Беседа:Ватрослав Облак

LMS

http://www.dlib.si/results/?query=%27udc%3DOrganizacije%27&pageSize=25&frelation=Letopis+Matice+Slovenske

https://de.wikisource.org/wiki/Archiv_f%C3%BCr_slavische_Philologie

http://www.dlib.si/results/?&query=%27rele%253dLjubljanski%2bzvon%27&pageSize=25

[1] - Morphologie des Görzer Mittelkarstdialektes mit besonderer Berücksichtigung der Betonungsverhältnisse je priobčil v LZ VII, 430 sl., 497 sl., 565 sl., 624 sl. in v AslPh X, 615–26

Oblak, Vatroslav. Morphologie des Görzer Mittelkarstdialektes mit besonderer Berücksichtigung der Betonungsverhältnisse von Dr. Karl Štrekelj; Wien 1887. 1887, Ljubljanski zvon 430 - 436, 565 - 571, 624 - 627

http://www.dlib.si/stream/URN:NBN:SI:DOC-2C2V21VK/94f7a6c2-5289-4991-ab9c-4504511f5d11/PDF

- за слагане на линкове в статиите му. --Мико (беседа) 14:32, 25 март 2016 (UTC)

МЕ

Точно като изследовател на македонския език, като нещо различно от българския език е смятан в РМ. Иначе и в България е смятан за изследовател на българските западни диалекти (част, от които са кодифицирани в 1945 година - съвсем не тия от Солунско).--Мико (беседа) 16:10, 29 март 2016 (UTC)

Вестници

[2] Дописка за завръщането му без повреди. --Мико (беседа) 20:35, 28 април 2016 (UTC)

Кандидат за избрана

Според мен вече напълно покрива. Некви забележки?--Мико (беседа) 15:46, 28 април 2016 (UTC)

Нанесох малки корекции тук-там, ама има нужда от големи тирета на 5-6 места. Това изречение „Облак от своя страна започва методично, планирано изучаване на езика, започвайки от историческата диалектология и през анализ на текущото състояние и използвайки сравнителната славянска граматика, върви към синтез – историята на словенския език.“ от раздела Историческа граматика на словенския език ми се струва малко неясно, така както е формулирано. Това тире в края седи странно, по-добре е да се сложи „на“ вместо тирето, но не съм сигурен дали това е бил смисъла на изречението и за това не го промених.--Ilikeliljon (беседа) 16:06, 30 април 2016 (UTC)

Историята е синтезът, тоест може вместо тире двоеточие. Историята на езика е синтез между историческата диалектология (историческите паметници) и съвременното състояние на езика сравнено със съседните му славянски езици. За тиретата съм пълен пас - абсолютно съм убеден, че не трябва да слагаме тирета, които ги нема по клавиатурите или требва да се правят пренасочвания.--Мико (беседа) 16:10, 30 април 2016 (UTC)

То, хубаво, ама има разлика между тирето в „по-добър“ и тирето в „книжовни школи - източно и западнобългарска“. --Ilikeliljon (беседа) 16:34, 30 април 2016 (UTC)

Етническа принадлежност на говори?

Струва ми се, че говорите няма как да имат етническа принадлежност, и че това е нещо присъщо на хората. Затова може би е по-добре да се смени едно от заглавията на разделите на "Етническа принадлежност на македонските славяни" или "Езикова принадлежност на македонските говори". Иначе статията не изглежда зле :) Tropcho (беседа) 05:22, 13 май 2016 (UTC)

Първоначално и на мен ми изглеждаше странно, но като се замисли човек става - в крайна сметка етносите притежават говорите, т.е. на кой точно етнос от двата са тези говори. Мико ще каже, но аз като ги снимах от НБКМ българските статии, го мернах некъде вътре.--Алиса Селезньова (беседа) 06:08, 13 май 2016 (UTC)

Бе странно си е. Често език и етническа принадлежност се припокриват, но не винаги (пример: евреите преди 150 години). Пък и според един от цитатите в статията, Облак сам разграничава двете: жителите могат сами да решат дали са българи или сърби, това не е проблем на филологията. Tropcho (беседа) 08:57, 13 май 2016 (UTC)

Факт - не е мой терминът, но ако е неразбираемо - национална. --Мико (беседа) 09:57, 13 май 2016 (UTC)

Струва ми се, че с национална принадлежност има сходен проблем - и той не е, че не се разбира значението на фразата.

