Беседа:Добри Манасиев

Статия в Бюлетина на КИЦ Босилеград

“Българио, не ще те забравим!”

Из живота и делото на Добри Данев Манасиев

Настоящите редове не са самоцелно задоволяване на читателско любопитство към личността и делото на този пламенен родолюбец, а истинска потребност и морален дълг да проследим един житейски път, по който патриотизмът, високата обществена активност и ярко изразената гражданска позиция вървят ръка за ръка. Роден е в гр. Щип, в семейството на Дане Манасиев и Ката Данева, което в първите години след Освобождението се преселва в гр. Кюстендил. Окръжния град в тези години се превръща в притегателен център за част от прииждащите хиляди българи от останалата под турско робство Македония, търсейки физическо и духовно оцеляване в свободната част на родината. Рождената година на Добри Манасиев Данев не е точно установена. В съхранявания в държавен архив – Кюстендил спомен на неговия внук Стефан Любенов Данев, е посочена годината 1873. Главните списъци на Държавното, педагогическо, трикласно и образцово училище – Кюстендил, което Данев завършва през 1892г., са категорични само по отношение на датата и месеца – 2 август. Що се отнася до годината, откриваме две вариации за началото на неговия жизнен път – 1874 и 1875. От тях научаваме следните подробности: През 1886 – 1887 учебна година, за пръв път се появяват сведения за него. Тогава е приет за редовен ученик в посоченото училище. Баща му е казанджия в Кюстендил. В графата народност е записан българин с източноправославно вероизповедание. В Кюстендил учи на бащини разноски и плаща училищна такса, показателно, че родителите имат средства за издръжка на сина си. Завършва основното образование с примерно поведение и много добър успех по задължителните тогава общообразователни предмети: Закон Божий, Български език, Всеобща история, Геометрия, Краснопис, География и т.н. Сведенията в главните списъци за следващите години учебни години, вече като ученик в педагогически курс, се повтарят, с изключение на броя предмети, увеличен с изучаването на Френски и Руски езици, Педагогика, Икономия и др. Престава да плаща училищна такса, вероятно поради влошеното материално положение в семейството. След завършване на средното си образование, учителства, най-напред в с. Ново село, Видинско, а сетне между 1894-1896г., в прогимназията в Босилеград и село Гложие. По това време той свързва живота си с близка роднина на поета Емануил Попдимитров. Вероятно в тези години трябва да търсим неговото включване в редовете на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация. Няма достатъчно данни за живота и дейността му до Балканските войни, в които участва като доброволец в състава на 13-ти пехотен Рилски полк. По време на Първата световна война е адютант на дружина към 14-ти Македонски полк. След демобилизацията, около една година е околийски училищен инспектор в Босилеград. През периода 1 септември – 1 декември 1919г., учителства в местната прогимназия, а след това е назначен за секретар в Кюстендилската окръжна училищна инспекция – длъжност, която изпълнява до началото на септември 1920г. Оттогава до сръбската окупация на Покрайнината е директор на Босилеградската прогимназия. В следващите години той е председател на подофицерското дружество в гр. Кюстендил и е сред основателите на масонската ложа “Македония” в града (1926). През 1927г. е избран за народен представител от Петрички окръг в “Македонската парламентарна група” в ХХІІ Обикновено Народно събрание (1927 – 1931). Известно време е председател на Тютюневия синдикат в Кюстендил, а през 1934г. е назначен за помощник-директор на Съюза на българските земеделски кооперации.

Умира през 1947г. в Кюстендил.

Макар и родом от Щип, в паметта на поколенията този забележителен патриот ще остане един от най-ярките радетели на българщината в Босилеградския край, на който посвещава голяма част от своя живот и дейност. Нему историческата съдба отрежда да бъде свидетел на драматични и съдбоносни моменти от недалечното минало на това късче българска земя, изживени, изстрадани и описани от него с прочувствени слова в летописната книга на Босилеградската прогимназия.

