Беседа:Джон Атанасов/Архив 4

Това е архив на стари беседи. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

Първични източници

Моля редакторите да имат предвид, че не се препоръчва ползването на първични източници - визирам добавените интервюта на Джон Атанасов. Повече за правилата за първични и вторични източници тук--Ket (беседа) 10:24, 29 януари 2018 (UTC)

В правилата за използване на първични източници пише "... Статиите в Уикипедия могат да използват първични източници, само в случай, че са били публикувани от авторитетен издател, и то да бъдат използвани само като доказателства за фактологичен материал. Всякакви твърдения от тълкувателен характер изискват подкрепа с вторични източници. ..." Никъде не пише, че "не се препоръчва ползването на първични източници". Интервютата на Атанасоф са публикувани от Смитсониън - Националният Музей за Американска История на Съединените Щати (Смитсониън е американския еквивалент на нашия Националния Исторически Музей в София). Вторичните източници, които дискутират лъжите на Атанософ са мемоарите на Калвин Моерс, публикувани в IEEE и интервюто за Смитсониън с Роберт Елбърн, заместник на Атанасоф в NOL. По-авторитетни източници, здраве му кажи. Точно по указанията са използвани източници. 144.136.134.12 02:06, 31 януари 2018 (UTC)

Да, а защо пропускате изискването при ползване на първични източници „да не се изказват никакви твърдения от аналитичен, синтетичен, тълкувателен, пояснителен или оценъчен характер“?--Ket (беседа) 09:48, 5 февруари 2018 (UTC)

Цялата про-Атанасова "достоверна" литература се базира на Кларк Моленхоф, Бъркс и Смайли. Бернард О. Уйлиамс (източникът беше изтрит) оценява Кларк Моленхоф като журналистическа романтика, а Бъркс като опит за отмъщение. Моерс оценява Бъркс като фантаpии. Смайли е оценена като историческа перверзия. Та какво искате? Истината или историческата перверзия. Ако искате истината, трябва да можете да я приeмете защото е много нелицеприятна. Ако предпочитате историческата перверзия спрете да се борите с вандализма на страницата. Не може да се претендира за истина и да се публикуват лъжи или полу-истини ... Може би единственият текст, който съм намерил до сега и който се стреми към някаква обективност е докторската дисертация на Байрон Мобли от Държавния Университет в Айова с ръководител проф. Алън Маркус и озаглавена "The ingenuity of common workmen: and the invention of the computer" от 2001 г. Както всички текстове обаче, които са открито про-Атанасоф и в тази дисертация умишлено се отбягва дискутирането на най-важните доказателства на патентното дело Honeywell v. Sperry Rand - патентите противопоставени от Патентния Офис на САЩ. За Атанасоф и Co. те просто не съществуват. Въпреки всичко, тази дисертация доказва много от лъжите на Атанасоф. 144.136.134.12 06:50, 7 февруари 2018 (UTC)

Лъжите на Атанасоф

През 1972 г. Атанасоф дава 12 (дванадесет)!!! интервюта за Националният Музей за Американска История - Смитсониън. Като видях интервютата първото, които си помислих беше защо са 12 когато за всички останали има 1, най много 2 интервюта. Отговорът дойде когато започнах да чета интервютата на Бони Каплан. Едни и същи въпроси се задаваха многокпатно в различни интервюта и отговорите бяха различни. Първият въпрос в първото интервю на Бони Каплан от 17.07.1972 г. беше изключително конфронтиращ и шокиращ "Аз се интересувам да разбера от вас (от Атанасоф - моя бележка) какъв точно е приносът на Клифорд Берри към вашата машина. Какво точно той направи?" През 1984 година Атанасоф публикува мемоарите си, в които почти всичко казано в интервютата е подменено. През 2001 година посмъртно са публикувани мемоарите на Калвин Моерс, участник в компютърния проект на NOL. От стр.57 втора колона до стр.59 първа колона се описва управленския стил на Атанасоф. На стр. 57 Моерс пише: "Много скоро на мен ми стана ясно, че твърдение на Атанасоф за делегиране на специфична работа изказано на едно съвещание ще бъде еластично повторено на следващото съвещание. Задачата или съдържанието на предишното делегиране ще бъде представено по различен начин на следващото съвещание." (It soon dawned on me that oftentimes a statement by Atanasoff of specific work delegation would be elastically restated by Atanasoff at the next following meeting. The scope or content of the previous assignment would come out differently at the following meeting."( - стр. 57 втора колона четвърти параграф) На стр. 58 Моерс обобщава "управленски стил, толкова характерeн с пренареждане на истината" ("management style, so used to rearranging the stated truth").( - стр.58, първа колона, първи параграф) На стр.67 Моерс пише: "... мълчанието за проваления NOL проект e използвано като крайъгълен камък за предумишлена фалшификация на историята на нашата компютърна професия и за моралното убийство на Джон Моукли".( - стр.67, първа колона, последен параграф) Затова си зададох въпроса има ли случай в едно интервю да каже нещо и в следващото да се изметне и да каже нещо друго. Резултатите бяха ужасяващи. Ето ги ...

Първа лъжа - историята с IBM

В интервюто е 17.07.1972 с Бони Каплан, Атанасоф казва: "Той (Брант – моя бележка) непрекъснато работеше с табулатори на IBM. Той не знаеше как работят. Аз не знаех как работят, така че аз предположих как аз бих я направил ако трябваше аз да проектирам такава машина. Така направих допълнително устройство да работи с нея, което щеше да работи с нея ако беше направена по начина, по който аз бих я направил. Никой нямаше да ми даде схемите на IBM табулатора. Аз просто предположих и се оказа, че моето продположение е вярно и устройството работеше перфектно."( - стр. 9, последен отговор) Казано накратко предположил как работи табулатора и хоп устройството станало. Ура, човекът е гений!

Три седмици по-късно, в интервюто с Бони Каплан на 10.8.1972, след като Каплан казва че се е свързала с IBM, Атанасоф сменя плочата и казва точно обратното: “Това беше външно устройство и те щяха да ме обесят ако знаеха че съм свързал това устройство към тяхната машина, но уствойството работеше.”( - стр. 27, последен отговор) и в отговор на следващата реплика продължава:“... тях (IBM – бел.авт) не ги интересуваше кой модифицира тяхната машина и кой свързва каквото и да е било към тяхната машина. Аз се страхувах да го правя защото се страхувах, че може да направя грешка и тази грешка може да повреди тяхната машина и те можеше да разберат впоследствие и можеха да прекратят контракта с Държавното училище в Айова да доставят IBM механизми за табулаторите и други устройства за статистически цели ... все пак той (Брант – бел.авт) и аз бяхме сърцати хора и продължихме и го направихме въпреки всичко".( - стр.28, втори отговор) Чакай бе човек за какво ще те бесят като не ги интересува!?!?!?! И малко по-надолу “Аз исках да използвам IBM машина за решаване на уравнения. Аз я бях модифицирал за решаване на сложни спектри със значителен успех".( - стр.28, трети отговор) Значи, преди 3 седмици твърдението, че е предположил как работи табулотора е лъжа.

