Беседа:Кукери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

КУКЕРОВ ДЕН В ГРАД БЪЛГАРОВО

   Една седмица преди Сирни Заговезни в отделни дворове на селото се чува звън на хлопки.Всеки участник в кукерските игри подготвя муницията си – кожен колан, ремъци за хлопките, маска, костюм. Кипи трескава подгдотовка за Сирна неделя – тогава в Българово е Кукеров ден!
  Подготовката на ритуала и обличането на участниците в маскарадните игри става на скрито място-за да не ги разпознаят съселяните им.С изгрева на слънцето, маскираната дружина, водена от главния кукер или бабата излиза на мегдана /хорището/ и тръгвайки на изток, обхожда къщите.
   Дружината е пъстра и колоритна, весела и страшна!Най-напред на дървено конче препуска Царски предвестник и вика:”Хора, пазете жените и децата, че идва царската войска!”.След него , возен в двуколка теглена от два вола /маскирани кукери/  пристига кукерският цар с корона на главата.Водачът на воловете носи кросно и дисаги.Съпровождат ги булка и младоженец, баба и дядо, поп и клисар, доктор, бирник и браснар, моми,харчари/войници/ и кукери.Всички участници влизат в ролите си- веселят и плашат хората по улиците. Срещайки хора по пътя, докторът ги преглежда и лекува намазвайки ги с лекарство /боя/ от специялно шише.Бирникът налага глоби, бабата проси за бебето си , браснарят бръсне мъжете и иска да му се плати за труда.Войниците искат откуп за да пуснат пленените миновачи и ги цапат с кал и пепел.Кукерите задяват момите , вдигат шум скачайки високо, плашат мало и голямо , удрят с тояги и бичове за здраве и  плодородие – да бяга зло!И така... докато обходят цялото село.
    Когато влязат в двора на стопаните, кукерите извършват символични обредно-мистични действия.Стопаните излизат да ги посрещнат:”Добре дошли, скъпи гости ,кукери!От ланшното ви идване, каквото нарекохте се сбъдна.Берекета беше добър, овцете близниха, кравите повече мляко дадоха и домът ни се огласи от наследник.”Младоженците се покланят и целуват ръка на стопаните.Булката мята кърпа на рамото на стария стопанин, в която трябва да завърже и върне дар.”И ето този колак ви подарявам и тези грошове, и другата година пак да дойдете, пак ще ви чакаме.Да сте живи и здрави!”Кукерският водач отговаря и нарича:”Добра стопанке и добър стопанино,ние мислихме, че като потропаме на вашата порта ще се разсърдите, а вие с колак ни дарихте.Затова господ да ви помага да навъдите още два чифта волове,да орете, да преоравате, да сеете бяло жито, да го жънат малки моми – българовки, да го връзват млади момци – българовци, да има брашно - като на Коледа снега, да има здраве в таз къща - като на Иванов ден леда, да има радост - като по Гергьов ден цвета, да има сладост - като по Илин ден меда,като тези момчета – Българовските кукери! Амин!”
По улиците парада продължава!Срещайки хора по пътя, докторът ги преглежда и лекува намазвайки ги с лекарство /боя/ от специялно шише.Бирникът налага глоби, бабата проси за бебето си , браснарят бръсне мъжете и иска да му се плати за труда.Войниците искат откуп за да пуснат пленените миновачи и ги цапат с кал и пепел.Кукерите задяват момите , вдигат шум скачайки високо, плашат мало и голямо , удрят с тояги и бичове за здраве и  плодородие – да бяга зло!И така... докато обходят цялото село.
    Следобед, преди залез слънце, към площада се стича старо и младо ,привлечено от все по-шумния ехтеж на звънците, от веселието по улиците.Идва ред на финалният, но най-важен ритуал на кукерския празник – обредното заораване.Главно действащо лице е царят.Той тържествено пристига на мегдана качен в „колесница” теглена от кукери ,маскирани като волове.За царя слагат трапеза – топла бяла пита,пържени яйца, бъклица вино.Докато се храни, водачът на воловете ги впряга в рлото.Царят заорава леха.На три пъти кукерите дърпат силно и събарят царя на земята, но той продължава.Хвърля семена /от различни зърнени култури/ и благославя:”Да дава господ берекет!Най-малкото жито да бъде колкото мене! От едно да стане хиляда! Да има мамули много, стоката да се множи, деца да има повече!”Като засее се обръща към събралите се хора:    ”Хайде вие, селяни , от зимен сън се събудете, че вече се е пролет задала, че нивята чакат преораване и засяване.Всичко да засеете – много да изкарате !Хамбарите да препълнъте и за нас колаци да сторите. За нас – българовските кукери!”После търкулва шиника по площада и всички гледат как ще падне – ако отворът му е отгоре ще има богата реколта.
    Празникът завършва с кукерско хоро, което прераства във всеобщо веселие на площада.Кукерите се събират на гощавка, а част от събраните пари даряват на читалището.
   Ритуалът е пренесен от бежанците от източна /беломорска/ тракия ,които са се заселили тук през 1913 години.      За първ път Кукеров ден се провежда в Българово /тогавашното Урум-ени –кьой/ през 1922 година.Остатък от езическо време  , традицията на чудноватите кукерски игри представя древния мироглед на дедите ни , който свързва вечния кръговрат на живата природа- раждане, разцвет, смърт и ново раждане, с трудовата дейност на човека и социалното развитие на обществото.Извършваните мистични действия са насочени към предизвикване и стимулиране на плодовитост, здраве и жизненост във всички свери на стопанския, обществения и личния живот.Страшните маски, шумните звънци изваждат наяве спотаилото се зло – придават му образ, който ни помага да се освободим от него, да го опознаем за да преодолеем страховете си.Благопожеланията за здраве и плодородие , колорита и богатството на кукерските костюми ,ужасните им лица и ехтежа на звънците се сливат в онзи  здравословен баланс на енергии и емоции, който ни вади от зимната летаргия и ни дава нови сили да продължим напред...още една гоина !
                                   			

