Беседа:Георги Пържелков

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Не ми е ясен източникът - Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982 г. Къде точно в този том (който е от И до Л) да търся итформация за Пържелков? Мислех си, че може да става дума за т. 5 (С.1986), но там отделна статия за Пържелков няма--Simin 15:05, 10 август 2008 (UTC)[отговор]

Намерих го - на Гьорче войвода.--Simin 15:08, 10 август 2008 (UTC)[отговор]

Мда забравил съм да поясня - добавих го. Тука я сложих като Пържелков, за да не се бърка с Гьорче Петров.--Мико 17:53, 28 декември 2008 (UTC)[отговор]

Текст без източници[редактиране на кода]

Местя текст без източници. --Мико (беседа) 19:06, 28 март 2014 (UTC)[отговор]

Георги Пържелков е български хайдутин, роден в село Спанчево. Именно там баща му се укривал от турците. Вуйчовците му също били хайдути. По-късно се заселват в село Ораново (днес квартал на град Симитли).

Георги става хайдутин, когато убиват бременната му съпруга. Оставя своите две момчета на роднини и сформира чета от около 40-70 души. Обикаля най-вече територията от Горна Джумая до Банско, като защитава и родното си село. Също така прогонва гръцките свещеници, проповядващи на гръцки език в село Градево и опитващи се да асимилират българското население. По това време - първата половина на ХІХ в., Шакир Бег - водач на турска потеря, задължава селяните да плащат ангария.

Към средата на ХІХ в. зверствата на кърджалиите (айките) се усилват. Кърджалиите изнасилват част от жените в селото и избиват 35 беззащитни селяни. Пържелков загражда и избива кърджалиите. Остава само един жив.

По-късно Георги Пържелков прогонва напълно кърджалиите, заради което е наречен Айката.

По време на една засада, случайно попаднал на мястото търговец прикрива с гърдите си Георги, за да го спаси. Този търговец умира в собствените му ръце, като предсмъртно извиква: “Стоян, Стоян...” Това бил най-малкият му син от петте му деца. Георги след тази случка отпуска голяма сума пари за отглеждането на Стоян и на другите четири деца.

Стоян, известен по-късно като Стоян войвода, е участник в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.) и е ръководител на една от четите, участвали в него.

Георги Пържелков бил радетел за българското. Подпомагал финансово Рилската Света обител. Пържелков бил приятел с игумена на манастира Йосиф, който е от Батак. Именно него Георги Пържелков бранил от кърджалиите и башибозуците. Освен Рилската Света обител, Георги Пържелков подпомагал финансово доста училища, сираци и църкви.

От неговото родословно дърво са професор Стоян Айков, певецът и артистът Николай Кимчев, кметът на община Симитли Апостол Апостолов, омбудсмана на Община Симитли Благой Айков,Боян Величков и много други радетели за българщината.Това е написано от историка Александър Дончев. Публикувано в списание Уриил.