Беседа:Никола Левенов
Текст от статията[редактиране на кода]
Местя насипен текст без източници и с неенцилопедичен стил от статията. За някои твърдения може да се потърсят източници:
Никола Левенов е роден на 25.05.1941 година в град Разлог. Той е третият син в семейството на Ракина и Костадин. Семейството са бежанци от Драмска Македония. Причината да побягнат са гоненията, на които е подложено българското население в този район, след решенията за разпределяне на териториите, приети на Берлинският конгрес през Юни – Юли 1978 година. За майка му и роднините по майчина линия не се знае много, освен че са били земеделци, тихи и кротки хорица, борещи се за насъщния. По бащина линия обаче нещата стоят по съвсем различен начин. Известна ни е съдбата на четири поколения назад. Но и от разкази знаем, че от време оно мъжете са хайдутували и са се борили за освобождение. Прадядо му Димитър (Мито) е убит от турска потеря и гробът му не е известен. Дядо му Иван е бил близък съратник на Гоце Делчев и е работил активно по организацията на борби и въстания. Дори когато съпругата му почива млада „от невярна болест“, революционният комитет натоварва една от жените в града да гледа децата му, за да може той „да движи комитетските работи“. Умира от раните си, но поне доживява да види освобождението на Разлог от турско през 1912 година. Баща му Костадин е ревностен ятак на партизанският отряд „Никола Парапунов“. Често пътува и доставя необходимото на партизаните. Съвместно с братът на поета Никола Вапцаров- Борис Вапцаров организират успешния оръжеен обир на линията „Метаксас“ в Гърция. Многократно е арестуван и дори изпращан в концентрационен лагер (в България също има няколко лагера по подобие на фашистките), което затвърждава убежденията му и той продължава своята яташка дейност. През нощта на 29.05.1944 година, без съд и присъда е разстрелян е заедно с още 13 други в местността „Бельов баир“ край Разлог. Доколкото ни е известно, по бащина линия, Никола и брат му са единствените починали от естествена смърт от поколения насам. Никола е на три години, когато разстрелват баща му, което го обрича на тежкият живот на сирак. Тежкото детство и недоимъкът в семейството калява характерът му и го учи да не се предава лесно пред възникналите трудности. Това, както ще видим по-нататък ще изиграе огромна роля в животът му. Завършва началното си образование в Разлог, след което майка му, поради невъзможност да издържа семейството, го изпраща в „Нахимовското“ училище в град Варна. Тези училища (Нахимовското – за флота и Суворовското – за пехотата) са на военен принцип на обучение заедно с пълен пансион и отпуски, както при редовната армия. След завършване на прогимназиалният клас, кандидатства и е приет на пълен пансион в механотехникума в град Пловдив, където завършва средното си образование. Заедно с приятелите си от техникума (с които си останаха приятели до сетните си дни) решават да кандидатстват във военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна. Приет е и се дипломира специалност „Навигация за търговския флот“, випуск 1965. През целият си период на обучение показва завидни способности в изучаването и овладяването на морската професия. Кариерата му започва в ДСО „Океански риболов“, където е назначен за помощник капитан. Кариерата му се развива стремглаво и на 28 години след като е преминал през всички щурмански степени е удостоен от тогавашната Колегия на капитаните за “Капитан далечно плаване“, като му е поверен един от риболовните траулери от флотилията. Това е нещо нечувано дотогава. По това време капитан се е ставало „на бели коси“. В желанието си да го провалят и да докажат, че „на младите голобради пишлемета още им е рано да стават капитани“ го изпращат в най-трудните район за риболов. Обаче онова голобрадото капитанче, не само се справя, а и се доказва като отличен професионалист. На 30 година получава и прякора си – Левена. Може да ви се струва странно, но в морските среди, където животът е много тежък, а хората сурови, в неписаният закон на моряка даването на прякор е голяма привилегия. Това го признава за равен със старите морски вълци. А за капитан това е един вид израз на особено уважение от колеги и подчинени. За ненадминатите му и до днес резултати в улова на риба доста по- възрастни от него колеги са