Беседа:Бартоломеу Диаш

Доколко крал Жоао II е вярвал, че заобикалянето на нос Добра надежда и Иглен нос дава възможност да се достигне Индия по море? Повод да се постави този въпрос е малко странната седемгодишна пауза от 1488-ма (завръщането на експедицията на Бартоломеу Диаш) до 1495-та година (когато Жоао II умира) в кампанията за достигане на Индия и то когато най-после е изглеждало, че търговския монопол на Венецианската република и на държавите от близкия и средния изток върху източните стоки може да бъде нарушен. Вярно, че самият Жоао II кръщава наречения от Бартоломеу Диаш “Нос на бурите” – “Нос добра надежда”, имайки очевидно предвид възможностите, които това откритие предоставя. Не обаче трябва да се забравя, че според все още безспорния за епохата авторитет – гръцкия географ Птоломей, Индийският океан е бил затворено “море”. Освен това трябва да се отчете, че в процеса на изследване на Африка португалците вече са били свидетели как африканският бряг от Либерия до Камерун (според съвременните им имена) е разположен в направление запад – изток, за да преживеят после разочарованието да го видят да продължава отново в южна посока. Може би изследването на “едва” около 800 км от южния бряг на Африка не са били достатъчни за краля? Още повече, че експедицията на Диаш не достига до места, където африканският бряг да продължава несъмнено на североизток или до брега Мозамбик, който е бил най-южната точка на пътешествието на Перо да Ковиля и за който Жоао II е бил информиран. Dino Rediferro (беседа) 01:05, 30 ноември 2015 (UTC)