Беседа:Парламентарни избори в България (юли 2021)

Други

Dimitar Kulenski: За момента прехвърлям информацията за Ляв съюз в Други, вместо в собствената си част. Идеята ми е, че не следва да създаваме твърде много отделни части за всяка нова коалиция и/или партия. Към момента не съм измислил как точно да уточняваме коя партия или коалиция следва да има собствена част и коя да попада в Други, но бихме могли да използваме няколко неща за „мерило“ - дадената партия или коалиция спечелила ли е депутатски мандат в миналото народно събрание или миналите X народни събрания; партията или коалицията получила ли е резултат над X процента в Y брой социологически проучвания, като тук трябва да филтрираме и качествените от съмнителните проучвания (соц. агенция да има уебсайт ми изглежда като добър минимум); дадената коалиция има ли общо X процента или повече като резултат на последните избори (пример: Български патриоти имат над 4% като отделни партии/коалиции) и т.н. Има доста опции, но следва някак да ограничим дадените секции, за да не се създават твърде много, особено след като на миналите избори имахме 30+ партии и коалиции :) --Yupyuphello (беседа) 21:31, 23 май 2021 (UTC)

Arise13: Ако имаш време, бих се радвал да погледнеш дали има партии и сдружения за добавяне към Българските патриоти (чрез участие в листите им). --Yupyuphello (беседа) 10:27, 14 юни 2021 (UTC)

Arise13: Теоретичен въпрос - според теб какво трябва да правим с БСП за България? В момента съм разпределил и партиите и движенията и НПО-тата директно в списъка, защото те така ги самоопределят - като обединили се към тях, но се чудя дали не трябва да прегледаме списъците и всички, които нямат представители там да ги сложим долу в Меморандум за сътрудничество? --Yupyuphello (беседа) 08:01, 5 юли 2021 (UTC)

Бих го оставил така, щом официалният източник идва от самите БСП за България. :) --Arise13 (беседа) 15:48, 6 юли 2021 (UTC)

Стил на статията

Гледам статията, както и тази за предишните избори, и оставам с впечатление, че е по-скоро преглед на печата, отколкото енциклопедична статия. Има много факти коя коалиция какво е заявила и числа за точни прогнози, но няма никаква обобщаваща информация. В общи линии статията е нечетлива и може би ще е добре да се обърне внимание на текста. --ikonact (беседа) 16:10, 6 юли 2021 (UTC)

Ikonact: Съгласен съм, но лично не смогвам да правя всичко и се надявах и други доброволци да се включват, но интереса явно е нисък. На мен главно ми е интересно да си работя повече по таблиците и по хронологичните и цифровите неща, но ако намеря повече свободно време ще се пробвам и по останалото. Ако имаш някакви добри примери за това как трябва според теб стилово да изглежда статията и липсващите сегменти, ще съм благодарен за примери :) --Yupyuphello (беседа) 16:27, 6 юли 2021 (UTC)

Yupyuphello: Като стана дума за таблиците и числовите данни - на предишни избори съм ги правил да са sortable и някой постоянно ходи и ми ги пипа, не знам защо? Например, можеш да видиш резултатите от 2014, въпреки че „Не подкрепям никого“ го бях закотвил да стои винаги отдолу и при сортирането да върти само партии, коалиции и независими кандидати. Изобщо - добре е да се изработи единен шаблон за данни от различните видове избори и да се качват данните по един и същи начин, че в момента е салата. От англоезичната wikipedia има доста добри примери в това отношение. Също и началната секция с обща информация иска доста да се пипне, че е разнородна за един и същи вид избори... а за последните почти липсва. Babailiica (беседа) 09:13, 15 юли 2021 (UTC)

Babailiica: Абсолютно съм съгласен, че трябва да имаме по-единни формати за таблиците и да се стандартизират, може би чрез примерна страница за стил? Има много добри примерни, наистина, ако трябва да съм честен за тези и миналите избори просто вземах каквото ми хареса и определено е имало пропуски, като това, че не съм се сетил за подреждането на резултатите. Смятам, че имаме нужда и от обновяване на изборния шаблон, който все още не е сложен в тази статия в началото - по спомен испанския или френския беше най-красив от тези, които бях видял, но за съжаление не ме бива с оправяне и разбиране на кодировката на шаблони :/ --Yupyuphello (беседа) 11:35, 15 юли 2021 (UTC)

