Направо към съдържанието

Беседа:Павел Наумов

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
Добавяне на тема
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Абе недейте бърза да правите корекции ... работи се в момента! Който бъркаше, докато пишех, сега да намери къде ми отиде написаното за Павел - половин час съм си играл да пиша и нямам повече време! И не е умрял 1907г., ама ...--Станислав 08:13, 28 август 2009 (UTC)Отговор

Ако ти даде конфликт на редакции, просто използвай BACKSPACE и ще те върне на твоята версия. Също така знаеш има си шаблон за "редактиране". Аз ще сложа снимка на Павлето ей сега. --Подпоручикъ 15:02, 28 август 2009 (UTC)Отговор

Писма преведени на сръбски с македонистки уклон

[редактиране на кода]
Последен коментар: преди 3 месеца2 коментара1 човек участва в дискусията
Второ писмо од војводата Павле Наумов до Тополчани во кое ги повикува да се приклучат кон комитетот, кој работи за македонското дело.

Потребител:Алиса Селезньова, Потребител:Мико, Потребител:Станислав, Потребител:Протогер има две писма, които се твърди, че са на войводата и са преведени от бългрски на сръбски. Те са от 1907 г. до жителите на село Тополчани които са сърбомани. В първото писмото се изтъква, че те не са сърби, нито българи или гърци, а македонци. Писмата са преведени от сръбския консул и са изпратени в МВнР в белград. В самото придружително писмо на консула с ги което изпраща в Белград той описва Наумов като български войвода, който се опитва да отклони правите сърби от селото и да ги накара да станат други: Краљ. Консулат Π. Π 87 8 фебруара 1907 г. у Битољу - Господине Министре Претседниче, Некакав војвода буг. Павле Наумов послао је 28 пр. м. једно писмо нашем селу Тополчану прилепска каза. Бугарска терористичка организација у Битољском вилајету, нарочито се окомила у последње време на српско село Тополчане у Прилепској кази. Бугарски војвода Павле Наумов, покушавао је прво путем писама, да приволи село да пређе на бугарску. Във второто писмо скани селяните да се включат във ВМОРО. Знаете ли нещо по въпроса? Jingiby (беседа) 08:23, 14 октомври 2025 (UTC)Отговор

The letter addressing the villagers from Topolčani: "Brothers [from] Topolčani. As soon as you read this letter, we are fully convinced that you will become a little conscious and that you will wake up a little from your deep sleep, because you have fallen asleep with such a dream, and have forgotten what humanity is. I do not know you well; since when did you become Serbs? but I was surprised when I found out that you are Serbs. You know very well, brothers, that in Topolcani there are no Serbs, no Greeks, nor Bulgarians. We are Macedonians. Serbia for Serbia, Greece for Greece and Bulgaria for Bulgaria. Everyone who works will be. So, what is earned with his own sweat is sweet to him, as is our work. If you are looking for another state to command us, then Turkey is good for us. Know, brothers, that under another state it will be much worse for us. As you have sworn to work for the people's cause, you should not give up even a drop of your blood, you should not forget our brothers who have shed it over the years. It is very sad and shameful before the people, and also before Europe, because Europe knows where there are Serbs, Bulgarians and Greeks. You should not call yourselves Serbs, and remember how you talk to your children at home, because I am sure that you do not pronounce a single Serbian word, and do not forget what our fathers and grandfathers were like. So, what we have been since ancient times, that is what we are today, and therefore we are neither Serbs, nor Bulgarians, nor Greeks. Look at the surrounding villages, and then how can you call yourselves Serbs. It is a pity, brothers, that we are very simple, and because of that simplicity everything has accumulated in our heads... There are no Serbs here, so according to the Serbs here they have no place to work. The Serbs should work where they have their own people, there in Kosovo, which they call Old Serbia..." The original letter was translated in Serbian by the Serbian Consul in Bitola.[1]

After the establishment of the Bulgarian Exarchate, Topolčani left the Greek Patriarchate and joined the Exarchate. According to Serbian sources, the Exarchate "Bulgarized" the school in the village in 1881. However, the Bulgarian teacher in the village was later expelled by the villagers. The Serbian authorities took advantage of the situation and sent two Serbian teachers in the village, which were funded directly by Serbia. The now-Serbian school in the village worked illegally and was closed several times by the Ottomans, until 1898 when it was finally legalized.[2][3] The village, now under Serbian influence, left the Bulgarian Exarchate in 1890.[4] According to Bulgarian sources, the priests in the village were bribed to switch side to Serbia.[5]