По материали съхранени в Народно читалище "Съгласие" град Българово,община Бургас.83.97.69.25 12:28, 11 март 2008 (UTC)[отговор]

За сходствата с други европейски карнавални обичаи[редактиране на кода]

Относно промените, които бяха върнати на основанието, че примерите, дадени от различни държави, нямат нищо общо с кукерите, тъй като те са главно облечени в животински кожи мъже, има няколко възражения:

1. Тази представа е широко разпространена, но неточна. Животинските кожи се използват предимно в западна България и имат по-малък ареал на обхват (границата съвпада горе-долу с ятовата). Те имат и други названия вместо "кукери". В югоизточните части са запазени само за един от играещите(кукерът), докато останалите са облечени според ролята си. В Добруджа има роли "баба" и "кукове", облечени в парцали, кори, звънци и женски дрехи, но кожи няма.

2. В посочените чужди традиции има и фигури, облечени с животински кожи, или пък други достатъчно сходни на българските обичаи. По-конкретно - Във Великобритания все още има от първите, а в по-стари времена са били с изцяло животински глави (по изображения от средновековни хроники). Еквиваленти на обичая "джамал"/"камила" има в Чехия, Словакия, Русия, Беларус, Украйна. В последните три и в Литва по Коледа и на Масленица (Сирни заговезни) обхождат и хора, облечени в животински кожи и маски. (Във връзката за Украйна се виждаше и на снимки)

3. Така или иначе определящото тези празници не са кожите, а драматично-шественият характер, и донякъде времето на изпълнение (зимата около Коледа и Нова година или постите преди Великден; но има и летни кукерски обичаи). Маскарадните карнавали по това време са широко разпространени в Европа и се предполага, че са отзвук на общи индо-европейски езически ритуали, или даже на неолитни такива. В следствие и връзката чрез унаследяване на тракийските/гръцките дионисии е поставена под съмнение от етнографи.

Да разбирам ли, че Вие поддържате тези, които са напълно непознати за мен и които оспорват връзката чрез унаследяване на тракийските/гръцките дионисии, тоест приемате кукерските танци за част от някакъв характерен за голяма част от Европа новогодишен карнавал. В такъв случай, според мен това трябва да се опише в отделна точка, като преди това тук се посочат и достоверни източници на авторитетни изследователи в тази връзка. Само да отворя една скоба: в редица райони кукерските танци се изпълняват не около Коледа и Нова Година, а на Заговезни. Поздрав! Jingiby (беседа) 11:46, 10 септември 2016 (UTC)[отговор]

Като за начало препоръчвам на Христо Вакарелски "Етнография на България", където (изглежда най-рано от български изследовател) е изразена въпросната хипотеза. Ще се постарая да събера нагледен материал (макар в мрежата да е налице предимно откъслячен). Относно Заговезните - споменала съм ги на няколко места горе, включително в паралелните чужди традиции. Междувременно мисля, че не би било зле да се сложат други източници за страницата- едната препратка е неактивна, а другите две са не особено съдържателни или меко казано несериозни. Поздрави!

Имам книгата в библиотеката си. Да ме насочите към някои от нейните страници? Jingiby (беседа) 04:31, 12 септември 2016 (UTC)[отговор]

Около 600-ната. Впрочем на първо време ето някои насоки - тук, тук, тук, тук и Philippe Walter - "Christian Mythology: Revelations of Pagan Origins" - стр. 12. В следващите няколко дни няма да мога да отговарям, но могат и да се направят още конкретни сравнения между практиките в различни държави и функционалното/митологическото им значение. Поздрави!

Благодаря за отговора. Предлагам Ви засега да оставим настрана въпросът дали в цяла Европа има подобни практики, защото това наистина е безпредметeн спор. По-скоро, бихте ли могли да предложите промени около произхода на тези маскарадини игри от двете страни на я-товата граница. Доколкото успях да прочета тук, явно в двата вида маскаради се преплитат две влияния: по-младо, индоевропейско - при класическите кукери с по-старо такова на неолитните земеделци от Анатолия при джамала. Може би тук трябва да насочим усилията си. Ще проверя и в Етнографията. Поздрав! Jingiby (беседа) 10:04, 14 септември 2016 (UTC)[отговор]

(Извинявам се за късния отговор.) Разликата в игрите от двете страни на ятовата граница не се припокрива с разпространението на "джамала" спрямо "класическите". Камилата е, първо, летен обичай, второ, така да се каже, с по-петнист ареал. А дали въпреки това разликите между източните и западните коледно-новогодишни маскарадни игри не се дължат на различни етно-културни влияния мисля, че е въпрос, който тепърва би искал разискване. Обратно към Дионисиевите празници - асоциацията с тях е главно поради факта, че имаме подробни описания за тях. Почти всички трудове, които означават кукерите като тракийско наследство препращат към труда на Михаил Арнаудов, който въпреки значението си, е доста ранен и не е взел предвид именно подобните обичаи при други народи. Предвид това и принципната липса на приемственост между тракийската и българската култура (отразена в език, археология, т.н.) би било прибързано да се приеме, че голяма и значима традиция като кукерските игри е с древнотракийски произход. — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 82.27.18.105 (беседа)