Беседа:Княз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хайде да спрем комплексарските твърдения. Много наивно звучи титлата да е заимствана от германци или други подобни. Крал - кинг, конунг и т.н. са си различни варианти на една и съща индоевропейска дума. Различни доколкото различните индоевропейски езици са ги наследили от едни и същи прадеди - пра-индоевропейците. Иначе казано при славяните е съвсем естествено да е по същия начин. Мисля че тук трябва да се отечете друго въздеиствие - Българското. Прави ли ви впечатление че титлата се използва само при славяни които са били под Българско културно влияние. Особено пък за Русия - добре е известно че чак до Петър I официален език на дърйавните документи си е Българския. Така че най-вероятно както са "заели" титлата Цар от българското държавно устройство, най-вероятно по подобен начин и княз. ----Коментар на анонимен потребител с адрес 195.242.126.5 (Беседа • приноси).

Ако имаш някакъв достоверен източник, който да дава наложило се мнение за произхода, можеш да го посочиш. Тупането в гърдите с викове "Булгар!" също е комплексарско. --Daggerstab 10:43, 19 май 2006 (UTC)
За какво достоверен източник - аз илагам разсъждения??? И къде точно видя тупането в гърдите???

За произхода[редактиране на кода]

В един сайт бях чел разработка на тема че Княз не е нова титла за Борис І, а е просто титлата на владетеля на България написана на кирилица. Морфологично думите Канас и Княз са еднакви. Смятам че тази информация може да се добави като алтернативна версия в статията. --Scroch 09:01, 26 май 2007 (UTC)

Ъхъ, ако посочиш източник и ако той е достоверен. --Daggerstab 09:10, 26 май 2007 (UTC)
Това е напълно невярно за морфологичната еднаквост - но пък е напълно вярно, че това е титлата на владетеля на славянски - и преди това славяните са наричали владетеля си княз и след това българите са наричали владетеля си хан/кан.--Мико Ставрев 11:19, 26 май 2007 (UTC)
При Борис I (852-889, +907) дотогавашната владетелската титла CANASVBНГY се променя. Промяната съвпада с приемането на християнството (865 г.) и почти едновременното преминаване от официален гръцки език и писменост на една нова писменост наречена глаголица, която по-късно се трансформира в кирилица. Днешните славянски учени считат, че езикът на който се пишат служебните книги с новите букви е езика на славините, северните венети - бъдещите славяни, но в действителност той бъка от иранизми, а и значителна част от кирилските букви съвпадат с прабългарски руни. От преходния период са запазени даже документи писани на латински, което отразява колебанието на управленския елит от кой християнски център, Рим или Цариград, да възприемат светото причастие. Съгласно новата писменост, владетелят на българите CANASVBНГY БОРИС след прекръстването си става МНХАНЛЪ ВЕЛНКІН КNZZЪ БОЛГАРСКІН.

Славянските учени считат, че новата титла е КNZZЪ и тя е славянска (венетска) и първоначално е означавала “племенен вожд”. Днес тази дума присъства във всички славянски езици, но под различни значения: сръбски и хърватски - кнез (племенен вожд, кмет), руски - княз (племенен вожд, принц), словашки – кньежа (племенен вожд, свещеник), полски – кшиондз (свещеник), български – княз (племенен вожд, принц). Предпола се, че ранните предшественици на славяните са заимствали тази титла от германското племе готи (I – IV –ти век), където подобна титла е присъствала под формата kuningas. В средновековието, подобна титла се появява при германците, könig – владетел, крал.

