Беседа:Ноевци

Майсторът на чешми

Текст за енциклопедизиране:

/Стоян Стоянов Динев/

В разстояние на 3 години човек от третата възраст със собствени средства и доброволен труд направи десет чешми в землището на родното си село.

Раждане на идеята

Стоян е на 74 години, когато му предстои тежка операция. На болничното си легло той прави равносметка на земния си живот до момента и почти е доволен от резултата и: Създал е семейство, отгледал е и задомил трите си дъщери, които имат добро образование и възпитание. Самият той е дал своята енергия и знания в промишлеността и селското стопанство, така че няма за какво да съжалява. И все пак нещо го смущава. Дал ли е всичко от себе си за да го запомнят хората с добро, когато отиде в отвъдното. Какво още е могъл и трябвало да направи за семейството и обществото. Стоян е прочел книжката за Ноевци от Иван Ерулски и тя го е развълнувала, защото в нея се говори и за хората, живели и творили за селото. Проблясъкът идва. Той е не само селски труженик, но и майстор строител. Не е трудно, ако остане жив и оздравее, да построй чешма за спомен от него. Мястото се знае - "Света вода", където блика бистроструйното кладенче. То е близко до селото - 500 метра на левия бряг на река Манастирска. Хората го смятат за свещено и лековито. Много хора и сега черпят вода за пиене и здраве. Идеята е ясна, обещанието е дадено, не на тържествено събрание, а пред себе си. Операцията е успешна. След една година здравето му е укрепнало. И той изпълнява обещанието си - построява със собствени средства и труд Чешма Номер 1 - "Света вода". Озеленява мястото и сковава пейка за отдих. За няколко дни на помощ му се притича родственикът му - Кирил Иванов Христов. Времето е май 2004 г. Стоян е доволен от труда си и от похвалите на съселяните му. Това го импулсира да изгради и втората чешма. Тя е малко по-горе по реката над пътя за Църна гора, където минават пастири, ловци, дървари... Край нея са вградени две пластмасови столчета за почивка. За тази чешма помощ му оказва пастиря Петко Кирилов - ноевски зет преселник. С осъществяването на тези две чешми, Майсторът вижда ползата от тях и добрия отклик и идеята му се разширява. Той тайно си обещава да направи и други чешми, там където има кладенчета и блика студена вода. С други думи да строи чешми, докъдето сили има. Тогава плъзва мълвата, че е сънувал сън, в който чул глас, че колкото повече чешми направи, толкова повече години ще живее. За истинността на съня аз не съм убеден, но истината е, че през следващата година 2005 г. изграждането на чешми продължава. През нея вижда бял свят чешма номер 3 в местността "Мешков дол". Тя е изградена единствено от майстора. Чешма номер 4 се намира в "Масин герен" и е построена със съмишлениците Митко Щерев Марков и Неделчо Владимиров Георгиев. Те сами решават да подпомогнат Майстора в благородното му дело. Успоредно със сръчните ръце на Майстора работи и умът му. Изграждайки чешмите, той се размечтава за миналото на тази земя, за хората, които са живели тук и решава всяка чешма да свърже с най-характерното за тази местност - мит, легедна, или самата истина от близкото минало. Макар и незапознат с литературните правила той успешно охарактеризира всяка местност в стихове, които изписва с длето на червения плочник докаран от местната кариера. Това е къртовски упорит труд - дар за идните поколения. На 18 юни 2005 г. /два дни пред празника на селото/ чешмите бяха осветени от свещеника Стоян Райчев Петров от с.Бегуновци. Присъстваха много хора от Ноевци и съседните села. През август същата година майсторът осъществява петата чешма. Тя е на могилата в местността Котлина. На нея е изписал единствен стих: "Ледена Медена от "Гувнище доведена". Шестата чешма е изградил през месец октомври. На помощ на Стоян се притичва пенсионерът Яким Михайлов. За тази чешма е събрана и първата финансова помощ от краварите и овчарите от Гущаревия болюк от селото, чиито овци и крави пасат в тази местност наречена "Забел". След тази помощ нашия герой решава да записва доброволните помощи за да бъде чист пред съселяните и съвестта си. Нека всеки бъде споменат за своя принос, споделя с мен майсторът. Това негово съждене и тефтерчето със записките ме накара да помисля, че в много българи свети по една искрица от величието на нашия апостол Левски. Следващата 2006 г. изграждането на чешми продължава. На 6 май - Гергьовден е осветена чешмата в местността "Цвейкето" в Черна гора, където в миналото моми и момци береха цветя за Гергьовденското агне и устройваха чуден празник. Освещаването направи свещеник от Черногорския манастир "Кузма и Дамян", а курбана бе дарение от кукерите на селото. На тържеството присъстваха около 200 човека, начело с кмета на селото Свилен Илиев Миленов. Майсторът виждаше как тържествата, устроени край чешмите обединявят съселяните му и се радваше. При освещаването на осмата чешма в историческата местност "Главе" той устрой банкет на около 26 човека, подпомогнали с нещо в изграждането на чешмите. Разбира се, средствата за банкета бяха от самите участници, но организацията бе на плещите на майстора. Тази среща на чешмарите, запечатана на снимка бе радушно посрещната. Тя бе и отправна точка за по-нататъшните успехи. Взе се решение откриването да става на чешма, свързано с местен или национален празник. Деветата чешма е построена и посветена на "Гулиския род". На чешмата е отразен битът на хората от известен род. Чешмата ще обслужва овчарите и краварите, както и туристите в този район. Тя бе осветена също от св.Стоян Райчев и тук бе организиран чуден излет в слънчевия седемнадесети ден на месец септември. Не, това не бе последният празник на ноевчани през тази година. Последният празник се състоя на 18 ноември 2006 г. край подновената "Ловджийска чешма", която бе пресъхнала и запустяла. Майсторът Стоян Танин и помощникът му Бойко Ферманов я подновиха и от нея също потече питейна вода. Късният есенен ден бе слънчев и топъл и позволи увеселението на хората да бъде пълно. С много труд и разбиране майсторът насърчаван от неговите приятели и сътрудници се прослави в общината и областта заслужено. Неговата неуморимост и организаторска дейност бяха отразени в областния и националния печат. Когато говоря за този чудак на нашето време на глобализация един такъв човек с оскъдни средства, е като нафора за пречистване на грешниците. Трябва още да отбележа, че зад него здраво стоеше цялото му семейство. Особена заслуга има съпругата му Славка Спасова, която поемаше цялата къщна работа, за да може той да изгражда чешми. Тя бе тая, която переше калните и мокри дрехи на чешмаря. Накрая ще кажем и няколко похвални думи за дългогодишното му магаре Маринчо. Той бе истински герой в превозването на материалите - камъни, пясък, цимент... Маринчо бе неотлъчен и пръв помощник на майстора. Затова в стихотворна форма са казани добри думи за него. Благодарение на Стоян Стоянов, известен на съселяните си като Стоян Танин, на неговото трудолюбие и организаторски способности сега Ноевското землище е осеяно с чешми на които се вее българския трибагреник, на чешмите са окачени лъскави канчета, а на червения плочник изписани интересни легенди и очевидни истини. Запаметени са имената на местностите. И още нещо. По примера му неговия близък родственик - Милан Йорданов Спасов построи единадесетата чешма в училищния двор. Тя бе дар на училище "Христо Смирненски" по случай 120-та годишнина на училището. С нея се дооформи зеления кът, където се издига паметника на загиналите във войните ноевчани.

Местя горния текст от статията. Може да се извлекат няколко изречения.--Мико Ставрев 17:29, 18 март 2007 (UTC)