Страниците на този изключително ценен по своето съдържание документ разкриват пред очите на всеки читател болката и отчаянието у местните българи при вестта за решенията, взети за мирната конференция в Париж. Според тях, победената в Първата световна война България е осъдена да отстъпи на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци територии от западните български краища. “На 21. ІХ. 1919г. (“Мала Богородица”), на личния ден за Краището и Босилеград – тогава става голям “събор” и в последното село – дойде първата вест (по неофициален път), че цялото Краище на запад от с. Извор се дава на Сърбия… Подир 1-2 дни тя се подкрепи и от властите… Съобщиха ни по телеграма от София подробности; нашата делегация по мирните преговори бе в Русе и бе казала… Страшни, дни… Тоя добър, прост, наивен народ и неговата изхабена интелигенция не повярваха… Тревога, умиление, страх… Хаос политически, стопански, душевен… Всичко рухна… И всички почнаха да стягат коли и багажи… Недоверие у всички…” Отчитайки слуховете като предвестник на предстоящата трагедия, Добри Данев заедно с Тодор Захариев предприемат обиколка сред всички тамошни села, за да успокоят населението и да го предвардят от паника: “…О, тъжна обиколка! О, хубави наши планини!… Какви трябваше да бъдат сърцата ни, когато по тия изумрудени валози ни срещаха другари – войници и ни питаха: - Къде е България г-н инспекторе? – Какво стана с нас? – Къде сме ние?… Върнахме се през Милевската планина… В Босилеград сякаш бе минал ураган… Всичко обърнато, разпиляно, прибрано в сандъци… Почнаха нощя да скърцат натоварени коли, да се движат мъждиви фенерчета и да се меркат край тях забрадени женски фигури с широко отворени очи и навъсени, ръмжащи мъжки фигури… Децата, милите деца, които не искаха да бъдат сърби, които бяха толкова изстрадали, бяха най-много за окайване… Обути в цървулки, те чакаха да им кажат: - бягайте; чакаха и недоумяваха…”

Решенията на конференцията в Париж слагат началото на мирно протестно движение на населението от западните български краища. Сред най-дейните участници в протестите в Босилеградско срещу евентуалната сръбска окупация на Покрайнината е Добри Данев. Изпратени са телеграми, писма, апели от местното население до представители на Великите сили, до български държавници и общественици, от които проличава неизмеримото желание да останат в границите на своето отечество.

Тези, обречени на неуспех инициативи са съпроводени от потоци бежанци, които напускат родните огнища и търсят подслон и утеха в родината. “…Босилеград се изпразни… Почнаха да вият кучета по запустелите му улички, край изгорелите основи на рухналите къщи…” тъжно отбелязва Добри Данев.

С подписването на несправедливия и унизителен договор от Ньой на 27 ноември 1919г., дългогодишните сръбски опити за откъсването на западните български краища се увенчават с успех. Към териториите на Кралството на сърбите, хърватите и словенците са присъединени части от Кулско, Трънско, Царибродско и Босилеградско, като границата е преместена на изток в територията на България. “За гавра, или за да продължат агонията ни сърбите не окупираха тогава нашите места. Почнаха да се връщат бежанците; бе зима, а пътищата бяха задръстени от коли, багажи, храни, сено, добитък; деца измряха по долините… Може би, победителите с пъклен умисъл чакаха да им дадем повод да нахълтат по-дълбоко…”

Преждевременната сръбска окупация на Покрайнината през ноември 1920г., преди международната разграничителна комисия да определи границите, бележи трагичния край на тази тягостна еволюция. “Нощта срещу 7. ХІ. Последна нощ… По-страшна от последната Помпейска нощ… Ходих до зори: съветвах, упътвах, прощавах се… Търсих човеци… Исках да предупредя всички, да ги подканя за тръгване… В зори тръгнах с една раница и две-три дренови пръчки, отсечени за спомен от “осоето” и с чужди обуща… Не плаках за хората и пред тях, но за реката, за тополите, за меките и чудните овощни градини – горчиви сълзи пролях в тъмната и студена утрин… Разбойници ли сме та бегаме така от мили стрехи… Осъмнахме към с. Ресен; последно “сбогом” на краището, което очертаваше своите проломи и зъбери през мъглата… Босилеграде-е-е, сбогом… На обед (7.ХІ.) бех в с. Долно Уйно; бе задушница, а в Босилеград беха сърбите… Страшната задушница на Босилеград – 7. ХІ. 1920 година!” с чувство на безгранична скръб разказва Данев за последните часове от пребиваването си в Босилеград. “Българио, не ще те забравим”, отекват патетичните слова на онези сънародници, принудени от историческите обстоятелства да живеят в нечовешкото бреме на един жесток терористичен и асимилационен режим, стаили дълбоко в себе си надеждата за по-достоен живот.

Костадин Николов

Това горното е от Културно-Информационният Център/КИЦ/-Босилград с дата преди 1 юни 2006 - слагам го да не се загуби. Като получим точни данни - ще го разкажем. --Мико (беседа) 11:07, 28 юли 2018 (UTC)

Ще им пиша за подробности и ще пиша тук като разбера нещо.--Алиса Селезньова (беседа) 09:02, 16 септември 2018 (UTC)