Нещата стават още по рунтави ... на въпрос на Каплан “Какво друго освен да ти се усмихва и да те тупа по рамото правеше тоя (Брант - бел. е моя) за да ти помогне в сложните спектри?” Атанасоф отговаря “Ами например, ако имах нужда от някаква част той ще потърси и ще я открадне за мен. IBM не бяха в състояние да се противопоставят на това нападение. Ако имаха нещо на склад някъде и ние имахме нужда от него, скоро то се оказваше в моите ръце. Това беше много полезно и важно за мен и за всеки, който работеше с Брант.” – стр.9 последен въпрос - стр.10, първи параграф).

Да се върнем в мемоарите на Атанасоф. Ето как е представена историята с IBM ...: "... и ние написахме и публикувахме статия за нашата работа в Journal of the Optical Society (Atanasoff and Brandt 1936). В края на нашата статия, ние казахме хубави неща за връзките си с IBM: много по-късно, обаче, след като на IBM беше наредено да представи всички документи съдържащи името Атанасоф в съда, аз научих от писмо от този период, което назваше "Пазете Атанасоф далеч от табулатора."( - на стр. 232, втора колона, първи параграф) Нека да видим какви са тези хубави думи написани от Атанасоф за IBM - в заключението на статията "Application of punched Card Equipment to the Analysis of Complex Spectrum" Атанасоф пише: "Авторите биха искали да благодарят за любезната помощ от Табулаторната Дивизия в IBM за осигуряване на машината и апаратурата".( - стр.11, предпоследен параграф) Тази декларация ("хубави думи") сама по себе си е лъжа защото разработката е направена зад гърба на IBM, без разрешение да се включва уствойството към табулатора, в нарушение на контракта на университета с IBM и при това умишлено нарушение.

В увода на статията (Solutions of System of Linear Equations by the use of Punched Card Equipment), последен параграф пише "Механичният метод, който ще бъде описан изисква използването на стандартен табулатор със сбита перфорация на IBM Corp. Необходима е само малка модификация на табулатора. За да се адаптира това оборудване към настоящия проблем е необходимо и допълнително устройство да се включи в табулатора когато се използва за решаване на уравнения".( - стр.3, първи параграф) Какво показват тези "хубави" думи? Първо показват, че на 17.07.1972 в последния отговор на стр. 9 Атанасоф умишлено лъже Смитсониън - Националният Исторически Музей на САЩ и го хващат в лъжа и затова на 16.8.1972 го питат отново. Второ показват, че Атанасоф "невинно" лъже в мемоарите си - учудването в мемоарите е лъжа защото много добре знае, че нарушава лицензен договор и поведението му е криминално.

Какво пише Моерс за Атанасоф? Хаотичен, разпилян човек, който пренарежда истината (лъже) от съвещание до съвещание. Само тези цитати от Атанасоф потвърждават думите на Моерс. За да разберете историята в перспектива ... през 2002 Дмитрий Скляров (Dmitry Sklyarov) беше арестуван от FBI и осъден на 5 години затвор и половин милион долара глоба за отваряне на един от пакетите на ADOBE, модификация на пакета, публикуване на резултатите и изпращане на публикациятя на ADOBE. Лежа ги и плати глобата.

Зададох си и друг въпрос - защо пише на IBM? Кой нормален човек би написал статия, която очевидно нарушава лецензни права и договор, и след това би изпратил статията на ощетената фирма? На стр. 26, Бони Каплан задава въпроса "Защо имахте толкова силно желание да работите за IBM. Вие сте им писали в период от няколко години и сте ги питали (за работа - бел. авт.) и те непрекъснато са ви казвали, ние нямаме нужда от тебе?"( - стр. 26, четвърти въпрос) Отговорът на Атанасоф е без значение. Значи става въпрос не за подобрения, а за врънкане за работа и тази статия е изпратена в IBM с цел Ананасоф да си демонстрира възможностите.

През 1988 г. нещата стават още по-интересни ... В книгата си Burks казва, че IBM e разрешил на Екерт и Моукли да инсталират и модифицират входно-изходно устройство на IBM.( - стр. 207)Какво излиза, че всички дитирамби на Атанасоф относно IBM за бесене, за не даване на схеми и т.н. са клевити. Просто IBM му е ударил черния печат.

Друг въпрос беше собственост ли е табулатова на колежа? В интервюто от 10.08.1972, Атанасоф дава отговора "... по това време цялото IBM оборудване не можеше да се купи ... по това време не се продаваше, само се даваше под наем."( - стр.32, последен ред)

Това са фактите ... и какво казват фактите ... Атанасоф модифицира табулатова, свързва външното си устройство към табулатора, съзнателно нарушава договора за наем между колежа и IBM и организира кражби на части от IBM. Само по една тема колко много лъжи и какво правят "вторичните източници" - героизират криминално поведение.

Какво говорят документите ... Атанасоф публикува работата си по сложните спектри през април 1936-та година. Тази работа има два аспекта - сложните спектри и решаване на системи от уравнения. Външното устройство се използва и в двата случая, но модификацията на табулатора се използва само за решаване на уравнения. Работата по тази тема е извършена в нарушение на контранта между колежа и IBM за наем на оборудване. Целта на политиката на IBM е да контролира използването на IBM оборудването не регламентирано (напр. за изледователски цели, някой да се учи на него) и всеки, който иска да се свързва към табулатора или да го модифицира трябва да поиска разрешение. Същата е пазарната политика в големите фирми и днес. На 25-ти Януари 1937 г. Атанасоф кандидатства за работа в IBM ( - Exhibits 284-287). На 6-ти Април 1937 г. Атанасоф получава писмо от W.W.McDowell, помощник на вице-президента на IBM, с което позицията му е отказана.( - стр.104, първи параграф) Веднага след това, на 22-ри април 1937 г. Атанасоф праща писмо до Клемент Ерет, Маркетинг Директор на IBM, с нотариално заверени чертежи на външното устройство и кратко описание.( - Exhibit 289) Очевидната цел е да покаже на IBM, че не е оценил уменията му. На 29 Април, Клемент Ерет изпраща писмо до Атанасоф, с което иска повече информация и патента на устройството. - стр.104, последен ред - стр.105, първи ред) Атанасоф патент няма. Всъщност, това е дипломатичен отказ защото в IBM са убедени, че имат решение за решаване на системи от уравнения.

