Беседа:Голи Оток

Премествам тук статията, която е прекалено неточна, за да остане там. Ако някой иска да задълбочи статията, нека посочи източници. Освен това не бива да се твърди, че Голи оток е създаден само с цел да се бори с българщината - не бива, защото е неточно и невярно. Вени Марковски 13:19, 22 април 2008 (UTC)

Голи оток (от хърватски: Goli otok, в превод "Голи остров") е остров в северната част на Адриатическо море (днес в Република Хърватско). Голи оток е един от най-непознатите и в същото време най-тежкият мъжки затвор на територията на бивша Югославия.Голяма заслуга за построяването на политическия лагер „Голи оток” имат шефовете на УДБ-а (тайната полиция на Югославия) за Хърватия – генерал Стево Краичич и за Сърбия – генерал Александър Ранкович, както и дясната ръка на Тито – Едуард Кардел. От годината на откриването му (9 юли 1949 г.) до неговото затваряне (1956 г.) през затвора минават повече от 10 000 души, чието единствено престъпление е, че са неудобни на сръбската власт. Това са най-вече българите от Западните покраинини и от Македония. На заседанията на тесния кръг от управници около Тито през 1948 г. е взето решение, че именно по-видните българи от Македония и Западните покраинини са най-опасни врагове на Югославия, защото съществуването им ще пречи на асимилацията на българското население. Повечето от политическите затворници в Голи оток след края на Втората световна война живеят с надеждата, че идването на власт на „справедливата” комунистическа партия ще осигури и на българите, останали под властта на Белград, равноправие и право за етническо самоопределение. Оказва се, че комунистическата партия с нищо не се различава по жестокост от времето на кралска Сърбия. В Голи оток затворниците пристигат без издадена присъда, те дори не знаят в какво са обвинени – единственото, което се знае е, че са арестувани защото са против комунистическата партия и Тито. Задачата на управителите на лагера е чрез психически и физически тормоз да съкрушат българщината в местното българско население. Българите в Голи оток са тези, които са най-строго наблюдавани и подлежат на най-голямо унижение и тормоз. Побоите над новите затворници започват още с влизането им в лагера. Често се стига и до смъртни случаи, тъй като медицинска помощ на затворниците не се оказва. Затворниците са карани да носят камъни, по-тежки от собствното им тегло от едно място до друго и след това да ги връщат обратно. В спомените на един българин от Скопие на име Венко Марковски са изброени цяла поредица от различни наказания, които са неописуеми за нормалното въображение и подлежат на всякаква международна правна критика, но за съжаление никакво внимание не е обърнато от цивилизования свят нито тогава, нито днес. Въпреки, че тук говорим само за един сръбски лагер, трябва да имаме предвид, че в титова Югославия такива лагери са съществували навсякъде и тяхната единствена цел е била една и съща – чрез тормоз и репресии да накарат българите да се отрекът от своя народ и история. Такава е политиката на „братска” Сърбия спрямо българите. Ние сме длъжни да помним историята и да преценяваме днешните процеси и събития в контекста на случилото се преди. И най-важното – трябва да помним, че и днес в Сърбия и Македония живеят българи, които не могат свободно да се определят като такива и да изявяват спокойно своите чувства и стремежи!

Оток

Оток не е нарицателно на български и мисля, че требва да е с главна буква. --Мико (беседа) 06:06, 22 ноември 2016 (UTC)