Резултати

Babailiica: Здравей, откъде взе точната информация за недействителни гласове и подобни, тъй като все още я няма в уебсайта на ЦИК? --Yupyuphello (беседа) 07:04, 15 юли 2021 (UTC)

Yupyuphello: По принцип това ми е професията и ги следя. Иначе - от протоколите на РИК, с отразени промените според решение 466. Видях, че сте коригирали данните, за десетичната точка че е сменена със запетайка съм съгласен (отчасти), за процентите - разпределението се изчислява по действителни гласове без не подкрепям никого (според кодекса и методиката на ЦИК), но виждам, че сте ги коригирали според таблицата от решение 471 на ЦИК (и тук бих поспорил, но съм склонен да се съглася, защото има официален източник, който е публикувал глупост, глупост, но пък официална), ама защо махнахте increase и decrease маркерите? Иначе в момента сравнението на процентите не е коректно, тъй като на предишните избори (април) данните (процентите) са изчислявани по брой действителни гласове за партии и коалиции - без недействителните, без не подкрепям никого и без независимите кандидати! И тук е важно да отбележим, че в тази част кодексът не е променян между двата тура на изборите. Очаква се днес ЦИК да публикуват и пълните данни на сайта си и там очаквам процентите да бъдат съгласно методиката. Babailiica (беседа)

Yupyuphello: А също виждам, че е променена и избирателната активност, което също не разбирам по каква причина е направено. За нея поне има официални данни на сайта на ЦИК https://results.cik.bg/pi2021_07/aktivnost/index.html и е обявена официално като 42,19% а броят на избирателите е обявен като 6578716 Babailiica (беседа) 09:02, 15 юли 2021 (UTC)

Babailiica: Поправи ме ако греша някъде, но действах по следния начин досега:

• Изчислявам избирателната активност спрямо общия брой гласоподаватели - регистрираните и тези, които са добавени под линията. Доколкото виждам, активността и сега и през април беше базирана на началните регистрирани гласоподаватели, спрямо крайните, което поне на мен ми изглежда грешно. Доколкото знам, списъците имат нужда от обновяване (мъртви души?) и не зачитат гласоподавателите в чужбина към момента. Чисто и просто, за да е по-обективно от моя гледна точка, просто събирам гласоподавателите и на 1% от тях деля всички подадени гласове (валидни и невалидни).
• С удоволствие ще чуя повече за десетична запетая спрямо точка, доколко знам запетаята е стиловия избор в България?
• Може би трябва да помислим върху изменяне на процентните стойности, наистина. Моята идея беше следната - има разлика между изчисленията за мандати и чистата статистика за проценти от всички гласове (действителни и недействителни). По спомен погледнах назад и видях разминавания и се спрях на използването на общите гласове, вместо тези за изчисленията за мандати, и предполагам, че и повечето читатели биха очаквали тях, но мога и да греша. В идеалния случай може би трябва да се измисли начин да присъстват и двете информации така, че да е ясно кое кое е? Признавам си, че промените ми в тази насока може би са грешни, но ги направих с оглед на това, кое ми се струваше да е най-логично за типичния читател. Лично и моите очаквания биха били такива - да мога да прочета едни обобщени пред-мандатоизчислителни данни, които не изключват недействителните гласове и тези за „Не подкрепям никого“, а отделно от тях да си има под някаква форма данните за мандатоизчислението.
• Връщам се на избирателната активност - това може и да е било грешка от моя страна спрямо данните, но обобщените от ЦИК сякаш не бяха обединили регистрираните гласоподаватели и тези под чертата? Официалните данни посочват 42,19%, но последните данни сочат различен брой гласоподаватели. Ако приемем, че крайния брой е бил 6 668 540 гласоподавателя (при 2 775 754 гласували), то процента ще е 41,62%. Ако споменатите отдолу под черта гласували следва да се добавят, то тогава имаме 6 873 784 регистрирани гласоподаватели и следователно 40,38% активност. И на миналите избори по спомен имаше разминаване при правенето на същите сметки и затова смъкнах от 50,6% на 49,1%.

Искрено благодаря за желанието за диалог и се надявам да изчистим грешките, където има такива от моя страна.