Намекът е, че езикът може да принадлежи на етнос/нация. Не съм сигурен, че е така, нито че Облак смята, че е така (поне от това, което се вижда в статията не личи).

Така, както схващам нещата - и струва ми се това следва от най-широко разпространените определения на термините (поправете ме ако греша) - нацията и етносът са групи от хора; дадена нация (или етнос) може да ползва един или повече езици, но един език може да се ползва от различни нации/етноси; езикът не е член на етноса/нацията, няма собствено волеизявление, и съответно трудно може да има етническа или национална принаделжност, сам по себе си. Което - разбира се - не пречи да се класифицира линвистично - с което Облак се занимава.

Разбира се, ако Облак е употребил термина "етническа принадлежност на говор", няма проблем да остане, но няма да е зле да се вкара в статията въпросния цитат. Tropcho (беседа) 11:48, 13 май 2016 (UTC)

Ето употребите, на които съм се опрял [3] имам и серия книжни - които Алиса изключително благородно :) - снима от Народна. Национална наистина не става. --Мико (беседа) 11:56, 13 май 2016 (UTC)

Да не забравяме, че не всичко излязло в академични публикации е вярно или дори смислено - особено, когато темата има и силен политически аспект, както в случая. За мен - по вече споменатите причини - словосъчетанието няма смисъл. Смятам, че нещо от рода на "езикова класификация/принадлежност на говорите" ще е по-точно. Tropcho (беседа) 14:56, 13 май 2016 (UTC)

Тук обаче следваме академичните публикации, дори и когато има силен политически аспект. Аз немам против Езикова принадлежност на македонските говори. --Мико (беседа) 14:59, 13 май 2016 (UTC)

Мурдаров също пише за „народностна принадлежност на езика“. --Бабрадов (беседа) 11:36, 17 май 2016 (UTC)

Владко? Tropcho (беседа) 23:55, 18 май 2016 (UTC)

Еми, избра се. Благодарим за усилията на всички и особени благодарности на Алиса, която загуби цял ден в Народна библиотека да снима разни статии, без които нямаше да стане.--Мико (беседа) 11:54, 27 май 2016 (UTC)

Австрийски / Словенски

В уводното изречение са съчетани двете прилагателни със съюза и, което ги поставя на едно семантично ниво, докато те не са, което е видимо и от скритите статии словенци и Австро-Унгария. Мисля, че е по-добре да се махне предлога и да стане словенски австрийски славист, успоредно на полски австрийски примерно. --Бабрадов (беседа) 10:21, 17 май 2016 (UTC)

Да.--Мико (беседа) 13:30, 17 май 2016 (UTC)

Старобългарски / Старославянски

Мисля, че разбирам идеята на статията да се поддържат като синоними, но може би трябва да се избере едно от двете. --Бабрадов (беседа) 10:30, 17 май 2016 (UTC)

Да - самият Облак ги поддържа като синоними във връзка с теорията си, разбира се. Можем да наложим сб, но ще има проблем с обекта преди доказването на произхода. Ако пък наложим сс, няма да е в съзвучие с модерната научна терминология у нас и съответно ще е неразбираемо за читателите. --Мико (беседа) 13:34, 17 май 2016 (UTC)

Младограматик или не?