казвали: „Една риба да хвана повече от Левена – жива я изяждам“. Кариерата му е изпълнена не само с успехи, а с много премеждия, на едно от които ще се спрем по-подробно. На 01.10.1977 година, два Български траулера и девет съветски (тогава СССР) риболуват край Фолклендските (Малвински) острови, близо до Аржентина. Наскоро са били въведени 200 милни икономически зони, които принуждава траулерите да търсят риба в океана. Група кораби на Аржентинските военноморски сили решават, че единадесетте кораба се намират в икономическата зона и им разпореждат да ги последват към най-близкото аржентинско пристанище. Позовавайки се на международното морско право и факта, че се намират в открито море, траулерите отказват да се подчинят. Тогава един от разрушителите в групата (разрушител - кораб с мощно артилерийско въоръжение), след като е получил заповед да ги спре ги наближава и ултимативно им нарежда да го последват. Траулерите отново отказват да се подчинят. Тогава разрушителят открива огън със едно от своите 145 милиметрови оръдия. Един от снарядите до ден днешен пазим у дома. Принудени от артилерийският обстрел, траулерите се отправят към пристанището. Там е установено, че координатите на всички кораби са получени чрез навигационно изчисление за местоположението им. Единствено Никола – капитанът на траулера „Офелия“ е определил своите координати по слънцето. Едно кратко пояснение – определянето на координатите на кораба по навигационно изчисление е сравнително неточен метод и се използва само тогава, когато няма никакви други способи за определяне. Получените резултати могат да се оспорват, поради ниската си точност. Докато определянето на координатите по звезди и слънце е признат астрономически способ с неоспорима точност в морската навигация. По това време в Аржентина управлява военната хунта, ръководена от Хорхе Видела. Това е и времето на разгара на студената война и арестуването на кораби на социалистическите страни, особено на СССР означава международен скандал на високо ниво. Аржентинците не са очаквали някой да има астрономическо определение. Веднага става ясно, че ако пречупят Левена и той се откаже от координатите си, Аржентина ще излезе с чест от скандала и ще могат да докажат вината на цялата риболовна флотилия. За да постигнат целите си го подлагат на психически и физически тормоз. Арестуват го и го държат 40 дни в карцер, от които 28 денонощия непрекъснато с белезници на гърба. По радиото и телевизията по няколко пъти на ден искат смъртната му присъда. Пробват всякакви методи: предлагат му охолен живот в Аржентина, предлагат му също и да доведат семейството му при него. Следват заплахите за него и семейството му, че ще ги намерят дори и в България, и още много такива. Идва времето и на процеса. Пределно е ясно, че процесът е нагласен и предопределен. Съдебният състав е добре инструктиран и мотивиран. Та изкарват Левена от карцера и го въвеждат в съдебната зала. Видът му е такъв, че въпреки получените инструкции, когато го вижда, съдията разпорежда да го отведат на баня и да го приведат в приличен вид. Още в началото на процеса Никола се отказва от предложеният му служебен адвокат и поема сам защитата си. Иска само преводач. Процесът е широко отразяван не само в Аржентина, а и в цяла Латинска Америка. Задкулисен интерес проявяват и силните държави на двата тогавашни блока – социалистически и капиталистически. Започва се с гръмки изявления на назначеният прокурор, който определя корабите като грабители на Аржентинския народ, защото им ловят от ценната риба и като провокатори, диверсанти и груби нарушители на суверенитета на Аржентина, защото са кораби от социалистическия блок. Настоява за смъртна присъда за капитан Левенов, арести и дългосрочен затвор за другите капитани, трудов лагер и последващо депортиране на екипажите, конфискация на корабите и обезщетение от баснословната по това време компенсация от 25 милиона щатски долара. Като справка цената на риболовен траулер по това време е около 2 до 3 милиона валутни лева. След пледоарията на прокурора идва ред на обвиняемия. Прокурорът започва да пледира, че няма нужда съда да слуша лъжите и нескопосаните обяснения на „някакъв си рибарин“, които не струват нищо пред думата на уважаваните и компетентни Аржентиски военноморски офицери. Съдията няма как да не