Беседа:На нож (тактика)
Не мога да разгадая този шаблон как работи:
Тази статия е за военна тактика. За други значения вижте На нож (пояснение). За други значения вижте На нож (тактика) (пояснение).
Илиев2010 (беседа) 15:53, 28 март 2021 (UTC)
- Друго значение е по-подходящо, когато са само две статии с еднакво име. Пояснява се, че това е статията за това, за други значения вижте статията онова. Когато води към пояснителна страница, по-добре е да се използва шаблона Към пояснение.--Спасимир (беседа) 16:14, 28 март 2021 (UTC)
Митове и факти[редактиране на кода]
Изпитвам сериозни съмнения относно някои от твърденията, изказани в тази статия:
Затъкнатото в дулото хладно оръжие (байонет, щик) се появява практически едновременно с възприемането на огнестрелното оръжие (мускет, пушка) като основно въоръжение на пехотата. Байонетните атаки са масова практика по време на Кримската война, използвана и от двете страни за внезапни атаки и превземане на редути под артилерийски обстрел, т.е. подобен тип атака не е нито тактическа новост, нито българско творение (да не кажа, че в началото на 20-ти век вече е анахронизъм, както окончателно ще покажат две години по-късно масовите атаки на Западния фронт по време на ПСВ).
Зад обучението в щикови атаки, застъпено в българската армия стои не военен гений, а хроничен недоимък. През почти цялото си съществуване Третата българска държава поддържа високо ниво на милитаризация, която обаче не е подплатена от съответстващото й стопанство. Цялото въоръжение на армията е вносно - от артилерията и пушките до снарядите и патроните. Голяма част от шаяка (за униформите) и обработения гьон (за подметки на ботушите) също е внос, което е една от причините по време на мобилизационни кампании значителни части от българската армия да са облечени в парцали. Пести се от всичко, особено от снаряди и патрони, а доставките за войската са непрекъснат източник на финансови скандали. Макар постепенно държавата да развива донякъде свое производство на боеприпаси, материалите за тях са изцяло вносни и никога не достигат. На войниците непрекъснато се обяснява, колко струва на държавата един патрон или един снаряд и че мунициите трябва да се пестят. Ако българската армия разполагаше с достатъчно снаряди и тежка артилерия при Чаталджа или Одрин, никога не би се прахосвала жива сила с щикови атаки срещу турските фортификации. Да не забравяме, че при Одрин поради лошо планиране на доставките, липсват даже елементарни ножици за срязване на телените заграждения и прокарване на просеки в тях и много български войници свършват нанизани и агонизиращи на телта. Морските десанти, извършени от турските сили при Булаир и Шаркьой и отбити с отчаяни щикови атаки, са в резултат на лошо планиране и грешки на българското командване. И в двата случая болезнено се чувства липсата на артилерия.
Не отричам наивния ентусиазъм и жертвите на българския селянин, изнесъл на плещите си три войни, водени под лозунга за освобождение на поробения брат, останал извън пределите на Отечеството, но зад атаките "На нож" стои не героизъм, заслужаващ възхвала, а слаба икономическа база и пълна липса дори на бегла идея, как този проблем да бъде решен с вътрешни сили и средства. 176.12.37.187 01:34, 20 септември 2023 (UTC)