След тези два отказа от IBM Атанасоф споделя разочарованието си с Теодор Браун (писмо до Теодор Браун от 12.08.1937 г. - Exhibit 152, стр.281, професор по бизнес в Харвард) и той му препоръчва да се свърже с фирмата Dietrtich&Rutley, която да направи патентно проучване. - стр.105, втори параграф) Фирмата връща на Атанасоф няколко патента, един от които е патент на Джеймс Брайс, главен инженер на IBM (на ENIAC e противопоставен патент на Брайс-Дикинсон за табулатор, който изпълнява събиране, изваждане, умножение и деление подаден за патентоване 1935 г. и един патент на Джеймс Брайс издаден 1937 г. US_2090103; предполагам че този патент е върнат на Атанасоф, както и да е). Атанасоф намира новост в външното си устройство, но решава да не патентова. От приблизително това време датира идеята му да свърже 30 калкулатора (калкулатори на Монроу или подобни - стр.149, трети отговор) към обща ос които да работят в синхрон като една огромна машина. Всъщност това е механичната му идея, от която се отказва защото е много сложна и скъпа.( - стр.106, втори параграф)

Във връзка с ABC Атанасоф се среща отново с Ерет през Юни 1940 г. и на 5-ти Юли отново (за втори път)си подава документите за работа в IBM. През декември 1940 IBM отново му отказва позиция.( - стр. 154, последен параграф) Това е ...

Втора лъжа - Клифорд Берри

В интервюто в Бони Каплан от 17.7.1972, Атанасоф казва: “Основното задължение на Берри беше свързано с машината, така че той беше там с машината по всяко време. Стигнахме до положение когато аз не ножех да отида да включа машината и да я демонстрирам на хора. Аз винаги бях зависим от Клифорд Берри да демонстрира на хора, защото когато Клифорд Берри го правеше нещата работеха по-добре отколкото когато аз демонстрирах.”( - стр.3, 3-ти параграф) ... и продължава: "Клифорд Берри беше голяма емоционална подкрепа за мен, голяма конструктивна подкрепа за мен. Той имаше въображение: той беше способен на нови идеи."( - стр.3, 4-ти параграф)

На стр.4 първи отговор Атанасоф казва за себе си "Моите инструкции бяха в най-общ смисъл ... Аз имах пълна програма от други неща за правене и много голяма част от електронните схеми държат своите детайли на усилията на Клифорд Берри." ( - стр.4, 1-ви отговор)

Следващият въпрос на Каплан е: "Той (Берри - мои бележки) направи ли повечето от елентронното проектиране?" и в следвашя въпрос пояснява "... планирането как ще бъдат схемите".( - стр.4, втори въпрос) Отговорът на Атанасоф е:"Беше разделено между нас, но когато става въпрос за асемблиране (въпросът не е за асемблиране - моя бележка) беше изцяло негова работа. Вижте, първо са общите концепции как нещо работи. Аз дадох моя пълен дял в това във всеки случай, въпреки че, разбира се, аз направих тези концепции преди началото на машината, но после аз добавих още концепции. Но след това електронните детайли трябваше да бъдат направени. Аз бих казал, че в тази част от машината ние научихле много от усилията на Клифорд Берри. Аз направих нещо, но Клифорд направи повече. Но когато става въпрос за монтаж, Клифорд направи почти всичко. Той имаше други хора, които работеха с него ..." В интервюто от 17.7.1972 Атанасоф казва: "Аз направих схемата на модела, така наречената логическа схема на машината, преди да наема Клифорд Берри, но той взе тази схема и веднага я превърна в практична електронна форма и също направи 1-2 нови схеми".( - стр.1, първи отговор, трети параграф)

В мемоарите си от 1984-та Атанасоф пише точно обратното “Нито Берри, нито аз бяхме свободни да работим само на компютъра; аз преподавах квантова механика и някои други дисциплини и имах може би четири студента следдипломна квалификация освен Берри, който търсеше помощ. И Клифорд Берри започваше своята дипломна работа. ...”( - стр. 242, лява колона, втори параграф) От човек с въображение и способен на нови идеи през 1972-ра, през 1984-та Клифорд Берри е представен като човек, който търси помощ. За всекиго по нещо ... първични и вторични лъжи. Всеки да вярва в каквото иска ...

Фактите ... За Атанасоф работят трима изключителни студенти - Клифорд Бери води разработването на архитектурата и електронните схеми, Герт Вайсман води разработката на механиката (писмо на Атанасоф до R.M. Bowie от Hygrade Sylvania Corp. от 21.05.1941 г.) и Роберт Мадър води монтажа на компютъра. Роберт Мадър описва Бери и Атанасоф по следния начин "Атанасоф беше засегнал някои хора (rubbed some people the wrong way), но всички обичаха Бери, ... той имаше огромно търпение ... Атанасоф беше само бизнес (all business)".( - стр.192, втори параграф)

Трета лъжа - Напускането на Колежа

В интервюто с Хенри Троп от 7-ми Юни 1973 г. за Националният Музей за Американска История – Смитсониън Атанасоф казва "Аз, лично, в 1942 г., тъй като проекта завършваше в края на 1942 г., дойдох във Вашингтон и започнах работа в Главната Военно-морска Лаборатория."( - стр.19, трети параграф)

Два месеца по-късно, в интервюто с Бони Каплан от 16.08.1972 г. за Националният Музей за Американска История – Смитсониън Атанасоф казва “Като загубих Клифорд Бери аз бях обезверен за компютърната машина и си мислех, че може би компютърната машина може да почака до края на войната. Аз не мислех, че компютърната машина ще бъде от полза за обслужване на войната. Аз не виждах как тя ще бъде от полза за обслужване на войната, но и нямаше начин да се свърже с обслужване на войната. И аз реших в края на лятото на 1942 г. да се преместя във Главната Военно-морска Лаборатория ... .” (стр. - 3, последен въпрос)

В мемоарите си Атанасоф пише: "Аз бях въодушевен от усилията ня нацията по време на войната и през септември 1942 г. отидох да работя за Главната Лаборатория на Военно-Морските сили на Съединените Щати."( - стр.256, първа корона, четвърти параграф)

Прекрасен пример за пренареждане на истина в стил Атанасоф. Какво да се коментира ... ? Все пак каква е истината? Юни 1942 г. тестовете на ABC компютъра са неуспешни - машината не работи и това е доказано от Джон ГустаФсон при реконструнцията. Машината не може да реши повече от система уравнения с 3 неизвестни (Роберт Мадър твърди, че са стигали до 5).( - стр.102, втори параграф) Какво означава това? Според подписаното споразумение Атанасоф трябва да плати 50% от разходите. По оценката на Айрес (Куинси Айрес, секретар на борда на ISC Research Foundation) патентните разходи са в рамките на $500-$1000 и могат да надхвърлят $1000 дори с помоща на Атанасоф.( - стр.165, втори параграф) Заплатата на Атанасоф е $2700 на година т.е. разходите, които Атанасоф трябва да плати са минимум 10-15% от годишната му заплата. Казано простичко, става въпрос за съкръщаване на заплатата на Атанасоф. Колкото повече са разходите, толкова по-голямо е съкръщението на заплатата му. Тъй като машината не работи, това подкрепя скептиците за машината. Положението е много негативно за Атанасоф и ... Атанасоф стяга куфарите ...

