Беседа:Панайот Карамфилович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Омешване с брат му[редактиране на кода]

И той Петър и брат му Петър - това е некакъв абсурд. --Алиса Селезньова (беседа) 07:36, 19 октомври 2017 (UTC)

На всякъде в източниците съм го срещал единствено с името Панайот. Това, че бащиното име на сина му е Петров е допустимо, тъй като след смъртта на баща си той е осиновен от друго лице. Сигурно е грешка.-- Кочев (беседа) 17:19, 19 октомври 2017 (UTC)
Аз купих една негова биография - Повестница... Ще гледам тия дни да го оправим целостно и неква допълнителна информация, ако може да се извлече. --Мико (беседа) 17:55, 19 октомври 2017 (UTC)
Сигурен ли си, че синът му е осиновен и, ако да - от брат му ли? Че мислим да направим едно родословно дърво. --Мико (беседа) 19:04, 22 октомври 2017 (UTC)
Някъде бях чел, че след убийството му двете(?) му деца му са дадени за осиновяване, като едното е осиновено от шефа на горноджумайския гарнизон. За съжаление обаче, не мога да бъда сигурен.--Кочев (беседа) 14:56, 23 октомври 2017 (UTC)
Да и двете според Цанкова - синът му също е Панайот, отгледан от покловник Гани Василев - не казва какъв е бил. --Мико (беседа) 15:56, 23 октомври 2017 (UTC)
В ДВИА е Петър: № 1836 --Стан (беседа) 10:26, 24 октомври 2017 (UTC)
Петър е брат на Панайот и явно се касае за грешка. В горния източник става дума за брат му. Това, че Панайот е убит заедно с брат си, също не отговаря на фактите. Нека Мико да прегледа книгата на Цанкова, която мисля е близка родственица на войводата и веднъж завинаги да изчистим тези недоразумения.--Кочев (беседа) 12:21, 24 октомври 2017 (UTC)

Според Цанкова Панайот е роден в 85 година. Петър е брат му и само брат му в целата книга - така по диагонала като я разгледах. Вероятно 18 август 1882 година е рождената на брат му. --Мико (беседа) 13:03, 24 октомври 2017 (UTC)

Да. Точно така е. --Мико (беседа) 15:10, 24 октомври 2017 (UTC)
@ symbol.svgStanProg: - тоя изобщо не е завършвал Военното училище - офицерът е брат му, требва да се отдели. Панайот към 15 година е старши подофицер. --Мико (беседа) 06:32, 25 октомври 2017 (UTC)
Братът става веднага - има ли причина да не го пишем?--Алиса Селезньова (беседа) 12:03, 25 октомври 2017 (UTC)
На Цанкова книгата е силно хаотична - мога да допълня, но скелет от нея не можем да направим.--Мико (беседа) 12:23, 25 октомври 2017 (UTC)

Петър Карамфилович[редактиране на кода]

За Петър: завършил военното училище, участва във войните като ротен командир, чин майор, в 20 уволнен, началник на 2 полицейски участък в София, убит от хора на Алеко в 23.[1] Ако по военна линия има неква значимост. --Мико (беседа) 19:18, 17 ноември 2017 (UTC)

Кариерно развитие на Петър[редактиране на кода]

ВМОРО?[редактиране на кода]

По Цанковата книжка нема никви данни за категоризация Дейци на ВМОРО. --Мико (беседа) 06:19, 16 ноември 2017 (UTC)

И аз така мисля.--Кочев (беседа) 06:33, 16 ноември 2017 (UTC)
Махнах го от увода, но може би заради Тиквешките дела заслужава категория. --Мико (беседа) 07:18, 16 ноември 2017 (UTC)

Македонски българин[редактиране на кода]

Не знам къде, но може да се използва цитат от чичо му Никола Карамфилович в писмо до премиера Стоян Данев, с когото са приятали: „Аз съм македонец, фанатизиран македонски българин, който ревнува своето, чието семейство титански се е борило и опропастило за народната кауза“.[2]

Вкарах го в началото. --Мико (беседа) 19:43, 17 ноември 2017 (UTC)

Край[редактиране на кода]

Аз приключих с зловещата книга на Цанкова - давам я за сканиране на снимките. :-) Много от тех са разни документи, които направо стават. --Мико (беседа) 19:16, 17 ноември 2017 (UTC)

Има един майор Цончев без първо име.--Мико (беседа) 08:05, 19 ноември 2017 (UTC)

Бележки[редактиране на кода]

  1. Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 79.
  2. Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 62.