Edit: Маркерите ги махнах, чисто и просто защото сметнах (по спомен), че се използват само в обобщените данни и за прегледност. Ако смяташ, че маркерите са по-правилния начин, следва да не се оставят плюсовете и минусите предполагам? Процентите на ЦИК наистина са изчислявани както каза, но досега предполагах, че просто са решили да показват данните за мандаторазпределение, вместо цялостните такива и затова ако погледнеш в статията за април, ще забележиш и че тамошните проценти се различават от официалните такива, точно за да показват всичко. --Yupyuphello (беседа) 11:49, 15 юли 2021 (UTC)

Yupyuphello: Така, първо обяснявам за активността - да се добавят дописаните под черта е грешно, защото за да бъдат дописани тези хора ги има в други списъци. Давам пример - ти си включен в списъка в град Х, където е постоянният ти адрес, но поради някаква причина - решаваш да гласуваш в град Y (когато законът го позволява). Например - гласуваш извън страната, без да си подал заявление за това или си подал заявление за място, в което не е разкрита секция. Тогава тебе те няма в списъка в чужбина, но си оставен в списъка в България, тогава те дописват под черта в списъка в чужбина. Или - подал си заявление за гласуване по настоящ адрес - тебе те има в списъка по постоянния ти адрес, но те дописват под черта в списъка по настоящ адрес. Трета хипотеза - карантиниран си заради COVID-19 на някакъв адрес - тебе те има в основния списък по постоянен адрес, но те дописват в списъка на подвижната COVID секция (ако дойде у вас). Изобщо - всеки дописан под черта, за да го няма в списъка там, където го дописват, това означава, че го има в някой друг списък. По този начин, ако сумираш гласоподавателите от основните списъци с гласоподавателите дописани под черта - тези, които са дописани ще ги брои по два пъти, което е грешно. Отделно от основните списъци са изключени и една категория лица, която е около 50 хиляди души - това са лица с българско гражданство, които имат постоянен адрес на територията на чужда държава, тъй като те няма как да бъдат включени в никой списък. И съвсем отделна тема са т.нар. мъртви души, които не е сигурно има ли ги или не и ако ги има - точно колко са и къде са, да не кажа, че дори не е ясно и дали не гласуват. По тази причина - броят на имащите право на глас не се определя по броя на лицата в избирателните списъци, а се получава от Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване (ГД ГРАО) в деня на изборите, където има брой на българските граждани имащи право на глас по избирателни райони и общ брой на българските граждани имащи право на глас. Ако събереш данните за брой на гласоподаватели по райони в страната ще получиш число по-малко от общия брой, който е даден на сайта и причината е, че това са лицата, които са в чужбина (на теория). Затова активността във всеки изборен район се смята по това число, както и обобщената също се смята по общото число, което включва и лицата извън стратана. Разбира се, това води до леко изкривяване в изборния ден (където не се събират данни за брой гласували извън страната в различните часове), но финалното число е относително точно, тъй като за него се използват общия брой имащи право на глас (независимо в страната и извън) и общият брой гласували (пак в страната и извън). Що се касае броя на гласувалите - има методика възприета от ЦИК, тя беше много дискутирана по време на референдумите, кое от всички числа да се използва за брой на гласувалите - броя на намерените бюлетини (пликове при референдума), сумата от гласовете по партии, коалиции и независими + недействителните + не подкрепям никого и т.н. В крайна сметка от ЦИК са възприели подхода, че броят на гласувалите се определя по точката „брой на положените подписи в избирателния списък“. Не коментирам дали този подход е правилен или не - в точно тази ситуация е трудно да се каже че някое от числата е по-правилно от друго от числата... но това е официалната методика определена от ЦИК за изчисляване на избирателна активност (правилният термин е активност на гласуване, защото на референдуми не е избор, но е гласуване) - данни от ГРАО за брой на избирателите по райони и общо български граждани срещу брой положени в избирателните списъци подписи.

Относно дробния разделител с точка или запетайка - затова казах, че ще се съглася, защото знам, че официално в българския език е прието да се използва запетайка, но ако копираш тези данни от таблиците и се опиташ да ги използваш в някакво средство за обработка на данни в масовия случай получаваш грешка, защото в световен мащаб математиците са приели да използват точка, а не запетайка за тази цел. Но както казах - това е БгУ и в Българския език е прието да е със запетайка, затова съм ОК с тази корекция.