Четвърта лъжа – Патентоването

На 5 Декември 1968 г., по време на разпита в съда, на въпрос на защитата (адвокат Додс) “Защо не сте публикували (патент също е публикация – бел.авт.) Атанасоф отговаря “Може би така съм решил!” ( – стр.943)

На 15-ти Ноември 1968 г. в следобедната сесия на разпита на Атанасоф се уставовява, че от 20 фигури описани в патентната заявка Атанасоф не е изпратил 8 фигури на адвокат Ричард Трекслер: изпратени са фигури 1-6 (( - Exhibit 1434), фигури 7-8 (( - Exhibit 1441), фигура 9 (( - Exhibit 1442), фигура 12 (( - Exhibit 1444) и фигура 20 (( - Exhibit 1445), останалите липсват. Атанасоф потвърждава, че това е точният списък, който Тресклер казва че е получил и пояснява “... аз знам, по памет знам че бяха направени и други чертежи. ... Но не съм сигурен, те бяха направени късно през 1942 г. и е много вероятно да не са били изпратени на Трекслер. Аз не казвам, че всички фигури са били направени. Аз не мисля, че бяха. Аз мисля, че започнахме от тези чертежи ...” ( - стр.684) Какво означава това една трета от фигурите да липсват? Това значи, че една трета от спесификацията на патента виси и не подлежи на патентоване.

Пак в тази сесия се установява, че последното писмо на Атанасоф до Трекслер е от 6.01.1943 г. ( - Exhibit C-3/222) и не отговаря на писмата на Трекслер от 13.01.1943 г. (( - Exhibit C-3/231), 23.02.1943 г.(( - Exhibit PPX-35), 29.06.1943 г.(( - Exhibit PPX-36). и 29.11.1943 г. (( - Exhibit C-3/276) т.е Атанасов прекратява комуникацията с адвоката.

Казано по друг начин, по време на разпита на Атанасоф защитата на Sperry Rand доказва, първо че Атанасоф действително не е дал достатъчна информация на адвокат Трекслер (една трета от фигурите липсват) и второ, Атанасоф е прекратил връзката си с него. Адвокат Трекслер го е гонил безуспешно една година!

Пет (5) години по-късно, в интервюто с Бони Каплан от 17.07.1972 г., Атанасоф заявява “След това патентът не беше написан, и не беше написан, и не беше написан поради различни причини по време на войната и след това. Аз пишех писма непрекъснато защо това, защо онова и давах информация на патентния адвокат и освен това бях и зает човек. От днешна гледна точка е безспорно, че аз му предоставих предостатъчно информация за да вземе патент, но това че той не го направи и точните причини за това си остава отворен въпрос.”( - стр.20, последен параграф) Това доказва, че Атанасоф започва да фаршифицира историята си още преди делото да е приключило и започва да обвинява ISC и Трекслер. ( – стр.201, втори параграф)

Дванадесет (12) години по-късно, в мемоарите си стига до нови висоти във фалшификацията на своята история. На стр. 254, втора колона, втори параграф, Атанасоф пише: “Аз изпратих тези материали през Август 1942 г.(става въпрос за писмото от 5-ти Август 1942, - Exhibit C-3/217 – бел. авт.) Честно е да се каже, че Трекслер не беше удовлетворен от материала, който му дадохме (кой ше бъде доволен от материал, в който една трета от фигурите липсват – бел.авт.), въпреки че много години по-късно, по време на подготовката за делото в Минеаполис, напълно компетентни патентни адвокати, които разбираха всички дитайли казаха, че материала който сме подготвили е повече от достатъчен като основа за патент” Това е шедьовър, забележете как манипулативно е написано, единственото което Атанасоф не казва е че когато Трекслер е поискал фигурите Атанасоф не му ги е дал и се е оправдал, че така са решили с Берри.( – стр. 200-201) В писмото си от 13.01.1943 г. ( - Exhibit 231) Трекслер обяснява, че тези 8 фигури показват компоненти, коието “са интегрални части от машината, които трябва да бъдат разкрити”.( - стр.200, трети параграф) Атанасоф не се съгласява с това, но моли Сам Легволт да потърси чертежите. Чертежите не са намерени и Атанасоф поръчва да бъдат направени отново. И... до тук, Трекслер не получава чертежите (няма доказателство за получаване на чертежи, поне аз не го намерих). Байрон Мобли пише в дисертацията си: "Месеци наред Трекслер ръчка Атанасоф да завърши (писмото от 29.06.1943 г. до Атанасоф - Exhibit PPX-36) и историята спира."( - стр.201, първи параграф) От януари до ноември 1943 г. - почти една година. В последното си писмо от 29.11.1943 ( - Exhibit C-3/276) Трекслер предупреждава Атанасоф да побърза с патента поради “текущата дейност в електрониката и калкулаторите”.

По време на разпита пред съда, Трекслер казва: “... няма ясна причина защо не беше подадена заявка. Просто не беше подадена. Ние просто не я завършихме.”( - стр.201, втори параграф) Много години по-късно, по време на реконструкцията на ABC компютъра Джон Густафсон ще напише в своята статия “Описанията бяха дразнещо оскъдни когато се описваше къде отговорите се появяваха в читаема от човек форма. .... и ние трябваше да разгадаем тази мистерия преди реконструнциата дори да е започнала.” - стр.100, 3-ти параграф)

Какво пише в “достоверните” вторични про-Атанасоф източници – пише, че колежът решил да не патентова (това пише и в станицата на Уики) ... арогантна лъжа, разпространена от Атанасоф и повторена многократно от хора, които въпроси не задават. До тук ставаше въпрос за фалшификация на историята. Нещата стават обаче още по-интересни.