даде думата на обвиняемия. И тогава Аржентинците удрят на камък! Сирачето, чиито деди и прадеди са положили костите си в македонските борби не може да бъде пречупено! Определяйки местоположението на другите кораби спрямо своя доказва по безапелационен начин, че корабите са се намирали в неутрални води и незаконно са обстрелвани и арестувани. Процесът претърпява пълно фиаско. Аржентина е принудена да признае поражението и да освободи корабите. За съжаление, поради спецификата на международната политическа обстановка по това време, случаят е прикрит. В България умишлено не се отразява и данните за него са класифицирани с ограничен достъп. Най-достъпната информация може да се намери в семейните архиви на капитаните и екипажите. В близо четиридесет годишната кариера на капитана има още много за разказване, но малцина знаят, че името му е увековечено на леденият континент Антарктида. Южно от пролива Дрейк и в близост до Южният полярен кръг, в една от най-южните точки на земното кълбо се намира Левенов нос (Levenov Poin). Така вече се нарича скалист, покрит с лед морски нос на остров Брабант, архипелаг Палмър, в Антарктика, с координати: 64°02'13.0" южна ширина и 62°15'57.0" западна дължина. Включването му в международния справочник за антарктическите наименования Antarctic Gazetteer е с дата 19 май 2015 година, за съжаление посмъртно за старият морски вълк.
Комисията по антарктическите наименования към МнВР, проучвайки плаванията на български кораби в най-южните морета, решават да разследват за морското ни присъствие в района на Антарктида. Оказва се, че може би единствено присъствие имат няколко кораба на океански риболов. И така 40 години по-късно възкръсва подвигът на първото морско изследване в антарктическия район от риболовния траулер „Буревестник” с капитан Никола Левенов, който през 1974 – 1975 година опознава и описва бреговете на остров Кергелен в Антарктика и успешно се завръща с траулера „Буревестник”. Корабът е изпратен на риболов в Южния Индийски и Атлантически океан. Принудени са да търсят риба в крайните точки на планетата заради въведената 200 милна зона. Районът е изключително труден поради свирепите хидро-метеорологични условия. Освен това е непознат – наши кораби дотогава не са плавали в тези води. На кораба разполагат само с дребномащабни адмиралтейски карти и лоцията е непълна. Липсват и т. нар. наброски (записки) на моряци, които са плавали преди това там. Така едновременно с улова той провежда и първите за нас изследвания на района. След като риболовуват южно от Чили и Огнена земя, се насочват към южната част на Индийския океан и в близост до остров Кергелен решават да сменят пелагичния трал с дънен. Още на първото спускане, след като го вдигат, в него се оказват няколко (седем по неговите думи) странни сандъка. В тях имало ипритови бомби от Първата световна война. Известно е, че ипритът е силно отровен газ, масово използван срещу германската армия в Голямата война. Докладва в управлението на „Океански риболов”. Предполагайки, че островът – френска юрисдикция, е използван за депониране на бойни отровни вещества от тази война, за да се избегне международен скандал, му нареждат да изхвърли всичко зад борда и тихомълком да се отдалечи от района. След това наши траулери никога повече не отиват до остров Каргелен. Въпреки това „Буревестник” достига до най-южните ширини, и там извършва описание на водите, в които е плавал. На името на траулера – Буревестик е кръстен глетчерът разположен над Левенов нос. Принуден от обстоятелствата през 1982 година напуска Океански риболов и започва работа в Пилотската станция в пристанище варна, където инициира и активно участва в процесите по развитие на пилотажа. През 1990 година се завръща в морето като капитан на кораб в Параходство БМФ. През 2002 година приключва с активната си кариера и се оттегля в пенсия. Почива на 19.02.2007 година. Никола Левенов е едно от големите имена сред морската ни общественост. Следата, оставена от него, не е само на достоен човек, но и на един от най-големите професионалисти, и луда глава за времето си. Сигурно и трите качества трябва да вървят ръка за ръка, за да оставиш такова наследство. Иначе на ръст беше дребен, носеше обувки номер 38. Но както сподели за него един обикновен моряк: “Той беше малък човек, но голяма работа!”