Беседа:Вълнова функция

Много малко хора си имат истинска представа относно това какво представлява вълновата функция. Може да минат години докато човек успее да си създаде някакво що годе сносно разбиране за това що е то. Как всъщност се е появила вълновата функция и как е еволюирала през годините:

Най напред Хайзенберг, този невероятен гений на физиката създава матричната механика, за да обясни дължината на вълната при спектралните линии. (Т.е. казано с други думи създава теорията за матриците във вида в който я познаваме днес.)

През 1928г. друг един гении - Ернст Шрьодингер предлага вълновото уравнение за описване на начина, по който материята променя плътността си. ( тъй наречените matter waves) Това е ключовия момент в развитието на тази теория. Ролята на това уравнение в квантовата механика е същата както законите на Нютон в класическата механика.

Сегашната общоприета интерпретация за вълнова функция като вероятностно разпределение е дадена от Макс Борн през същата 1928 г. За да разберем обаче смисъла на вълновата функция интуитивно по-лесно би било да си послужим с елементите на "вълна на материята".

Материята, пространството и времето са неразривно свързани помежду си. Множество са теориите, опитващи се да обяснят техните взаимовръзки. На базата на наблюденията и експериментите учените от началото на миналия век достигат до разбирането че финната структура на пространството се състои от много сложна материя, в която измененията се предават с крайна скорост и в която тези изменения се пренасят под формата на вълна. Но вълновите процеси в онова време са били в значителна степен познати. В същото време електро-динамиката е била до голяма степен завършена със законите на Максуел.

Липсващото звено е било да се свържат разбиранията за финната структура на пространството с вълновото разпрострастранение на измененията в пространството. От една страна това се прави от Айнщайн с неговата Специална и Обща теория на относителността - на макрониво От друга страна това се прави посредством квантовата механика на микрониво.

Все пак между двете обобщаващи теории остават доста незапълнени дупки и днешната наука полага неимоверно големи усилия за да ги запълни.

Какво все пак е вълновата функция? За да си имаме някаква осезаема идея за нея ще предложа няколко невзаимноизключващи се тълкувания, които сам съм си дал за себе си на базата на многото материали и обяснения срещани в литературата:

1. Ако приемем че една частица се движи в дадена повърхност - вълновата функция дава идеалното математическо уравнение за описване на такава повърхнина. Тоест в доста от случаите можем да си мислим за вълновата функция като една повърхнина, по която се движи описваната частица.

2. Ако частицата се движи в даден участък от пространството и ако частицата се намира с еднаква вероятност из целия този обем на това пространство - можем да считаме че вълновата функция ще опише това пространство. За пример това може да бъде уравнение на сфера или по точно казано кълбо- тъй като вълновата функция ще включва и вътрешността.

3. Ако частицата описва даден обем и ако частицата пребивава по-често в едни участъци и по-рядко в други - тогава си имаме работа с една нормална неидеализирана вълнова функция и в този случай вълновата функция описва това, което може да бъде наречено "плътност на пространството".

Дали ще използваме плътност на пространството или вероятност за намиране на частицата в дадена точка от пространството - аз считам че това е едно и също. Да добавя още че вълновата функция в случаите когато времето е една от променливите в значителна степен описва траекторията по която се движи частицата.

Предполагам че други участници могат да дадат и по-интересни тълкувания за това понятие. Благодаря за интереса към темата. --Nmath 01:40, 20 август 2008 (UTC)

То всичко хубаво, само не разборам защо сте го написали в беседата и каква е целта?--Радостина 01:58, 20 август 2008 (UTC)