Беседа:Кланета над българи

И какъв е смисълът на тази статия? --Дан 16:41, 5 март 2011 (UTC)

Има смисъл, как да няма смисъл !? --Targovishtenec bg 19:08, 6 март 2011 (UTC)

Оки, а клане какво означава? Исторически термин ли е, научен термин ли е, или просто е емоционално-патриотичен такъв? И ако е последното... какво правим в тази статия, наистина? --Александър 19:57, 6 март 2011 (UTC)

Най-малкото, че се спекулира с цифрите. За Баташкото клане е написано все едно е факт, че жертвите най-малко са 5,000, а всъщност продължава да е спорно колко точно са намерили смъртта си тогава. Друг абзац пък говори не за кланета, а за систематични нападения над населението без да се дава ясна конкретика какво се разбира под клане. Такива "говорило се", "чуло се" и "носела му се славата" без реални писмени източници ми иде прекалено тенденциозно. Нека да се посочват източници, но нека и те да се базират на факти, а не на смели предположения или демонизации. --Дан 21:42, 6 март 2011 (UTC)

Ами на мен списъкът ми се струва съвсем разфокусиран, тъй като обхваща напълно разнородови явления. Поне да имаше езикова прилика - т.е. всички да са наричани "кланета", а така е безкрайна безсмислица. Аз бях доста изненадан като писах Гарванско клане, че изобщо има Категория:Кланета - в en има забавно обяснение на безсмислеността й. --Мико 05:40, 7 март 2011 (UTC)

--- Какво означава "клане" в исторически, а не в животновъден смисъл оставям да обяснят тези които имат приноси в другиге 37 (!) уйки страници посветени на него събрани имено в категория "кланета" и мноогоо други където се използма. Списъкът е в хронологичен ред и въобще не е разфокусиран
За Баташкото клане доклада на щатския дипломат който е посетил на мястото е ясен - цифранта е в Скайлър, "Доклад на за Баташкото клане", или сега ще спорим, че клане не е имало? Впрочем, ако вместо да си пишем по беседите някой даде малко принос като например опише лителатурата по тези общоизваестни събития мисля, че ще е по-добре и много полезно, все пак нямам сили всичко да свърша сам, моля помегайте с приноси. Mpb eu 14:41, 7 март 2011 (UTC)====

• Такива факти в нашата история, действително има. Насилието изобщо си е във всичи исторически епохи. Дори почти всеки народ би могъл да си направи такъв списък. Не мисля, че е коректно да се обобщават в своеобразен хронологичен списък, отнасящ се до множество съдържателно разнородни и хронологично отдалечени епохи. Струва ми се, че тези факти следва да се отнесат в статиите за конкретните събития. Най-много са случаите от периода на османското владичество. Има автори, които от тази съвокупност на случаи извеждат тезата за геноцид над българския народ. Други ги определят като спорадични прояви на насилие при решаването на конкретни политически ситуации в османската империя. Напр. за времето на Руско-турската война 1877-1878 г. ги определят като съзнателна политика на империята с цел намаляване подкрепата на Българския народ за Руската армия. Изобщо в историографията няма консолидирана оценка за ролята на такива събития. Съшноста е ясна, насилие. В тази ситуация според мен, щом са реалност следва да се отнесат към конкретните статии.--Bulldog4eto 15:14, 7 март 2011 (UTC)

Източници

Много от източниците са без страници. Т.е. цитирането е некоректно.Akeckarov 10:58, 7 март 2011 (UTC)

Хм, източниците май продължават да стоят без страници.Simin 13:13, 27 март 2011 (UTC)

Мистификация?