В решенията на делото съдия Ларсън отсъжда, че "Атанасоф не е продължил през 1942 и 1943г. с подаване на патентна заявка" ( - т. 13.21) и че "не е декларирал, че ENIAC машината съдържа негови разработки повече от две десетилетия"( - т. 13.25.2). Не Трекслер, не Колежа, Атанасоф не е продължил с патентната заявка. Разбирате ли, че става въпрос не просто за слъгване, а за умишлена фалшификация на лични съдебни показания (показанията на Атанасоф), съдебни доказателства и съдебно решение.

Пета лъжа - Остарелия компютър

Във вторичния източник Slater - стр.58 пише че колежът в Айова не патентовал компютъра на Атанасоф защото e преценил че е остарял.

В мемоарите си от 1984-та Атанасоф пише: "В моите документи имам един ISC (Iowa State College - моя бележка) меморандум, който се отнася до ситуацията с патента. Няма подпис, но е писан, аз вярвам, от Р.Е.Бюкенън, декан на ISC (декан Р.Е. Бюкенън е председателят на патентната комисия - бел.авт.). Датиран е с дата 26 Юни 1948 г: не съм го виждал може би 20 години. Авторът говори за това, че сме се виждали в NOL: аз си спомням, че виждах Бюкенън по това време. Той говори за това, че съм казал за нашият компютър че "може би е доста остарял". Това е абсолютно невярно (дали? - бел.авт.): аз говорех за небходимостта бързо да се действа за да може нещо да се спаси от нашата работа. Този меморандум не дава обяснения за закъснението при изпълнение на патентното споразумение между ISC и мен."( - стр.257, първа колона, 4-ти параграф) Какво е ясно от този пасаж? Ясно е, първо че наглостта на Атанасоф е безкрайна! Той добре знае кой и защо е провалил патентоването, добре знае кой потвърждава доказателствата за проваленото патентоване едно, по едно на глас пред съда и добре знае какво е решението на съда. Тъй като има решение съда по въпроса (т.13.21) това отново е фалшификация на съдебни доказателства, съдебни показания и съдебни решения.

Второ, този пасаж от мемоарите на Атанасоф показва, че ISC не контролира собственост. Кой е този ръководител на институция, който ще отиде да търси свой служител, напуснал преди 6 години (!!!!!), за да го пита какво става с патента на компютъра ако има мажоритарния дял на собствеността т.е. собствеността (патента) не е създадена? Аз не знам такава институция.

В това което Атанасоф пише има една истина и една лъжа. 1948? Какво става тогава? Атанасоф и Берри разбират, че компютъра е разглобен. Кое е причината и кое следствието - меморандума или разглобяването? Аз мисля, че разглобяването следва меморандума. Коя е тази фирма, която ще патентова и ще си разглоби прототипа? Бюкенън е разбрал, че патент няма да има и е издал меморандума и разглобили компютъра. Как представят това "вторичните източници" - Атанасоф бил разочарован, че университета му разглобил компютъра без негово знание. Атанасоф е знаел още 1946 г. че компютърът е ограбен от студенти и Сам Легволд е искал да го възстанови. Атанасоф се е съгласил, но Сам Легволд не е успял. - стр.202, първи параграф) Така че, втората част за бързото патентоване е лъжа. Лъжа е защото няма пари, Атанасоф е избягал от патента, та за възстановяване ли ще плаща след като знае, че компютъра не работи. За да се докаже, че това е лъжа трябва да се намери съотношението на собствеността ...

В интервютата не можах да намеря съотношението за деление на собствеността, но на стр.20, втори отговор от 17.07.1972 г. Атанасоф казва, че "... държавният колеж в Айова пожела да поеме отговорността за патентоване ..." Това подсказва съотношение на собственост 90/10 в полза на университета, но никъде в интервютата нямаше следа от действия за овладяване на собствеността - назначаване на екип, назначаване на менаджер, графици и т.н. Отговорът е в мемоарите на Атанасоф (забележете начина по който е написан параграфа)"Патентният договор не беше анатема за мен, но когато попитах за условията, някой изрази мнение, че аз ще взема 10% от дохода след плащане на разходите. Аз направих малко щум, но беше възприет от някои като голям щум. След дълги дикусии ние се съгласихме, че ще прехвърля правата на патента на ISCRF ще платя половината от цената и ще получа половината от монетарните приходи след като всички разходи са платени."( - стр.254, колона първа, четвърти параграф) Забележете, за процент на собствеността не се говори и за отговорност не се говори, казват се само процент на приходи и разходи. Питам първо, кой ще се съгласи да има 90% от собствеността и да получи 50% от приходите и второ, кой ще се съгласи да има 10% от собствеността и да поеме 50% от разходите? Казано простичко, предложено 90/10 с поемане на отговорността за патентоване, след тих балкански скандал сключено е патентно споразумение 50/50 и по всичко изглежда без поемане на отговорност за патентоване. Цял живот Атанасоф повтаря условията за предложеното споразумение, но не и на подписаното.

Шеста лъжа - Отношението на Атанасоф към компютъра

На стр.27, втори отговор от интервюто на 17.7.1972 Атанасоф казва "... през целия този период аз не осъзнавах, така както осъзнавам сега, колко фундаментална и важна е била моята работа в Държавния Колеж на Айова." Следващ въпрос на Капран: "Кога за първи път осъзнахте колко важна е тя?" и отговора на Атанасоф "След съдебния процес" Казано по друг начин, след 1968 г. Сега сами предценете вярно ли, че след като не е оценявал значението на работата си е казал на Бюканън "... аз говорех за небходимостта бързо да се действа за да може нещо да се спаси от нашата работа ..." както пише в мемоарите. Кой е този човек, който ще се съгласи да плати половината от разходите за нещо, което не си струва?

За да ви помогна да си отговорите на въпроса за остарелия компютър ето какво казва Атанасоф на стр.12 от интервюто на 17.07.1972, последен отговор: "Една от новите идеи които бяха проучени (става въпрос за компютъра на NOL - моя бележка), ние знаехме че кондезаторната памет не може повече да стане и ние търсехме нов тип памет ..." и пояснява при следващия отговор "Тя съдържаше превключващи схеми на входа, които в случая на моята оригинална машина бяха механични. Аз не исках повече механични части в изчислителна машина." Същото повтаря на стр.12 от интервюто на 16.08.1972, последни три думи и продължава на следващата страница. Само по себе си това изказване на Атанасоф е също лъжа защото в NOL винаги е отказвал да дискутира под каквато и да е форма ABC компютъра. Това го пише Моерс и го потвърждава Елбърн.

