Беседа:Гностицизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Църковниците от всички деноминации представят гностицизма неизменно враждебно като ерес, секта, свободомислие; и го забъркват с отклонения и отплесвания до степен на неразбираемост, както се вижда от текста на статията (струва ми се от руско-православни източници) - поради една проста причина:

Гностицизмът е АНТИ-КЛЕРИКАЛЕН.

Против професионалните Посредници, против Църквата като институция.

Концепцията е всъщност много лесна за разбиране, много проста за представяне, а и -най-вече- много древна. Първи до втори век след Христа (четвърти век, когато са писани намерените в Наг-Хамади ръкописи в 1945 година това е вече отдавнашен спомен, полузабравен и изопачен). Основното от Евангелията -това от Йоана- е всъщност закъснял разгневен отговор на евангелията от Тома (да, същият Тома "неверник", най ранното писание), от Юда (ЗА Юда, да, същият; той постъпил така по нареждане от Иисуса) и от Мария Магдалена.

Гностицизмът е в тълпата прости хора (като мен) последователи на Христа които като се разотидат по домовете при семействата си говорят с възхищение за проповедника, за учителя, който е -все още- хубав Човек, един от нас, един като нас ("наше момче" би казал Андрешко). Бог бива провъзгласен чак впоследствие Той, Синът Божий.

В онази ранна епоха възниква с острота въпросът как да се оформят общностите от последователи. Въпрос организационен, административен, въпрос на Власт, отново. И на пари, естествено, на препитание и разкош. Дали да се вкарат "в пътя", "под строй" стадата вярващи (паството) - така както столетия и хилядолетия от фараонския Египет, Гърция, Рим и всякъде религията се изповядва в специализирани храмове от професионални Жреци, внушаващи кое как, кога, колко, и т.н. отвън, отгоре, с принуда, със страх, с камшик, или?

Не, не, казват гностиците: моето божествено ПОЗНАНИЕ (просветление) си е вътре в мен, Храмът е в сърцето ми; моята връзка с Бога е пряка. Не се нуждая от посредници, жреци и театрални "свещенодействия". Не се интересувам от интерпретации, от хитрувания и надлъгване. Аз бях там, аз Го видях, аз го ПОЗНАХ; не ми се пречкайте между мене и Него. (Столетия по-късно така изповядваха богомилите, павликяните - първо Св. Павел е имал подобна недогматична нагласа в посланията до коринтяните- а и катарите, александрийските копти и др.)

Е, как може това да бъде допуснато от по-първите, от "най-първите", от Апостолите? Които уж знаят кое как най-добре? И така като се събират епископите на пазарлък на най-първите Събори (Синоди) те канонизират Догмата да се състои от Четвероевангелието, а останалите Писания да се заклеймят като Апокрифи и затрият без остатък. Със Анатема, ако трябва, и "отлъчване".

Така много простата разлика между институционализираното християнство и гностицизма е, че то е "спуснато", наложено отгоре, отвън-навътре, докато гностицизмът е отвътре-навън.

Откъдето -естествено- всеки си има своя гностицизъм, той е индивидуален и индивидуалистичен - колкото хора, толкова разновидности. А като се посочат всевъзможните -предимно източни- сродни поверия, нагласи, традиции и мирогледи, особено дуалистичните- тогава картината се усложнява до невъзможност.

Ето защо конференцията в Месина, Италия, в 1966 година отсъди за невъзможно да се формулира академична, всеобхватна дефиниция на гностицизма.


Тези сведения по памет си спомням от проф. Илейн Пагелс от Принстон ("Отвъд вярата" или ... "Не е за вярване", не знам заглавието как и дали е преведено на български, но нейните три-четири книги по темата са същинско откровение; тя не само познава фактите, но ги и прочувствува дълбоко) и за съжаление няма да успея да подредя според строгите изисквания на администраторите на Уикипедията, затова ги прибавям извън статията, в беседата. С надеждата, че ще се сметнат за полезни и ще бъдат оставени.


http://en.wikipedia.org/wiki/The_Gnostic_Paul

http://en.wikipedia.org/wiki/Elaine_Pagels

Отговорите на въпросите на духовността следва да се търсят и намерят вътре в нас, а не навън от нас.

Освен това пътят на гностицизма не налага посредничеството на (професионална) църква за спасение на душата:

(According to this tradition, the answers to spiritual questions are to be found within, not without.

[2]Furthermore, the gnostic path does not require the intermediation of a church for salvation) --глAVATAR