По повод на един от малкото пасажи с коректно цитиран източник: На 3 септември 1916 г. румънската армия извършва клане в Добрич при отстъплението си. Командваната от ген. Аргиреску 19-а румънска пехотна дивизия откарва при жп гарата, в казармите и затвора и избива 57 българи., твърдя, че в посочения източник - Недев, Никола. България в Световната война (1915-1918), София 2001, с. 82, няма подобна информация. Споменава, че имало много българи, най-немилостиво избити от румънците и толкова. Никаква бройка, ж.п. гара, румънски генерал и т.н. Моля, ако Mpb eu настоява, че на това конкретно място в източника има подобна информация, да цитира точния текст. А ако не, да внесе яснота - страницата ли е сгрешена или става въпрос за друг вид грешка.--Simin 17:36, 26 ноември 2011 (UTC)

• Само по документи е работено - Недев , както знаем, свидетелства за убийствата, ген. Кантарджиев посочва в "Донесение до щаба от 17:30ч. на 4.ІХ.1916г. - Ромънските войници при отстъплението си са убили около 100 человека-българи." цитат от Стр.516 на том VІІІ от "Българската армия в световната война 1915-1918", МВ-ЩВ-ВИК, София 1939г. на същото място се споменава за идентифицирани "избити без всякаква причина 53ма добрички граждани които по-рано държели в затвор, като заложници". В конкретното сведение за статията са цитирани 57те убити поименно известни на военния кореспондент посочен в статията на Тодор Панов, "Румънските зверства", София, 1916 г. - цитат:"Г-н Л. Харизанов, военен кореспондент при щаба на III отделна армия, телеграфира: „Няма населено място, гдето да няма убити или завлечени. От гр. Добрич имам имената на 57 граждани, убити в затвора, на гарата и в казармата, в момента, когато разбитите войски са напущали града". Тъй, като последния източник е посочен в предходното не го бях дублирал и тук, но след като смяташ, че трябва, слагам го и него и другите. Надявам се че така е добре?Mpb eu 19:19, 26 ноември 2011 (UTC)

Ясно е, че Недев не твърди това, което си написал и бележката подвежда. Затова го махам. А за останалите източници по конкретния въпрос, сигурен ли си, че казват точно това? Нали не трябва да ги проверявам в НБКМ? В случай че някой не казва това, просто го махни.--Simin 20:09, 26 ноември 2011 (UTC)

Махнах и Панов - няма страница и няма как да проверя информацията. Ще изчакам още няколко дни и ще го направя с всички останали източници, които нямат страници.--Simin 20:16, 26 ноември 2011 (UTC)

• Статията на Панов от 1916г. няма как да има страници защото е малка и е добре известна, просто напиши Тодор Панов, "Румънските зверства", София, 1916 г. и излиза., ако не ти стига обърни се към Музея в Добрич, там ги знаят тези неща. Ако обичш не махай източниците, моля.Mpb eu 23:18, 26 ноември 2011 (UTC)

Непроверимият източник не е източник. Това е опит за мистификация от твоя страна. Би трябвало малко да се засрамиш от случая с книгата на Недев и поне сега да подходиш доборсъвестно.--Simin 23:47, 26 ноември 2011 (UTC)

А ако статията на Панов е достъпна през мрежата, защо не дадеш линк, а я посочваш като самостоятелно издание от 1916 г.? И това ли трябва някой друг да прави?--Simin 01:00, 27 ноември 2011 (UTC)

Моля спрете да издевателствате!

Що за перверзия е да искате източник за това, че Василй Българоубиец е ослепил самуиловте войници! Във всеки школски учебник го пише. Всяко нещо си има мярка. Откъде накъде ще шарите цялата статия със шаблони и ще триете източници, които са сложени защото точно защото Вие искате да се посочат. Със злонамерени претенции отказвам да се разправям. Mpb eu 23:24, 26 ноември 2011 (UTC)

Макар че изтрихте определението "малоумник", то си стои в историята. Още една лична нападка и ще поискам блокиране. Източници не се искат само за неща, които са неизвестни. След като сте посочили някакво историческо събитие с конкретна дата, би трябвало да дадете и надежден източник за него. Колкото до школските учебници, ако нямате нещо по-задълбочено и емблематично по темата, цитирайте ги - Уикипедия служи на най-широк кръг от читатели и е добре да се позовава на литература, върху която всеки интересуващ се би могъл да стъпи и да продължи. Статията като цяло е без източници или с такива, които не издържат на критика. Време е да се научите как се цитират източници.