По отношение на това спрямо кои числа се изчисляват процентите - има методика и там е описано как се разпределят гласовете и между кого. Материята е изключително хлъзгава и затова нямам желание да навлизам в спорове, понеже и тук - правилно решение няма и всъщност много зависи от това какво искаш да правиш с данните. За едно обаче мога да кажа категорично - гласувалите с „не подкрепям никого“ не участват в никой сбор освен в сумата на действителните гласове. Тази опция е добавена в кодекса през 2016 г., когато гласуването стана задължително по смисъла на чл. 3 от кодекса - световната (и най-вече Европейската) практика е, че където гласуването е задължително има опция да не избереш нито един кандидат. Не коментирам че според българските закони гласуването е задължително, но няма санкция и както се вижда от активността - над половината население е нарушител, но на никой не му дреме. Дори самият кодекс не предвижда санкция за това, но това е друга тема. Въпросът е, че реално гласувалите с „не подкрепям никого“ са абсолютно приравнени с тези, които не са гласували. Т.е. те само вдигат избирателната активност, защото са гласували, но и с тях и без тях резултатите от разпределението на мандатите е абсолютно едно и също. Малко по-различна тема са независимите кандидати. Чисто математически гласовете за независими не трябва да участват в разпределението - ако се погледне методиката там пише така - първо се изчислява дали някой независим влиза - ако влиза - броят на мандатите в този район се намалява с броя на влезлите независими и методиката продължава по същия начин, но без тези мандати и без гласовете за независимите. Следвайки тази математическа логика от методиката не би следвало гласовете за независими да участват в процентното разпределение. Дори и за пригледност няма много смисъл да се вижда колко процента от гласовете има даден независим кандидат на национално ниво, тъй като това не е релевантно - той е кандидат само в един изборен район. Но това са мои разсъждения. Иначе - безспорно би било удачно да се дадат различните проценти, стига ясно да е обяснено кой процент какво представлява, така че всеки потребител да има възможност да използва онова число, което отговаря на анализа, който прави.

И накрая за increase и decrease маркерите, ще кажа моето виждане, отново - отворен съм за диалог и въпросът няма еднозначно правилен отговор, но: за мен е ОК да има и визуалния маркер и + и - пред числото. Визуалният маркер е удобен за бърз преглед на данните на екрана - плюсовете и минусите са прекалено невидими, а цветните маркери ориентират супер бързо. В същото време смятам, че и +/- също трябва да останат (или може би само минуса), за да може, ако се копират тези данни с цел допълнителна обработка и изчисления, да може да се получат правилни данни. Това е моето лично виждане, пак казвам - готов съм да го дискутираме ако е необходимо. Babailiica (беседа) 16:31, 15 юли 2021 (UTC)

Babailiica: За активността: т.е. голяма част, но не всички от тези под черта ги има в другите списъци? Ако съм те разбрал правилно, всеки човек с българско гражданство, но постоянен адрес в чужбина се добавя под черта и не се смята за активността. Това звучи като адска недосмислица, ако съм разбрал правилно, и ще е още по-голям проблем в бъдеще, тъй като децата с български корени в чужбина нямат постоянни адреси в България, доколкото съм наясно. Въпреки това, както отбелязах, имаме разминаване - броят гласове разделени на 1% от 6 668 540 е 41,62% (закръглено надолу), така че или аз пропускам нещо, или нещо някъде куца в началните изчисления на ЦИК. Ако просто използват оригиналния брой избиратели, аз по-скоро клоня към използването на финалната цифра по точка 1, защото това ще е най-правилно.

• Смятам, че по-скоро е по-правилно да се използва запетаята. Разбирам проблема, но не би следвало да е такъв - повечето типове софтуер, които лично използвам, изменят дали да приемат точка или запетайка спрямо настройките за използван език. И ако трябва да сме абсолютно точни, отнема няколко секунди да се заменят всички запетайки с точки чрез Find & Replace функции.
• За процентите, личното ми мнение, е че трябва ясно да ги разделим. Аз, като прост гласоподавател и неспециалист, очаквам да имам една таблица, която да ми показва всички обединените проценти на всички действителни гласове. Тук спорът е дали „Не подкрепям никого“ са действителни - знам, че не се използват при изчислението на мандати (за да не вдигнат прага за влизане), но смятам, че следва да се показват като данни, когато е чисто и просто „Кой за какво е гласувал“ като тип данни, т.е. общо. Та, накратко, текущата таблица с пълни данни винаги да дава проценти за всичко от партиите до „Не подкрепям никого“, обобщените данни да си останат в сегашния стил, а отделно да направим трета таблица за мандатните проценти? Като цяло, присъствието на общата ми е най-важно в сегашния ѝ вид, защото дава най-много свобода за използване на данните от трети страни.
• По-скоро съм против използването на increase-decrease шаблоните в таблицата Пълен резултат, не заради друго, ами заради това, че при копиране на таблицата, те се прехвърлят като текст също. В този ред на мислите, може би ще е опция да направим промени в задния фон на специфичния квадрат от таблицата? Това пак би било ориентир, макар и под малко по-различна форма, и би позволил на някой да копира данните без да се появява ненужен текст до тях. Плюсовете предполагам, че е по-добре да отпаднат ако също са пречка за обработването на данни. Може би е добра идея да направим както е в опростената версия на пълната таблица в enW и да сравняваме действителни с недействителни в самия край? Ако съм пропуснал нещо, напомни ми :) --Yupyuphello (беседа) 07:22, 16 юли 2021 (UTC)