Седма лъжа - Лекциите в NOL

В своите мемоарите от 1990 г. Моерс описва, че по време на проекта в NOL (Naval Ordinance Laboratory) са разбрали от слухове, че Атанасоф е правил компютър и когато е бил попитан нееднократно (“... първоначално плахо, после настойчиво ...”) за подробности около компютъра, отговорът на Атанасоф е бил в смисъл “Боклуци, то не беше нищо. Вие момчета правите къде по-сложни неща”.( - стр. 59) Атанасоф винаги е отказвал да отговаря на въпроси за АВС (stonewalled), така и не е казал на подчинените си нищо за работата си по компютъра.

В интервюто си за Смитсониан от 1971 г. Роберт Елбърн (Robert Elbourn), заместник на Атанасоф в NOL, казва “По някаква причина не беше склонен да ни каже каквото и да е било за машината, която е проектирал” (For some reason, he was very reluctant to tell us anything about that machine he had designed.”( – стр. 210-211)

B мемоарите си от 1984 г., във връзка с работата му в NOL, Атанасоф пише, че “... някои от хората чуха за моя предишен компютърен проект и аз им изнесох лекция за нашата работа (работата по АВС компютъра – моя бележка).( - стр.258, колона втора, трети параграф)

Изглежда, че това е чиста лъжа.

Осма лъжа - Назначаването на Моукли в NOL

В своите мемоари Атанасоф твърди, че никой в NOL, нито той нито неговия началник Роял Уебър, не са знаели кой и как е назначил Моукли и колко пари получавал и Атанасоф бил много зает за да разбере това. ( – стр. 256, втора колона, трети параграф) На същата страница в последния параграф Атанасоф пише, че е имал доказателства, че Моукли познава Lynn Rumbaugh( – стр. 256, втора колона, последен параграф)(администратор две нива по-високо от Атанасоф) и Lynn Rumbaugh следял Атанасоф.( – стр. 257, първа колона, първи параграф)

Моерс идва на помощ на “пренаредената памет” на Атанасоф и пояснява, че Моукли е назначен от самият Атанасоф като консултант, който да се занимава с изчислителни и статистически проблеми. ( – стр. 67) Моукли е бил много добре свързан човек и е познавал много хора включително и фон Нойман. (Michael Williams – Introduction) Така че, зад тези 300,000 долара осигурени на Атанасоф от фон Нойман много вероятно е да стои Моукли, но това е предположение.

Така, както схващам, предлагате да наречем Атанасов лъжец. Ами дайте благонадежден източник, в който пише именно това. Интервютата му не са такъв и изложеното дотук е оригинално изследване, чието място не е тук.--Ket (беседа) 09:43, 5 февруари 2018 (UTC)

Аз нищо не предлагам, просто ви пиша факти. Опитвам се да не тълкувам, но понякога е неизбежно. Атанасоф сам казва, че е лъжец и крадец пред Смитсониън (историята с IBM). Атанасоф лъже пред Смитсониън, лъже в съда, лъже в мемоарите си. Всички са го хванали и уличили в лъжа. В съда е на ръба да бъде изхвърлен като свидетел, затова е този запис в т.3.1.19. Тези факти се пазят в Националния Музей за Американска История на САЩ - Смитсониън, в държавната библиотека в Айова, в института "Чарлз Бабидж". Че Атанасоф е фалшификатор и лъжец го казва Моерс (стр.67, първа колона, последен параграф), подкрепя го Елбърн, Бернард О. Уилиамс, Скот Макартни. Мемоарите на Моерс разкриват толкова грозна история, че са проверявани за достоверност и достоверността е доказана. Така че, достоверният източник(ци) за който говорите е посочен и цитиран на страницата на Уики под номер 23. При такива факти, и това е само началото (не съм ви описал фактите за "първия компютър" и за "приносите" на Атанасоф), извинете, не знам кой оригиналничи.144.136.134.12 20:42, 5 февруари 2018 (UTC)

Девета лъжа - Подхвърленият материал

Както е написано в станицата на Уики през лятото на 1940 г. Атанасоф пише рапорта-задание за допълнителна инвестиция. Рапортът-задание е цитиран на страницата (Atanasoff "Computing ..."). Това е основният документ, около който се върти цялото дело Honeywell v Sperry. В този рапорт Атанасоф пише "Тестова установка състояща се от абакус (abacus), суматор (ASM) и конвертор беше направена през януари 1940 г. Тази установка работеше перфектно и позволи действителни тестове в работни условия да бъдат изпълнени за различни компоненти.( - стр.29, предпоследен параграф)

Пред съда Атанасоф твърди, че тестовете са проведени през ноември-декември 1939 г. Целта е да се манипулира съда за признаване на действителен приоритет. Няма да ви обяснявам какво е действителен приоритет, конструктивен приоритет и каква е процедурата за изчисляване на приоритет. Адвоката на защитата Додс кара Атанасоф сам да си чете рапорта-задание и Атанасоф се оказва на ръба да бъде отхвърлен като свидетел. Спасява го Халадай като пояснява че тестовете са били без конвертор т.е. тестовете са били неоперативни.

Ето какво Атанасоф пише в мемоарите си "... Много по-късно, по време на разпитите в съда адвокатът на защитата (Sperry Rand) ми показа материял претендиращ, че това (тестването - моя бележка) не е станало преди началото на 1940 г."( - стр.245, колона първа, първи параграф) Значи "материалът претендира", не Атанасоф. Друг е въпросът, че материалът е писан от Атанасоф.

Ето какво Атанасоф пише за същия материал в мемоарите си 8 страници по-надолу “Като преглеждам статията днес, аз я намирам в общи линии вярна. ... Друго нещо за този ръкопис е високата точност, с която той обяснява как машината работи, въпреки че това постижение щеше да стане две години по-късно.”( - стр.253, втора колона, предпоследен параграф) Кое е вярно, това на стр.245 или това на стр.253? Разбирате ли в какъв свят на изкривени огледала живее Атанасоф?

Десета лъжа – Първият електронен компютър

Делото Honeywell vs. Sperry Rand няма нищо общо с първия електронен компютър; просто никой, никога не е обсъждал тази тема по време на делото.

Ако човек чете техническото ниво на патента на ENIAC, писан от Моукли, и текстовете писани от Атанасоф остава с впечетление, че преди тях електрониката не е съществувала. В решението на съда има една точка (т.13.22) в която се казва “Необходима е пълна откровенност и разкриване пред Патентия Офис” т.е. когато пишеш патент трябва да пишеш честно за това, което знаеш. Нито Моукли, нито Атанасоф говорят истината и в резултат една измама е заменена с друга.

Патентният Офис на САЩ публикува първите патенти за електронни компютри през 1946 г., това са патенти на IBM (US 2,402,989) и NCR (US 2, 401,621 – това е първият издаден патент за електронен компютър). За да съм коректен, ще уточня, че това са вторите патенти на IBM и NCR за електронни компютри т.е. това не са първите подадени патенти за електронни компютри. По това време, за първите подадени патенти в началото на 1940 г. се води патентен спор между IBM и NCR.

