Беседа:Митраизъм

Беседа: Митраизъм Промените които са направени върху статията на 08.04.2010 г. внасят съществени корекции в представата за митраизма като религиозна система. Много често до този момент под митраизъм се разбира само римският му вариант, а той е понесъл твърде много влияния и компромиси, изгубвайки своята автентичност. В основата на митраизма стои древноарийската персонификация Митра. Но тя има твърде дълга и сложна история, за да си позволим внушението, че едно късно парче от нея пресъздава цялото до най-далечния му хоризонт. Всички тези допълнения и корекции са на базата на дванадесет годишна изследователска работа именно по въпросите на митраизма. Изненадите откъм Източен Иран предстоят. Благодаря Ви за възможността да съдействам. 213.226.51.212 14:25, 8 април 2010 (UTC)[отговор]

Редакциите Ви в статията са чудесни. Но ще Ви помоля, ако има начин да сложите поне част от източниците, които сте ползвали за написването на статията. Вижда се че имате опит в изследователската работа и значи знаете, че това е изключително важно за една статия. Също така, за ваше улеснение, ще Ви предложа и да се регистрирате в Уикипедия, щом смятате тепърва да редактирате статии тук. Повярвайте, това ще Ви донесе само ползи. Очаквам новите Ви редакции, ако имате въпроси, питайте - надали някой тук ще Ви откаже помощ. Поздрави, --Peterdx 14:35, 8 април 2010 (UTC)[отговор]

Вчера работих и върху статията "Мидийци". Това ми е втори ден в Уикипедия и ще ми трябва време за да овладея някои техники. Тематиката ми е достатъчно позната и се изкуших да изпиша проблема. Осъзнавам, че в този вид материалът е само на свещ. Разширената библиография в случая ще е поне 20 заглавия. Стресна ме това "авторско право" и се зачудих кого ли съм ощетил. Дано да не ми окачат въжето!213.226.51.212 15:07, 8 април 2010 (UTC)[отговор]

Този шаблон се поставя когато има съмнения, че информацията е преписана буквално от източника, но в този случай явно не е. По принцип се проверява в интернет, защото най-често „преписвачите“ директно копират текст оттам. Но има и случаи когато е преписвано от книги, списания и т. н., които, съгласете се, е доста по-трудно да се хванат - не всеки е чел всичко. А уикипедия не толерира нарушаването на авторски права (за повече информация: Уикипедия:Авторско право). Вижда се, че сте човек с опит в писането, а и четенето

, явно това са Ваши думи и сега ще махна шаблона. Относно източниците - сложете поне три-четири заглавия, моля. Може и всички, може само по-основните по темата. Сега ще пиша на Вашата лична беседа, където предлагам да продължим този разговор. Поздрави, --Peterdx 15:21, 8 април 2010 (UTC)[отговор]

Регистрирането наистина би Ви било от полза, ако сте сериозен за редактиране на Уикипедия. Колкото до авторското право, прочетете тук. Техниките се учат, иска време и четене. :-) (конфликт на редакции) --Радостина 15:23, 8 април 2010 (UTC)[отговор]

Посочвам някои заглавия, особено важни в тази проблематика: Акишев А.К., Сакский митраизм / журнал Тамыр, ІІ, 2002 г.; Бойс М., Зороастрийцы - верования и обычаи, 1994 г.; Елизаренкова Т.Я., Ригведа, т. І, ІІ, ІІІ, 1999 г.; История на религиите, т.ІІ и т. ІV, 1996 г.; Кузищина В.И., История древнего Востока, 1979; Куклина И.В., Этногеография Скифии, 1985; Кюмон Ф., Мистериите на Митра, 1999; Литвинский Б.А., Древние кочевники "Крыши мира", 1972; Луконин В.Г., Искусство Древнего Ирана, 1977; Массон В.М. Первые цивилизации, 1985 г.; Мухиддинов И., Реликты доисламских обычаев и обрядов у земедельцев Западного Памира, 1989 г.; Пьянков И.В., Древнейшие государственные образования Средней Азии // Сб. Древние цивилизации Евразии, 2001 г.; Раевски Д., Митология на скитите, 1988 г.; Ру. Ж.П., История на Иран и на иранския народ, 2008 г.; Сайяр Дж., Култура и литература на Древния Иран, 2000 г.; Стеблин-Каменский И., Авеста, 1993 г.; Стоянов Ю. Другият бог, 2006; Фрай Р., Наследие Ирана, 2002 г.; Херодот, История, 1986 г.; Хофарт А., Митраизмът и древните българи, 2009 г.; Чунакова О.М., Бундахишн / Зороастрийские тексты, 1997 г.; Zaener R.C., Zurvan: A zoroastrian Dilemma, 1955; Nyberg H.S., Die religionen des alten Iran, 1938; Benveniste E., The Persian Religion according to the chief Greek texts, 1929.

Все още не се чувствам комфортно сред всички тези малки технически подробности, поради което се извинявам за неудобството. Вие ще решите дали е имало смисъл. 213.226.51.195 07:25, 9 април 2010 (UTC)[отговор]

Вече имам регистрация. С помощта на сина ми прехвърлих и част от библиографията по темата. Борбата продължава.Sondoke 08:53, 9 април 2010 (UTC)[отговор]

Много се радвам. Писах на беседата Ви. Очаквам следващите Ви редакции. Между другото смятах да понахвърля нещо за митологията на скитите и основните им божества (използвайки Раевски и още два-три източника), но литературата, която виждам тук е доста по-добра. Още веднъж поздрави, --Peterdx 18:12, 9 април 2010 (UTC)[отговор]