Хипотезата за славянския произход на КNZZЪ може обаче да се подложи на критика. Поради отсъствие на писмена форма преди глаголицата и кирилицата, никой не може да каже със сигурност какви титли са употребявали ранните венети и славини. Не се прилагат и никакви ранно-славянски изоглоси в съседните писмени езици – гръцки, латински, персийски и др. На второ място, едва ли Борис като владетел на огромна държава – империя (поне пет пъти по-голяма от днешна България) ще изостави старата си титла и ще възприеме без колебание титлата “архонт - вожд на едно славянско племе”. Всъщност, няма исторически причини за смяна на старата титла с нова, при това славино-венетска. Ако сме реалисти, трябва да признаем, че Борис е имал проблеми единствено с византийския император, римския папа и владетелите на няколкото държави на запад от него – Хърватия, Великоморавия, Немското кралство и Франция. Трудно е да се схване, защо един представител на владетелска династия от почти 700 години, която се стреми неистово да възстанови загубената си титла на самодържец ще възприеме отведнаж и без натиск титлата “архонт - вожд на венето-славинско племе”!?

Като алтернатива на това обяснение, Д. Д. Съсълов [Пътят на България. Стр. 385] предполага, че титлата КNZZЪ произлиза от думата CANAS в дотогавашната владетелска титла CANASVBНГY. Това е логично и напълно възможно. Морфологично, думите CANAS и КNZZЪ са практически идентични. Може да се смята, че това е една и съща дума, предадена в две различни транскрипции - гръцка и кирилска. Безспорно, кирилската транскрипция трябва да бъде по-точна, защото гръцките букви са недостатъчни за точното придаване на българската реч. По-късно, във времето когато българската държава е упражнявала огромно културно влияние върху съседните държави и народи, дума КNZZЪ е заимствана от много славянски племена и народи, по-далечните от които са и придали по-различен смисъл от първоначалния. В по-късни български преводни източници от гръцки език, канасювиги Крум също е титулован "князъ Крагомь", а наследникът му - "Цокь безбожны" [Емил Георгиев. Литературата на втората българска държава. I част. Литературата на XIII век. Изд. БАН. 1977 г. стр. 177]. Ясно е, че за средновековните българи титлата КNZZЪ не е означавала "архонт на славянско племе", а е била равностойна на титлата на Крум, т.е. канасювиги!

Това е от тази статия --Scroch 11:53, 26 май 2007 (UTC)

Ето още едно изследване, въпреки че са налице и по-обстойни:

http://www.zora-news.com/index.php?view=article&id=4764:kakvaebilavladetelskata&format=pdf Кнѣзъ КЪНЕЗЪ или КНЕЗЪ - ТОВА Е!--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 79.100.49.49 (беседа • приноси) 22:35, 12 юни 2015

http://alexandradelova.blogspot.com/

Дано не се повтарям, но върху това всеизвестно изображение, Крум е наречен ясно и еднозначно, именно КНЯЗ. --46.10.117.43 20:28, 22 юни 2015 (UTC)

KNZZЪ[редактиране на кода]

Please pay attention to this word (all letters in Latin letters except the last one). It was КNZZЪ (К in Cyrillic). 表 Михајло [ talk ] 19:46, 29 септември 2008 (UTC)

Мисля че разбираш български така че ще ти го напиша така. Тази дума по принцип трябва да е КНЗЗЪ но тъй като в старата кирилица Н-то е било изписвано като N латинско и Ν ню гръцко и З като Z латинско и Ζ зета гръцко са използвани латинските букви за да се представи ранната кирилица. --Scroch БЕСЕДА ПРИНОСИ 20:03, 29 септември 2008 (UTC)

Да, колегата правилно е усетил латинският произход и то определеният народен диалект. Само, че първоизточникът е "coniunx"( конюнкас ), в последствие "кунингас и кънендзъ": http://en.wiktionary.org/wiki/coniunx - източник! Без съмнение няма да се хареса на множеството, но все пак идеята е да се търси вариантът с най-висока достоверност. Бих ви посъветвал да впишете тази информация, заедно с източниците и да оставите преценката за достоверност на читателите. Ето като допълнение и малък бонус: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Iscutariorom.jpg - четвърти век с изписана княгиня на местен vulgar latin - "cuniugen" - в смисъла на съпруга. На прима виста не би трябвало да съществува, но е факт.(IwanNT (беседа) 20:14, 20 юни 2013 (UTC))(IwanNT (беседа) 20:19, 20 юни 2013 (UTC))