Беседа:Битка при Калиманци

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Да сложа ли друга версия?[редактиране на кода]

Статията се нуждае от цялостно пренаписване. Макар и да дава обща представа за събитието, все пак допуска доста неточности, пропуски и спорни твърдения – поне според историческата литература, с която можа̀х да се запозная последните седмици. Ето примери:

  • С битката при Калиманци българската армия взима надмощие на югозападния фронт в Междусъюзническата война, което става смазващо след победата в Кресненското дефиле.
Справка за "победата" в Кресненското дефиле в тази статия с източници. За "надмощието" мога и ще приведа цитати от генералите Димитриев и Савов за това, че настъпателната способност на българските войски е изчерпана.
  • Битката при Калиманци се води между сръбската и българската армия по време на Междусъюзническата война в периода между 4 и 19 юли 1913 година
"19 юли" е груба грешка - войната свършва на 18-ти, а Калиманската битка - на 9 или на 11 юли (според интерпретациите в различните книги).
  • сръбското командване изпраща 5 пехотни дивизии срещу 3 незавършени български дивизии (7-а рилска, 8-а тунджанска и 2-а тракийска) и части от Македоно-одринското опълчение.
Всъщност сърбите и черногорците имат четири пехотни и една конна дивизия, подкрепяни са и от две гръцки дивизии. А българските части не се изчерпват само със споменатите три дивизии и МОО. Справка с източници.
  • Най-интензивни боеве се водят на 5,6 и 10 юли.
Сред най-тежките боеве са тези при Говедарник на 8 и 9 юли.
  • Междувременно, Пета българска армия, съставена изцяло от части от Македоно-одринското опълчение, на 5 юли успява да отблъсне сръбските и черногорските при връх Говедарник.
Куп от грешки - не е 5-та, а пак 4-та армия; МОО не е в 5-та армия; боевете при Говедарник не са на 5 юли
  • Българската победа при Калиманци и обкръжаването на гръцката войска при битката при Кресна прави ...
Гръцката армия не е обкръжена при Кресна. Който се съмнява, да чете "Българското крушение 1913" на Георги Марков.

Отделен проблем са анекдотите за духовия оркестър и геройствата на Заимов. Едно, че източникът е с проблемен достъп. Друго е характерът на източника (ненаучен). Трето, тези случки, дори и да не са разкрасени, нямат глобален ефект за изхода на битката. Четвърто - ако приемем маниер на писане с подобни анекдоти, би трябвало да споменем подобни случаи и от сръбска страна, за неутралност.

Вече съм сглобил съвсем нова версия в моя пясъчник, но няма да променям старата, ако няма консенсус.--Добри 22:32, 3 септември 2010 (UTC)[отговор]

При положение, че има два източника - единият общ труд, другият - статия във вестник Стандарт, не виждам между какво и какво чакаш консенсус.:-)--Мико 06:09, 4 септември 2010 (UTC)[отговор]
Чакам, защото не искам да обидя Подпоручика, както - без да искам - сторих с един друг редактор за пренаписването на една друга статия. Каквото Подпоручика каже, това ще бъде. Се пак аз съм си прост кашик, а той е фуражка. :))--Добри 08:11, 4 септември 2010 (UTC)[отговор]
Хаха, а аз с презряното звание ефрейтор, тогава ще си мълчим. :-)--Мико 15:40, 4 септември 2010 (UTC)[отговор]
ХАхах.. не съм подозирал, че изборът на този "псевдоним" ще предизвика подобно мерене на пагони и военни заслуги. :-) За нито една статия на военна тематика до сега не съм ползвал източници, т.е. и не съм я писал собственоръчно аз. Тази, ако не греша, е превод от английската уикипедия (с ясната представа, че не струва особено). Затова и нямам никакви претенции статията да остане в този си вид. Съгласен съм с всичките промени на Добри и само го поздравявам, че се занимава така активно със статиите за сражения и войни, касаещи родината. :-) За мен остава идеята в скоро време да принизя армейския си чин, че да не стресирам толкова хората. Ухилен съм --Подпоручикъ 09:02, 5 септември 2010 (UTC)[отговор]
Това е промяната. Дано си струва.--Добри 13:57, 5 септември 2010 (UTC)[отговор]

... и благодаря за подкрепата. :)--Добри 13:58, 5 септември 2010 (UTC)[отговор]