Въпреки това в техническото ниво на патента на ENIAC Моукли не споменава за съществуващи електронни компютри включително и за разработката на Атанасоф и това е причината да му бъде повдигнато обвинение за измама (т13. от решението на съда).

Същото прави и Атанасоф 25 години по-късно ... В интервюто с Бони Каплан от 10.08.1972 г. на въпроса “Вие знаехте за сложния калкулатор, който беше построен от Bell Labs (става въпрос за Model I на Bell Laboratories, обявен през септември и демонстриран през октомври 1940 г.; компютърът е проектиран от Джордж Стибиц и е прекият конкурент на Атанасоф; компютърът изпълнява операции върху комплексни числа и в продължение на 9 години, до 1949 г., се използва за анализ на електрически вериги; това е първият компютър с отдалечен достъп – компютър в Ню Йорк, терминал-телексна машина във Филаделфия – бел. авт.). Това реле машина (електро-механична – бел.авт.) ли беше?” Атанасоф отговаря “Да, това е реле машина. Аз не знаех за тази машина до доста късно в тези усилия тука (става въпрос за делото – бел.авт.), но когато направиха официалното съобщение в Математическото общество аз знаех за нея и не помня кога беше това.” ( – стр.19, последен отговор) Ето какво пише Ървайн в своята статия по повод на Model I “Model I беше първият цифров компютър, който демонстрира използване от отдалечено място. Първата поява стана през септември 1940 г. по време на срещата на Американското Математическо Общество в Дърмът Колидж в Хановер, Ню Хампшир.”(стр.23, пети параграф) Та, кога е разбрал Атанасоф за Model I през 1968 г. или през 1940 г.? Някой би задал въпроса какво ни интересува като е електро-механична машина, ние тук говорим за електронни машини? Така е, но на 11 август 1942 г., шест (6) дена след като Атанасоф изпраща черновата на своя патент на адвокат Трекслер (5 август 1942 г.) Bell Laboratories заявява патент за електронен цифров компютър – компютърът на Самуел Б. Уилиамс. Този компютър е двоичен и е продължение на компютъра на Стибиц и е обявен за първия автоматичен електронен компютър. Атанасоф никога не коментира този факт, като че ли не съществува. Каплан му дава възможност на обясни ситуацията и Атанасоф бяга, така както Моукли бяга в техническото ниво на патента на ENIAC. Патентът на Самуел Б. Уилиямс хич не е безобиден, той задържа издаването на патента на ENIAC с цели 17 години поради декларирана зависимост от Патентния Офис на САЩ на патента на ENIAC от патента на Самуел Б. Уилиямс през 1952 г.(делото Sperry Rand vs. Bell Labs). В т.17.2.10 съдът определя решението про делото Sperry Rand vs. Bell Labs като неправилно. Нещо повече, в случай че Атанасоф беше подал патентна заявка вероятността патента на Самуел Б. Уилиямс да му бъде противопоставен от Патентния Офис на САЩ е много реална. Оставям на вас да прецените какво е това - поредното послъгване, поредната манипулация или поредната фалшификация, но в никакъв случай това не е истината.

Атанасоф свободно говори за “изобретенията” които е направил, без да се съобразява с простия факт, че едно устройство е изобретение когато получи монополни права от патентния офис на съответната страна.

Решението на съда

Една от най-тежките фалшификациите на про-Атанасоф лобито е, че съдията е отсъдил в полза на Атанасоф. В едно дело, каквото и да е то, който и да е съдия, се отсъжда в полза на защитата или ищеца, но не и в полза на свидетеля. Решението на съдия Ърл Ларсън по патентното дело Honeywell vs. Sperry Rand е най-фундаменталният труд, който обяснява историята на компютърната техника от средата на 20-ти век.

И така решението на съда ... в т.Introduction.6. съдия Ларсън дефинира обхвата (scope) на решението т.е. 10-те въпроса, по които съдът си поставя за задача да се произнесе:

“Introduction.6. Като достига до тези съдебни решения, съдът е преценил доказателствата за патентните права и бизнес дейност на защитата спрямо уличаващите доказателства, които бяха представени за да покажат.

..............

6.3 Историята на проектирането и конструирането на най-ранните автоматични електронни цифрови компютри и в частност, така наречения “АВС” (Atanasoff-Berry Computer) от Държавният Колеж Айова и ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Computer) от Армейската Артилерия при Училището Мур на Университета в Пенсилвания.“

Ето и първият детайл: съдия Ларсън отсъжда, че ABC е един от най-ранните електронни компютри, не най-ранният. Никъде повече в решението си съдия Ларсън не дискутира този въпрос. Този детайл се изпуска умишлено от Атанасоф и про-Атанасоф лобито.

Атанасоф се дискутира подробно в т.3 и съвсем бегло в т.13. Казано по друг начин т.Introduction.6.3 задава условието на задачата, която се решава в т.3. Любимата точка на про-Атанасоф лобито е т.3.1.2, коята гласи:

“3.1.2 Екерт и Моукли не са изобретили сами автоматичния електронен компютър, но са извлекли този предмет от Д-р Джон Винсент Атанасоф.”

Тук възниква първия въпрос – какво е предмет? В Американския патенен закон има четири предмета – процедура, машина, производствен процес и композитен материал. Това е пояснено в Правилника за прилагане на Патентния закон(Manual of Patent Examining Procedure - 2106) Казано по друг начин, т.3.1.2 в комбинация с т.Introduction.6.3 (решение, пояснено с условието на задачата) придобива следния смисъл:

“Екерт и Моукли не са изобретили сами автоматичния електронен компютър, но са извлекли този предмет – машина за автоматични електронни изчисления – от Д-р Джон Винсент Атанасоф, който е създал един от най-ранните електронни компютри и по-специално ABC.”

Това е ... един от най-ранните, но не и най-ранният! Осъждане поради извличане на предмета на патента е невалидност по чл.101. За да сравните какво е решението на съда и как про-Атанасоф лобито го фалшифицира ще цитирам Кирил Боянов: "Съдия Ларсън е отсъдил, че Джон Винсент Атанасоф и Клифорд Берри са конструирали първият електронен цифров компютър в Държавния Колеж в Айова в периода 1939-1942 г."

В т.3.1.3 съдия Ларсън пояснява:

“3.1.3 Въпреки, че не е необходимо на съдебното решение за извличане на “изобретението” на патента на ЕNIAC, Honeywell е доказал, че претендирания предмет разчита на подкрепата на претенции, които тук не подлежат на патентоване тъй като Моукли е извлякъл предмета на патента от Атанасоф. Като представителен пример, Honeywell е демонстрирал, че предмета на конкретните претенции 88 и 89 от патента на ENIAC съответстват на работата на Атанасоф, която е била известна на Моукли преди началото на каквито и да са усилия за ENIAC машината или патент да са били предприети.”

