Беседа:Палмиро Толяти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Правопис на фамилията[редактиране на кода]

Бях склонен да приема транскрипцията Толяти (с Я) на фамилното име Togliatti, щом идва от БАН, но ето какво казва задължителната Наредба № 6, чл. 33, ал. 3.

(3) Гласната "i", когато е неударена и е в съчетание с друга гласна, има стойност на полугласна и образува дифтонг със съответната гласна. На български дифтонгите се предават в зависимост от положението на "i" спрямо гласната и от позицията им в името:
1. дифтонгите "ia", "ie", "io", "iu", когато са в средата на думата след съгласна, се предават с "иа", "ие", "ио", "иу" (Seriate - Сериате, Bientina - Биентина, Oriolo - Ориоло, Fiumicino - Фиумичино);
2. дифтонгът "ia" се предава с "я" в началото, в средата и в края на името след гласна (Fraiano - Фраяно, Capraia - Капрая, Pistoia - Пистоя) и с "ия" в края на думата след съгласна (Italia - Италия, Алесандрия, Lombardia - Ломбардия);...

Съгласно т. 1 трябва правилната транскрипция е Толиати (с ИА), щом дифтонгът „ia“ е в средата на думата след съгласната „l“. --Elkost (беседа) 17:57, 21 септември 2019 (UTC)

Привет. Не, правилната транскрипция е Толяти (с Я). В италианския -ia е едно (-иа), ако идва след всякакви гласни и съгласни, и друго (-я) в изключителния случай -GLIA. Това (беззвучно) g се поставя там с една-единствена цел: да посочи по категоричен начин късо палатализирано произношение. Говорим за две различни неща: -glia = я (и нищо друго), а -ia e -иа или -ия според дадените от Вас правила. Вижте за сравнение това: „Семейство Малаволя“. Malavoglia може да се прочете по един-единствен начин и той е Малаволя (ако беше написано Malavolia, може би щеше да има повод да обсъждаме Малаволия или Малаволиа, но не е и няма място за съмнения или тълкувания). В случая с име на не особено популярен вече италиански политик имаме няколко възможности да решим как да го транскрибираме, ако не сме сигурни (и ако употребата не е наложила някой правилен или грешен вариант по непоклатим начин): а) да се допитаме до италиански филолог и б) да се допитаме до енциклопедията на БАН. Както споменах при промяната – в енциклопедията на БАН е дадено правилно „Толяти“. А аз съм италиански филолог от 25 години. :) --мисис Робинсън (беседа) 11:36, 2 юни 2020 (UTC)
ПП. Този човек е Антониони, а този е Антоньони и фамилните им имена са точно толкова различни, колкото и професиите. Antonioni не е същото като Antognoni. Забелязвате ли g-то? То отново не се чете, но означава нещо: тук има кратък палатален звук – НЬ. Няма никакъв вариант, в който Antognoni да е Антониони, както и никакъв, в който Togliatti да се тълкува като Toliatti. Дано така е по-видно :) --мисис Робинсън (беседа) 11:53, 2 юни 2020 (UTC)

Привет и от мен! Благодаря за експертното мнение! Министерската разпоредба (Наредба № 6) има приоритет пред норма от БАН. Тази наредба обаче не може да е съставена без консултиране с учени езиковеди (и научното министерство не би си го позволило), на първо място с БАН. Грешката горе идва от мен (заради неточно представените норми в наредбата), т.к. по-нататък има изключения от горното правило. Ето какво се казва в Наредба № 6, чл. 34, ал. 15.

Съчетанията "glia", "glio", "gliu" се предават на български съответно с "ля", "льо", "лю", а съчетанието "glie" - с "лие" (Савиляно, Usseglio - Усельо, но Tiglieto - Тилието).

Така че Наредбата не противоречи на правилото от БАН: Togliatti следва да се изписва като Толяти. --Elkost (беседа) 10:06, 6 март 2021 (UTC)