Беседа:Петър Тодоров

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Беседа: Петър Тодоров

За конкретен източник[редактиране на кода]

За термините[редактиране на кода]

  • Петър Тодоров е посланик на Царство България в Белград.Това е държавната длъжност. От къде упорито идва политически представител? Не съм чувал в дипломатическото ведомство да има такава длъжност. Но явно мога да се чудя колкото си искам.--Bulldog4eto 16:51, 11 октомври 2009 (UTC)[отговор]
  • До същата година България е във война със СССР, САЩ, Великобритания и т.н. Действа единствено съглашение за примирие. Нима нямаме посланици тук и там. В „Лични свидетелства“ автора ясно е казал коя му е жена и колко и какви деца има? Даже има картинки. Допускаш ли ,че не е знаел? Като не ти се вярва, лично провери. Всъшност трябва ли да се прави подробен научен апарат? И в заключение през 1941 г. война на Югославия обевява Германия, а не България. Нашите войски само заменят германските в тази страна , т.н. „Окупационен корпус“ . Там вече няма такава държава Югославия. На кого да обевят война? Дори през 1944 г. дведе страни сключват официално „Споразумение за ..сътрудничество..“ / м. ноември /, „Договор за..сътрудничество“ /м. декември /. Такива му работи.--Bulldog4eto 18:13, 11 октомври 2009 (UTC)[отговор]
    • Споразумения са сключвани, но мирният договор е подписан през 1947 година и дотогава между двете страни не съществуват пълни дипломатически отношения, съответно дипломатическите представители нямат ранг на посланици. По въпроса за семейството - просто трябва да се цитира книгата и страниците. --Спас Колев 18:53, 11 октомври 2009 (UTC)[отговор]
  • Обикновения факт е, че България по време ва Втората световна война не е обевявала война на Югославия. Може да не е за вярване, но е така. Т.е. дипломатическите отношения официално не са прекъсвани. Изглежда формалност, но в дипломацията е от значение. Народното събрание през 1941 г. обевява война на САЩ и Великобритания. Това е факт и съответно отношенията прекъснати, а дипломатическия персонал е изтеглен от съответната страна. Неверието идва от историческата инерция и натрупвания. Този случай не е прецедент в писаната история на България. Т.е. Мирният договор от 1947 г. няма отношение по въпроса.--Bulldog4eto 19:23, 11 октомври 2009 (UTC)[отговор]
  • В традициите на град Ловеч е хора родени тук да се грижат за града, независимо от това къде живеят и се трудят. П. Тодоров не е изключение. Повече вж. в Почетните граждани на Ловеч и Трифон Трифонов (инженер) и т.н. Изобщо тази работа се организира от Ловчанското културно-благотворително дружество в София. Това освен традиция е и оригинален подход и според мен е редно да се отбележи. В историята има такива и всякъкви пътечки освен официализираните. Така е и в научните трудове..! Кое е в случая интересното и пълното? Поздрави и до скоро , ама не знам кога.-Bulldog4eto 16:51, 11 октомври 2009 (UTC)[отговор]