни керемиди. Тук е Народния Импарски дворец. Неговите колони, греди, рамки на врати са украсени с разнообразни дърворезби. Някои фигури и мотиви са украсени със злато. През 2000 години селищата Сидицун и Хунцун на провинцията Анхуей са включени в списъка на ЮНЕСКО.