Тук пише, че е [4]. --Бабрадов (беседа) 10:38, 17 май 2016 (UTC)

От източниците и Коларич мисля го наричаше мг. Това твърдение на Мурдаров ми се стори по нерадикално и съответно вероятно по-вярно. --Мико (беседа) 13:37, 17 май 2016 (UTC)

Неясно изречение

Това ми е неясно: Във Виена изучава история и диалектология на словенския език, хърватска и българска диалектология.[3] Попада под силното влияние на втория си духовен учител – Ватрослав Ягич и напълно се отдава на славистиката,[10] участва активно в Семинара по славянска филология на Ягич[10][4] и от лингвистиката се насочва към филологията.

От лингвистиката към филологията? И напълното отдаване бих го махнал. Разместих го. --Бабрадов (беседа) 10:41, 17 май 2016 (UTC)

Да - по-добре стана така - иначе нема драма с от л към ф - по-широко. --Мико (беседа) 13:43, 17 май 2016 (UTC)

Ралният му успех в Бела Крайна също ми беше неясен - разместих го и и него. Също и Щебен и Карнтия, за д аса логични немски (словенски) и двете. --Бабрадов (беседа) 10:54, 17 май 2016 (UTC)

Добавих числото 11 на писмата - оттук [5] --Бабрадов (беседа) 11:19, 17 май 2016 (UTC)

И едно повторение имаше в Междумурието и за преждевременността на историята му на словенския. --Бабрадов (беседа) 11:34, 17 май 2016 (UTC)

Да, нещо при разместванията съм омазал.--Мико (беседа) 13:40, 17 май 2016 (UTC)

Консул

Името на австрийския консул може би може да се намери. --Бабрадов (беседа) 11:10, 17 май 2016 (UTC)

Трудна работа и принципно не много нужна. Ще пробвам довечера. --Мико (беседа) 13:39, 17 май 2016 (UTC)

Не го откиривам. Вероятно някой, който знае немски може би ще успее - но ми се вижда не особено нужно. --Мико (беседа) 05:06, 18 май 2016 (UTC)

Славише

Просто Славише е с главна буква - опряванията на числителните не ги бех видел - съжалявам. -- Мико (беседа) 15:09, 16 май 2019 (UTC)

Не съм съгласен, всъщност заради него правих редакцията. Прилагателното "slavische" не е с главна буква на никой от познатите ми езици, не съм чувал и правило за главна буква по средата на заглавие, освен в английския език. Чисто информативно смених го навсякъде. Реално дори не трябва да се пише на кирилица, а да е в оригинал с транскрипция, както присъстват тук и останалите му трудове. А транскприпцията дори е [филологи:], с дълго "и" накрая. Именно за това е най-безопасно записът в оригинал. Xunonotyk (беседа) 15:20, 16 май 2019 (UTC)

Не - капитализира се. [6] Имената на медиите се предават на кирилица. -- Мико (беседа) 15:23, 16 май 2019 (UTC)

Изчетох целия източник и отново не видях основание славянска филология да е с главна буква. Това не е космически обект или организация, или собствено име. Ако имаш предвид „Славянска филология“ като дисциплина е видно кое е с главната буква, но трябват и кавички.[7] Кратки правила: [8] и нещо с прилагателно [9] и [10] Xunonotyk (беседа) 20:49, 16 май 2019 (UTC)

Всичко това е за български имена - разбира се, че Славянска филология се пише с малка буква. Сложните чужди имена се пишат с главни независимо от значението им. -- Мико (беседа) 06:11, 17 май 2019 (UTC)

линк към каталог на различни печатни издания [11] Покажи ми някое, което да е капитализирано. Xunonotyk (беседа) 11:42, 17 май 2019 (UTC)

Всички са на български или в оригинал на чужди езици. -- Мико (беседа) 16:50, 17 май 2019 (UTC)

Виж си собствения източник, стр. 93, пар. 44, т. 3: съставките на съставни чужди наименования (дори уточнено на вестници) се пишат с малка буква, когато не са в началото. И примери Арбайтер цайтунг и Юманите диманш. Xunonotyk (беседа) 10:30, 18 май 2019 (UTC)

Абсолютно сте прав. -- Мико (беседа) 16:19, 22 май 2019 (UTC)