In 1907, the IMRO revolutionary Pavle Naumov sent a letter addressing the villagers of Topolčani, where he tells them that in Topolčani there are no Serbs, nor Greeks, nor Bulgarians, but only Macedonians.[6][7][8][9] The villagers answered the letter after 11 days, claiming that they and Europe are aware that they are Macedonians, but the neighboring states brainwashed the people by dividing it in more nations, and that they can't give up their Serbian feelings.[10][11] Pavle Naumov responded to their letter, accusing them of being scared, and that foreign people scare them, forcing them being Serbs.[12] The villagers didn't respond to this, and gave the letter to the Serbian consul in Bitola.[13]

Jingiby (беседа) 08:23, 14 октомври 2025 (UTC)Отговор

  1. ↑ Krste Bitoski. Дејноста на Пелагониската митрополија (1878-1912) - Грчки религиозно-просветни и вооружени акции. 1968. с. 233.
  2. ↑ Bosanska Vila. 1904. с. 377.
  3. ↑ Годишњица Николе Чупића. 1913. с. 297.
  4. ↑ Српско-македонските односи во XIX-от век до 1897 година. 1973. с. 393 – 394.
  5. ↑ Македонски преглед. Македонски научен институт, 1994. с. 46.
  6. ↑ Branislav Svetozarevikj. Македонци - милениумски сведошва за идентитетското име: (извори и анализи). 2021. с. 511 – 512.
  7. ↑ Krste Bitoski. Дејноста на Пелагониската митрополија (1878-1912) - Грчки религиозно-просветни и вооружени акции. 1968. с. 233.
  8. ↑ Современост - литература, уметност, општествени прашања. KN-VO Kočo Racin, 1969. с. 347. 'У Тополчану нема Срба, нема Грка, ни пак Бугара. Ми смо Маћедонци', тако се каже у том писму и пошто се Тополчани у њему позивају да се не називају Србима, њима се препоручује да се угледају на околна села.
  9. ↑ Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава: Од насељуването на Словените во Македонија до крајот на Првата светска војна. University "Cyril and Methodius" - Faculty for philosophy-historical sciences, 1981. с. 492.
  10. ↑ Branislav Svetozarevikj. Македонци - милениумски сведошва за идентитетското име: (извори и анализи). 2021. с. 512 – 513. 1907 год. Селаните од селото Тополчани до Павле Наумов. 'Господине Павле, Писмото ваше што скоро ни го пративте го примивме и научивме све што ни пишувате. Како што велите, у писмото оти нема Грци, Бугари и Срби, овде у Македонија истина је, и као што пишавте оти Грците си работат за Грција, Србите, за Србија и Бугарите за Бугарија, права истина је, а и Јевропа знај много арно оти е така, оти сме није Маќедонци, кога се размати народо у Македонија и ние целио народ се делиме у много народности - ни го сторија оближните држави и сега нити није нити вије можите да се делите од својата народност... Колку за тоа што ни пишавте оти спијаме во длабокиот сон, не је баш така, није сме разбудени много арно и не спијаме, така да знајте, а колко да се откажиме од својата ни српска народност, тоа само не можи да биди и пак нија не се делиме од браќата наши и секи пат сме да их споможимо сашто било као и понапред. Така, браќа наши, да знајте, и немајќи друго што да ви пишиме, молимо Бога да ова писмо најди у арен живот и весело здравје...'
  11. ↑ Современост - литература, уметност, општествени прашања. KN-VO Kočo Racin, 1969. с. 348 – 349.
  12. ↑ Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава: Од насељуването на Словените во Македонија до крајот на Првата светска војна. University "Cyril and Methodius" - Faculty for philosophy-historical sciences, 1981. с. 494.
  13. ↑ Современост - литература, уметност, општествени прашања. KN-VO Kočo Racin, 1969. с. 350. На ова писмо Комитетот од с. Тополчани не одговорил ами го испратил пак до српскиот конзул во Битола, а овој го превел и го препратил до Претседателот на министерскиот совет Никола Пашиќ во Белград. Исто така препис од писмото е пратен до српските конзули во Лондон, Турција и некои други држави.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Беседа:Павел_Наумов&oldid=12718938“.