Направо към съдържанието

Беседа:Желю войвода

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Жельо Чернев и Желез Железчев

[редактиране на кода]

Намирам информация за двама човека, известни като Жельо войвода. Единият е Желез Добрев Железчев (ок. 1810 - 1878), а другият е "нашият" Жельо Христов Чернев, известен още като дядо Жельо. Според един източник Чернев е живял от 1824-30.V.1893. Според друг е живял "1827/28, Ямбол - 30.05.1893, с. Карапча, дн. Маломир, Ямболско". Т.е. е умрял в Карапча, а не че е роден там. Ако оставим настрана въпроса с мястото на раждане, какво правим с двама войводи? Трябва по някакъв начин да ги отделим в различни статии. Ама то и двамата са действали в един район. Ето ги двете статии:

ЧЕРНЕВ , Жельо Христов (Дядо Жельо, Жельо войвода) (1824-30.V.1893) Деец на националноосвободителното движение, хайдушки войвода. Роден в Ямбол. След Руско-турската война 1828-1829 семейството му се преселва да живее в с. Карапча (дн. Маломир), Бургаско. Участва в четата на Димитър Калъчлията (1840). През 1865 начело на малка чета преминава р. Дунав в района на Силистра и през Делиормана се отправя за Котленския балкан. Обхожда Сливенско, Габровско и отново се прехвърля през р. Дунав в гр. Калараш. През 1867 е подвойвода в четата на П. Хитов. През 1868 подготвя чета за преминаване в България, но поради липса на средства не успява да я организира. През 1868 е задържан от румънските власти. Доброволец в Сръбско-турската война 1876. През Руско-турската освободителна война 1877- 1878 действа с чета от 300 души доброволци в Еленския балкан. След Освобождението се установява в с. Карапча, където се занимава със земеделие. Начело на чета участва в Сръбско-българската война 1885.

ЖЕЛЬО ВОЙВОДА (Желез Добрев Железчев) (ок. 1810-21.IV.1878) Хайдутин и войвода. Роден в с. Черкешлий (дн. Жельо войвода), Сливенско. Бил хайдутин в четите на Димитър Калъчлията и Пейо Буюклията, а по-късно сам станал войвода на чета. Хайдутува в Сливенския и Котленския балкан. През 1863 се отказва от хайдутството и се заселва в с. Метличина, Варненско, но 9 г. по-късно се завръща в родното си село. Доживява щастието да види свободно Отечеството си. Умира два месеца след подписването на Санстефанския мирен договор. Моменти от хайдушките му подвизи са отразени в повестта "Изгубена Станка" от Илия Р. Блъсков.

От друг източник:

ЖЕЛЮ ВОЙВОДА (Желю Хр. Чернев, Дядо Желю) (29.06.1828, Ямбол - 24.06.1893, с. Карапча/Маломир, Ямболско) - бълг. революционер. Сподвижник на Димитър Калъчлията; от 1860 до 1863 е заедно с Панайот Хитов, а през 1866 води малка чета, в която участват Х. Димитър и С. Караджа. През 1867 е отново с Хитов, а през 1868 готви голяма чета (писар е Хр. Ботев); не се създава по финансови причини. Воевода на чети по време на Срб.-тур. (1876), Рус.-тур. освободителна (1877-1878) и Срб.-бълг. война (1885-1886).

ЧЕРНЕВ, Желю Христов (Желю войвода) (1827/28, Ямбол - 30.05.1893, с. Карапча, дн. Маломир, Ямболско) - бълг. хайдутин и войвода. Участва в четите на Димитър Калъчлията (до 1858), на Г. Трънкин и на Панайот Хитов (1860). Преминава в Б-я начело на чета през 1866 и през 1867 като подвойвода на П. Хитов. През 1868 след осуетен опит да влезе в Б-я с чета е арестуван от рум. пр-во. Участва в Срб.-тур. война (1876) като подвойвода на П. Хитов и в Рус.-тур. война (1877-1878) като войвода на чета, действала в Еленско, Тревненско и Котленско. По време на Срб.-бълг. война (1885) предвожда чета от 35 конни доброволци, зачислени в отряда на ротмистър К. Ботев в Трън.

Голяма каша. --Webkid 06:37, 22 апр 2005 (UTC)

Едно е сигурно -- че името се пише с "ю" накрая. --Емил Петков 08:32, 22 апр 2005 (UTC)
И аз намирам двама в Енциклопедия България, ще трябва да се разделят статиите. Предлагам Желю войвода (революционер) и Желю войвода (хайдутин), а тази да стане пояснителна за двамата --Nad 21:33, 28 юни 2009 (UTC)[отговор]

Сменете снимката. В момента е Филип Тотю на снимката. 78.90.112.118 20:07, 23 октомври 2023 (UTC)[отговор]