т.е. съдебното решение за извличане на предмет – в случая машина за изчисления – не се нуждае от подкрепата на доказана зависимост на претенции (претенции , които вече са направени преди от друг).

Казано по просто, в т.3.1.3 съдия Ларсън пояснява, че предметът – в случая, машина за изчисление – не се нуждае от подкрепата на принципите на работа на машината. От тук нататък всякакви дискусии какво ABC представлява и колко ABC прилича или се различава от ENIAC са абсолютно безпредметни. Защо това е важно? Защото съдия Ларсън допуска някои технически грешки, които професионалисти оспорват и обявяват решението за противоречиво (например ABC не е автоматичен компютър, ABC е полу-електронен компютър и т.н.). Тези грешки са детайли, които при отсъждане за извличане на предмет нямат смисъл.

Ето как т.3.1.3 от решението се фалшифицира от про-Атанасоф лобито (отново Кирил Боянов): "Нещо повече, съдия Ларсън отсъжда че Моукли е ограбил идеите на Атанасоф и в продължение на повече от 30 години е представял тези идеи като продукт на своя гений." Ако въпросният Кирил Боянов си беше направил труда да прочете патента на Брайс-Дикинсон от 1935 г., противопоставен на ENIAC от Патентния Офис още през Март 1950 г. щеше да види, че претенции 88 и 89 не са идеи на Атанасоф. Ако отново въпросният Кирил Боянов си беше направил труда да прочете решението на съда щеше на види, че никъде не се дискутира "ограбване на идеите на Атанасоф", но се дискутира копиране на претенции (плагиятство) от патент US 2,495.075 на Роберт Мумма (т.11.4.2).

За да разберете мащаба на фалшифициране на про-Атанасоф лобито и в частност Кирил Боянов ще цитирам точно решението на съда в т.13.25:

"13.25. М (Моукли - бел.авт.) може би с добри намерения е вярвал, че огромната машина, която той е помогнал да бъде направена, няма връзка с АВС или Атанасоф.

13.25.1. Моукли може би с добри намерения е вярвал, че не е извлякъл предмета, претендиран в патента на ENIAC от Атанасоф. През септември 1944 г. той е написал резюме на ситуацията така както я е виждал тогава: "Аз мислех, че неговата (на Атанасоф) машина e много остроумна, но тъй като беше отчасти механична (включваше въртящи се комутатори за превключване) не беше въобще това което имах предвид.

13.25.2. Атанасоф е видял ENIAC машината такава каквато е била на 25-ти октомври 1945 г. и рано през 1946 г. ENIAC проекта е представен подробно публично, признавайки Екерт и Моукли като изобретатели, но Атанасоф не e заявявал че ENIAC машината съдържа каквото и да е негово чак до две десетилетия по-късно.

13.25.3. От 17 претенции на патента на ENIAC с проблеми в това дело, Honeywell не успя да докаже зависимост на пратенции 8, 9, 36, 52, 55, 56,57, 65, 69, 75, 78, 83, 86, 109, 122 и 142 или която и да е комбинация от тях, от машината на Атанасоф или от която и да е работа на Атанасоф."

Срамно, нали? Тука искам много ясно да се разбере - това не е про-Моукли позиция. Моукли е нарушил всичко, което може да се наруши за да се инвалидират патентите му, но това не значи че свидетел и подръжниците му могат свободно за фалшифицират решенията на съда за да извършват морално убийство на Моукли отново и отново и отново, както пише Калвин Моерс.( - стр.67, първа колона, последен параграф)

АВС компютърът не е абстрактна идея

В решението на съдия Ларсън отсъжданията са в йерархична последователност - от горе надолу. По отношение на Атанасоф йерархията е както следва т.Introduction.6.3 - т.3.1.2 - т.3.1.3 - т.3.1.5 - т.3.1.19 - т.13.21 - т13.25.2.

В т.3.1.5 съдия Ларсън отсъжда, че “През декември 1939 г., основната концепция на Атанасоф във формата на работещ модел е завършена и готова за практикуване.” Това решение има нужда от пояснение. То е предназначено да аргументира решението за извличане на предмета на патента в т.3.1.2. Подобно решение за ABC няма и не може да има защото не е завършен и не е готов за практикуване. В резултат на това защитата оспорва извеждането на предмета на патента на ЕNIAC с аргумента, че тъй като не е завършен, ABC компютърът е абстрактна идея.

Най-ранните електронни компютри

За Атанасоф и про-Атанасоф лобито (основно академични среди) тази тема е табу, въпреки че в решението на делото и документите противопоставени от Патентния Офис на САЩ се обсъждат всички най-ранни електронни компютри. Това поведение на Атанасоф е абсолютно същото като поведението на Моукли.

За какви най-ранни компютри става въпрос? Става въпрос за механичен табулатор на Брайс-Дикинсон (IBM) от 1935 г. противопоставен от Патентния Офис, електронен счетоводен апарат на Дикинсон (IBM) от 20 Януари 1940 г. противопоставен от Патентния Офис, електронна изчислителна машина на Деш (NCR) от 20 Март 1940 г., изчислителна машина на Мумма (NCR), умножител на Фелпс (IBM), умножител на Флори (RCA). Патентите на Bell Labs са обсъждани в отделно дело и съдия Ларсън окачествява решението на това дело да издаде патент на ENIAC като грешка.

Единадесета мъжа - Атанасоф баща на съвременните компрютри

Заключение

Спирам до тук защото историята на Атанасоф е изключително негативна. До сега съм написал над 50 страници с лъжите на Атанасоф. Историята е толкова грозна, че не виждам смисъл да ви тровя деня. Не съм ви описал много неща. Ако имате силите да я проучите просто четете Моерс, интервютата на Атанасоф за Смитсониън и мемоарите на Атанасоф. Накрая за довиждане искам да ви обърна внимание на една точка от решението на съдия Ларсън. Точка 3.1.19 гласи: "Съдът изслуша показанията на двамата Атанасоф и Моукли и према показанията на Атанасоф отнасящи се за знания и информация извлечени от Моукли за достоверни." Въпросът е, защо този запис е там? 144.136.134.12 02:06, 31 януари 2018 (UTC)

Вашата последна реплика е прочетена от:   --Ket (беседа) 14:12, 31 януари 2018 (UTC)

Източници

--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 144.136.134.12 (беседа) 06:23, 6 март 2018‎ (UTC)