Yupyuphello: Не, никой не отпада от активността - точно това обяснявах - броят на избирателите не е равен на броя на лицата в избирателните списъци поради особености в технологията на изготвянето на тези избирателни списъци. Понеже са на хартия, те се печатат почти месец преди изборите. И всеки, който след това се премести в друга секция се дописва под черта на новото място, но вече го има и на основното му място - затова не бива да се сумират хората от двата списъка. Затова броят на избирателите не се взима от протоколите, а от ГД ГРАО и числото е публикувано в раздела за избирателна активност в сайта с резултатите. А броя на гласувалите се изчислява по протоколите по точката за брой на положените подписи. Ако ползваш скайп ми драсни, със същия никнейм съм и няма други.Babailiica (беседа) 15:05, 16 юли 2021 (UTC)

Babailiica: Ако използваш Discord, може да се свържем през бгУ сървъра, ако не ще те добавя в Skype :) --Yupyuphello (беседа) 07:30, 17 юли 2021 (UTC)

Yupyuphello: Иам Skype, Teams, Zoom, Viber, WhatsApp, Hangouts, Messenger, KiK, Telegram, Signal, но Discord и Slack ги махнах преди 2 години. 🤷‍♂️

Графика на мандатите

Още една тема за размисъл - графиката с цветните топки с мандатите - много е секси, но никога не съм я харесвал, защото в пленарната зала на Народното събрание (нито старата, нито новата) местата не са амфитеатрално подредени. Да - в Европейския парламент, както и в Американския сенат и много други парламенти по света се използва такова подреждане, но не и в България. Затова от доста години обмислям, да се изработят алтернативни графики с подредба на мандатите - така, както са реално разположени в залата. Технически залата е с доста специфично подреждане, но за съжаление никъде няма информация когато се разпределят по седалки - кой къде сяда и по тази причина - графиката няма как да отразява 100% действителността. Ако се подредят не амфитеатрално, а на блокове (тип Уестминстър, но адаптиран за нашето НС) ще е по-правилно, но пак няма да е изцяло правилно. Та - навит съм и това да обсъдим, но го пускам в отделен раздел! Между другото в парламентарните избори от 2013 г. е сложена една графика, която е с квадратчета и има 29 колони по 8 реда, което прави 232 - една колона с 8 мадата на ГЕРБ я няма... и ако се абстрахираме от политическата гледна точка - просто е грешно, не знам дали е нарочно или е случайно. Но не я пипам, защото виждането ми е всички избори (поне от съвременната история) да имат еднакво представяне - както като обхват и теми, така и като графики. Babailiica (беседа) 16:31, 15 юли 2021 (UTC)

Babailiica: Графиката се използва заради улеснение - има автоматизирана такава, както предполагам ти е ясно, но да - неточна е. За съжаление, мисля че този проблем е нерешим в момента, а именно защото по снимки можеш да видиш, че броя места в текущата нова зала надвишават 240 и всеки си сяда там, където иска, което прави форматирането невъзможно. Старата не е толкова проблемна и би следвало да е по-лесно да се направят специфични графики за нея, стига да има достатъчно добри снимки на пленарната зала отвисоко, за да се направи. В момента мисля, че повечето хора разпределят спрямо политическата идология (left-wing/right-wing), с цел лично улеснение. Мисля, че чисто и просто е сгрешена тази в 2013 година :) --Yupyuphello (беседа) 06:55, 16 юли 2021 (UTC)

Кандидат за избрана

Това е една много завършена и пълна статия, по всички правила на енциклопедията, която следва да бъде номинирана за избрана. --Rumensz (беседа) 07:49, 21 октомври 2021 (UTC)