Беседа:Йотация

Източници

Статията слага заедно с езиковите и неезикови източници, но не посочва кое от кой източник е почерпено. От доста време споря за верността и не вярвам в меродавността на Свещената наредба 6. Затова бих искал да видя чрез бележки под черта кое откъде е почерпено, в частност кои изводи се основават на нея. При нужда ще наслагам шаблон:Факт из текста. -- Златко ± ^{(беседа)} 21:38, 22 август 2006 (UTC)

---

Понеже за два месеца няма източници, слагам искания за тях по най-фрапиращите случаи:

• кой посочва буква като средноезична и какво би следвало да е това чудо „средноезична буква“?
• 9 (девет) случая на използване след съгласна, което по моите знания е палатализация и е далеч от йотация;
• „Йотацията е задължителна да се спазва ...“ - кой казва, че е задължителна?
• „... JA се произнася и транскрибира като ... Я без значение ...“ - кой, къде, кога? Особено „без значение“ - в самия български език „я“ може да показва както йотация, така и палатализация, та какво остава за другите езици.
• с какво случая Visejec е по-различен от Andrzejewo, та са предадени като Висеец и Анджейево?

Може би ще е по-лесно да попитам: коя част от текста е основана на някой от двата речника на чуждите думи в българския език или на тълковния речник? Останалата неенциклопедична измишльотина е ясно, че е копирана едно към едно от Наредба 6 и е грубо налагане на гледната точка на неособено грамотните автори на същата. И откъде накъде някакъв анонимен чиновнически апокриф е по-меродавен за езиковедски термини от филологията!? -- Златко ± ^{(беседа)} 00:54, 23 октомври 2006 (UTC)

Йотация и палатализация

В статията са объркани явленията йотация и палатализация.--Мико Ставрев 12:58, 22 октомври 2006 (UTC)

Не виждам какво му е обърканото след като в определенията за Палатализация в "Речник на чуждите думи" се говори за произношение ("Омекчаване на съгласни при произношение"), а не за правопис. (--Прон 13:16, 22 октомври 2006 (UTC))

Има огромна разлика между двете! Палатализацията е омегчаване на предходна съгласна, а йотацията е промяна на следваща гласна. -- Златко ± ^{(беседа)} 14:31, 22 октомври 2006 (UTC)

Да освен това това със задължителното транскрибиране не го разбирам изобщо. На български не се транскрибира, а се предава звучене - бях цитирал някъде по беседите правописния речник, но не помня къде. Или не ни вълнува какви знаци има из чуждите спелинги, а как звучат думите и как най-добре можем да го предадем с българска кирилица. --Мико Ставрев 14:35, 22 октомври 2006 (UTC)

Задължителното транскрибиране е посочено в У:Н6 чл.3, от там го цитирам и в статията Йотация. (--Прон 14:40, 22 октомври 2006 (UTC))

Добре с наредби няма да споря. Оставям настрана транскрипцията. Искам само да отбележа, че не навсякъде появата на j е йотация, а може да е палатизация както много от примерите го показват като Любляна например.--Мико Ставрев 14:48, 22 октомври 2006 (UTC)

Появата на йотация го цитирам също от "Речник на чуждите думи". Не само при Любляна имаме палатализация, а и при още много подобни думи. Ползваме палатализация при произношението, а го записваме по указаните правила в УН6. Това е разликатата, произнася се по един начин, а се записва по друг в нашия случай по УН6. Преди сме говорили вече, че в съвременния бълг. език не може "ЬЕ" и "ЙЕ" след съгласна или , ако приемем, че е Льюбльяна (само примерно го давам заради "ЬЮ" и "ЬЯ", може и да не се произнася точно така) го записваме по УН6 като Любляна. (--Прон 15:06, 22 октомври 2006 (UTC))

Добре според текста при Gnjilane има йотация, а при Гњилане няма защото няма йота. Т.е. знаем, че Латиницата трябва да я транскрибираме като Гнилане, а кирилицата не знаем какво да я правим?--Мико Ставрев 15:13, 22 октомври 2006 (UTC)

За Гнилане можем да го сменим от статията щом го има това различие. Gnjilane го взех от английска карта. Ако знаеш подобен пример с "ji" след съгласна го посочи да го сменим. Иначе ще трябва доста да ровя по картите. В Хърватска и Словения сигурно ще има. Но , ако нямаш ще търся. Като Гњилане не мога да кажа точно, но пак към Гнилане клоня защото Гньилане не може "ьи" след съгласна. (--Прон 15:30, 22 октомври 2006 (UTC))

Въобще не искам да обсъждам Гњилане, (който между другото си има утвърдено българско име Гниляне), а това че се смесва палатализацията с йотацията - не винаги присъствието на j е йотация и върви по тези правила. В случая е само знак отбелязващ мекото н, точно както и го прави и отделната кирилска буква.

Пренаписване

Понеже няма реакция двадесет дни и очевидно досегашният текст се основава на псевдонаучната Н6, то го пренаписвам. Единственият (засега) източник е посочен в статията, но ще се търсят други - имам забележки към него. -- Златко ± ^{(беседа)} 15:29, 13 ноември 2006 (UTC)

Неточности

В използваната книга имаше няколко твърдения, които аз виждам като неточности:

• само и единствено - дословно текстът в книгата е „В книжовния изговор йотацията се допуска само при съчетанията [иа] и [еа] в краесловие на заети чужди думи: ...“ (стр. 139, най-долу)
  • Лесно могат да се намерят обратни примери - пея, пия, сея, приятел.
• между морфеми няма - дословно „Йотацията като фонетично явление е ограничена от морфемната структура на думата. Вмъкване на [й] е невъзможно на морфемната граница въпреки еднаквостта на фонетичните условия ...“
  • Може би единствено между представка и корен не може да има йотация. Думи като пе-я, пе-еш, пе-ете / син, син-и-ят, син-ьо-то (май) не са чуждици, а определено имаме морфемна граница в тях.

Все пак може причините да са други, но в момента не се сещам. -- Златко ± ^{(беседа)} 15:29, 13 ноември 2006 (UTC)