Беседа:Клас-Ян Хюнтелар

Името

Такова заглавие (Хунтелар) е абсурдно. Не може началото на една дума да се пише с едни съображения, а краят – с други съображения, за да се получи съвсем ново неправилно име. На нидерландски произношението е [ɦʏn.tə.laːr], а това отговаря на Хюнтелар (което не е толкова „странно“, че ни плаши). --Cmrlbg 04:57, 10 януари 2012 (UTC)[отговор]

Относно ‹u›: Тук може да има известни колебания, но двата звука на тази буква най-често се описват като /ʏ/ и /y(ː)/ и поради това няма причина да не могат да се предадат с българско „ю“.
Относно ‹aa›: Изписването с букви е вторично. Има езици, в които удвояването на графичния знак е начинът или един от начините за означаване на дълга гласна (такъв е случаят тук); има и езици, в които такъв правопис означава две отделни гласни без съгласна между тях (това се нарича хиат). Практиката е дългите гласни, независимо от графичното им представяне, да се предават с една гласна на български. --Cmrlbg (беседа) 03:54, 15 март 2012 (UTC)[отговор]

ьо

Следва опит за изясняване на написаното в Наредба 6, че буквата ‹u› се транскрибира като „ьо“.

Статията Dutch phonology в английската Уикипедия:

/ɪ ʏ y/ are lowered and backed, and sound more like [ɘ̟ ɵ̟ ʉ̞] respectively.

с два прикрепени източника (постоянна препратка).

The Phonology of Dutch, Geert Booij:

The long vowels /e/ and /o/ are not only longer than their short phonological counterparts /ɛ/ and /ɔ/, but they also differ with respect to height: the long vowels are higher. Phonetically, the short counterpart of /e/ is /ɪ/. The /ʏ/ is the short counterpart of /ø/.

Иностранные имена и названия в русском тексте, Р. С. Гиляревский, Б. А. Старостин:

U u читается приблизительно как та же буква во французском языке. Передается через ю после согласных; в начале слова и после гласных — через и. В географических названиях по традиции сохраняется передача u → у в начале слова и в слове burg в конце названий. Например:

Buntinx → Бюнтинкс (фамилия)

В окончаниях латинизированных имен u → у (Cornelius → Корнелиус и т. д.).

Правопис српскога језика, 1994:

[...] Тако у холандском постоје вокали типа ö (отвореног и затвореног) и ü, које обично из других језика транскрибујемо српскохрватским е, и. Како холандско EU редовно има вредност ö, можемо га, у складу с преседанима из других језика, без тешкоћа преносити као српскохрватско е. Међутим, вредност типа ö (затворенијег) има у неким позицијама и хол. графем U, док се у другим позицијама изговара као ü. За најближу фонетску транскрипцију то би значило да се мора диференцирати, нпр. Utrecht = Итрехт, али Urk = Ерк. Тешкоће овог диференцирања и одступање од тако уобичајеног преседана као што је Утрехт избегле би се прилагођеном транскрипцијом, ослоњеном на писмо, тј. задржавањем изворног U: Утрехт, Урк.

[...]

Овај прилог је намењен да буде информативна помоћ онима који се нађу у прилици да транскрибују холандска имена. У складу с тим, у прегледу који следи на више места ће се предочавати двојаке могућности транскрипције – фонетске, која иде на најближе српскохрватске гласовне еквиваленте, и прилагођене, која осим гласовне блискости узима у обзир изворно писмо и досадашњу праксу писања холандских имена код нас. Пре се може препоручити ова друга, прилагођена транскрипција (подвучене варијанте).

Скраћенице: изг. – изговор; тр. – транскрипција; фон. тр. – фонетска транскрипција; прилаг. тр. – прилагођена транскрипција. Прилагођена транскрипција (као и случајеви кад се не нуде двојаке могучности) приказана је подвучено (курзивом), а фонетска обичним слогом.

[...]

U – изг. ö (кратко), ü (полудуго или дуго), у неким поз. ə, прилаг. тр. у: Urk (Урк, Ерк), Utrecht (Утрехт, Итрехт), Buren (Бурен, Бирен), Hilversum (Хилверсум, Хилферсем).

[...]

UU – изг. ü (полудуго или дуго), прилаг. тр. у: Truus (Трус, Трис), Ruurlo (Рурло, Рирло).

Самата Наредба 6 не е напълно ясна. Написаното в нея наистина предполага, че гласната /ʏ/ трябва да се транскрибира с „йо/ьо“, но двата примера, именно Vuren и Uden (с посочени изписвания Вьорен и Йоден), са не с /ʏ/, а с /y/ (изписвана също като ‹uu›, за което наредбата дава само „ю“); реално не е посочен нито един пример с /ʏ/. Като цяло Наредба 6 е смислена и личи, че съставителите ѝ са разбирали от материята, но лошите формулировки, някои непрецизности и разминавания и отсъствието на обосновки за решенията по потенциално спорни въпроси оставят голям риск от недоразумения, особено за незапознатите със съответния език (нидерландският е един от най-слабо познатите на мен европейски езици). Но въз основа на горната информация може и да е възможно от чисто фонетична гледна точка нидерландското /ʏ/ действително да се транскрибира като „йо/ьо“ и следователно това име да се изпише „Хьонтелар“. На една карта на Европа видях имена в Холандия като „Лимбьорх“ и „Миделбьорх“ (в тях ‹g› е транскрибирано с „х“). Никъде не съм виждал (предписателно или на практика) предаване на /ɪ/ като „е“, макар че по аналогия и това би могло да се допусне. --Cmrlbg (беседа) 02:49, 2 октомври 2013 (UTC)[отговор]