Наистина намерението ми е да изтрия всички източници, които не са поставени коректно, т.е. без страници. Повече от 9 месеца се чака да постъпите коректно, за това съм Ви молил, не само аз, а и други потребители. По-горе ви уличих в една мистификация и разбирам защо не желаете да подхождате коректно и да се излагате отново, но нямате голям избор - или коректност и проверяемост, или без опити да поставяте неверни източници. Забележете, говоря не задължително за това, че поставяте невярна информация, а за неверни източници.--Simin 23:47, 26 ноември 2011 (UTC)

• А аз ви уличавам в КЛЕВЕТА и ЛЪЖА за обвинението "Мистификация" , доказатлста за това посочените:

1."Донесение до щаба от 17:30ч. на 4.ІХ.1916г. - Ромънските войници при отстъплението си са убили около 100 человека-българи." цитат от Стр.516 на том VІІІ от "Българската армия в световната война 1915-1918", МВ-ЩВ-ВИК, София 1939г. на същото място е написано за идентифицирани "избити без всякаква причина 53ма добрички граждани които по-рано държели в затвор, като заложници".

2. Тодор Панов 123, Румънските зверства, София, 1916 г. 12 - цитат:"Г-н Л. Харизанов, военен кореспондент при щаба на III отделна армия, телеграфира: „Няма населено място, гдето да няма убити или завлечени. От гр. Добрич имам имената на 57 граждани, убити в затвора, на гарата и в казармата, в момента, когато разбитите войски са напущали града."

3. Има още купища документи в Добрич, във Военния и Държавния архив, но КЛЕВЕТНИЦИ и ЛЪЖЦИ няма да убеждавам в доказани исторически истини.Mpb eu 00:24, 27 ноември 2011 (UTC)

Вие май изобщо не разбирате за какво става въпрос. В случая Вашата мистификация се състои в това, че си измислихте източник - книгата на Недев. Никой не оспорва фактите за убийствата, мога дори да Ви помогна и да цитирам архивни данни за конкретни населени места, списъци на убити и отвлечени. Проблемът е, че каквото се напише, трябва да се аргументира с източник и ако е поставен фалшив източник, това е мистификация. За да ме уличите мен, би трябвало да намерите аналогичен случай - да съм си измислил източник, както Вие направихте: посочихте истинско издание, в което липсва приписваната му информация. На колко още места сте постъпили така? Затова ли се пазите от посочването на страници като дявол от тамян?

ПП. Забравихте, че подобни данни има и в Централния държавен архив, и в ДА-Варна. Вероятно и на други места ...--Simin 00:39, 27 ноември 2011 (UTC)

• Имам си по-важни задачи от това да доказмам на СУДОУМНИ администратори, че Василй Българоубиец е ослепил самуиловте войници. Не си правете труд да ме блокирате, братчетата Ви във ФРОМ Уйки го правят няколко пъти без особен успех, но НАПЪЛНО МИ ПИСНА ОТ ФЕЛДФЕБЕЛСКАТА ВИ ГРУПИЧКА - ПОДПОРУЧИК, АЛИСА СЕЛЕЗНЬОВА (какво име само!) МИКОС СТАВРОС и со.

СЧИТАЙТЕ ЧЕ АНУЛИРАМ УЧАСТИЕТО СИ В БГ УИКИПЕДИЯ, поне докато администраторите не се изчистят от злонамерини лица под средното интелектуално ниво. Mpb eu 00:04, 27 ноември 2011 (UTC)

Нямате право да обиждате останалите, но, разбира се, имате право да се оттеглите. "Наследството", което бихте оставили в този случай е печално - необходимост от прочистване на много текстове, включващо нуждата от коректно цитиране на източници и същностни правописни редакции. Аз до последния момент имах илюзията, че било с добро, било с лошо, ще Ви помогна да научите някои правила.:(--Simin 00:17, 27 ноември 2011 (UTC)

P.S. За сбогом ще отговоря на последната наглост да искате източник че са клани българите от Чепинско отказали да се потурчат - Беловска хроника и Летопис от 1600г. на поп Методи Драгинов от с. Корова.Mpb eu 00:59, 27 ноември 2011 (UTC)

Дори и за сбогом, не посочихте правилно източника си. А има доста редактори, които тръгнаха от Вашата изходна позиция, но овладяха тези неща ...--Simin 01:05, 27 ноември 2011 (UTC)

ПП. Виждам, че след последната ми бележка, сте променили Вашата, но това пак не помага.--Simin 10:01, 27 ноември 2011 (UTC)