Беседа:Рилски манастир

пуснете малко информация за хотели във или до манастира

Съжалявам, тук правим енциклопедия, не туристически наръчник. --DCLXVI ♣ беседа ♣ приноси ♣ 22:36, 20 август 2005 (UTC)

ведьма

can anyone translate the bulgarian (church slavonic?) words on this [1] (click 2-3x to enlarge) picture to english? -- 78.55.242.157 20:29, 11 януари 2008 (UTC)

There is one word that I don't get. Какво според вас е "свача", колеги?--Мико Ставрев 09:25, 12 януари 2008 (UTC)

In Bulgarian, modern spelling. "Магесниците и вражалиците са дяволски слуги, затова и дяволо много се радува, свача и играе пред ония, що идат при них и това що запоюват и що захрануват, оно е дяволски гнусотии. Кои оставят Бог, Закон и церквата и ходят при вражалиците, они не са Божии, но дяволски слуги."--Мико Ставрев 09:46, 12 януари 2008 (UTC)

In English literally: "The sorcerers and the witches are servants of the Devil and that's why the Devil is very happy and is [doing something] and dancing in front of those who go to them and what they are drinking and eating is Devil's abomination. Those who leave God, Law and the Church and go to the witches are not God's but Devil's servants.--Мико Ставрев 09:49, 12 януари 2008 (UTC)

Вероятно е "...се радува, свири и играе пред ония..." --Svik 23:12, 12 януари 2008 (UTC)

Не определено пише "свача", единственото което ми хрумва е от "сважда", (сваджа), но защо би се карал?--Мико Ставрев 04:50, 13 януари 2008 (UTC)

Май е "скача и играе" --Svik 19:21, 13 януари 2008 (UTC)

Шапки долу!--Мико Ставрев 19:47, 13 януари 2008 (UTC)

--Svik 23:55, 13 януари 2008 (UTC)

Игумени на Рилския манастир

Някой разполага ли със списък на игумените ? LeeKeoma 14:09, 5 ноември 2010 (UTC)

За Хрельо Драговол

„

През ХІV в. е обновен от сръбския владетел Хрельо Драговол,

“

„

През ХІV в. манастирът е обновен от български владетел Хрельо Драговол,

“

Кое от двете твърдения едно след друго е истина??? L.Payakoff 06:38, 8 септември 2012 (UTC)

Историческа справка за нормативни актове относно манастира (1883-2014)

С Постановление -Указ на Негово височество Александър І Батемберг от 26 февруари 1883 г. (обн.ДВ, бр.25 от 5 март 1883 г.) „Рилския манастир, знаменитата българска светиня, се освобождава от всякакъв данък, както за преминалите години, тъй и за в бъдеще”.

С Указ N 842 от 5 декември 1894 г., издаден от Негово Височество Фердинанд I (обн.ДВ, бр284 от 1894 г.), територията на Рилската света обител се признава за „особна самоуправлявана община - Рилски манастир”.

С Постановление на Министерския съвет, прието с Протокол № 21 от 11 март 1895 г., се постановява „манастирските земи и принадлежащите им имущества, да се пазят от светски побежища (посегателства), като манастирските имоти се обявяват за свещенни (rеs sаcraе)”.

Със 3акон за признаване на Рилския манастир, Бачковския, Преображенския, Троянския и Клисурския манастири с всичките им притежания за отделни, самостоятелни общини, приет от XIX ОНС (обн.ДВ бр.237 от 23.01.1923 г.), Рилският манастир е обявен за самостоятелна община.

До 26.12.1978 г. Рилският манастир е самостоятелна община, а от 26.12.1978 г. до сега е включен в състава на Община Рила, със статут на населено място – манастир, с ЕКАТТЕ : 62685. НСИ : Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място

С Постановление на Министерския съвет № 109 от 06.06.1961 г. за обявяване на Рилския манастир за национален музей (необн.), Рилският манастир е обявен за национален музей „Рилски манастир” под ръководството на Министерството на просветата и културата, включително всички движими и недвижими исторически, архитектурни и художествени паметници на културата в комплекса на Рилския манастир.

С Постановление на Министерския съвет № 185 от 05.10.1961 г. за превръщане на Рилския манастир в национален музей (необн.), е утвърден проектоуказ за обявяване на Рилския манастир за общонародна собственост, и е предложено на Народното събрание да издаде указ, съобразно утвърдения проект.

С Указ № 403 от 11.10.1961 г. на Президиума на Народното събрание за обявяване на Рилския манастир за общонародна собственост и превръщането му в национален музей (необн.), Рилският манастир и цялото му имущество са обявени за общонародна собственост.

В изпълнение на посочените актове, в деня на издаване на указа е издадена и Заповед № 5012/11.10.1961 г. на Министъра на просветата и културата, с коят о са назначени комисии, които да опишат имотите на манастира. Въз основа съставения от комисията протокол от 14.11.1961г. е извършено предаване и приемане на цялото движимо и недвижимо имущество от досегашния собственик – Синодът на Българската православна църква на Министерството на просветата и културата.

С Постановление на Министерски съвет № 33 от 11.05.1976 г. (обн.ДВ бр.45 от 4 юни 1976 г.), Националеният музей „Рилски манастир” и принадлежащата му среда са обявени за Национален архитектурно-исторически резерват „Рилски манастир”.

На 3 май 1991 г. Великото Народно събрание приема Закон на ВНС за отмяна на Указ № 403/1961 г. на Президиума на Народното събрание за обявяване на цялото имущество на Рилския манастир за общонародна собственост (обн.ДВ, бр.39 от 17.05.1991г.)

С Постановление № 75 на Министерския съвет № 75 от 29.04.1991 г. за възстановяване монашеския статут на Рилския манастир (обн. ДВ. бр.36 от 7 май 1991 г.), се „възстановява монашеския статут на Рилския манастир.“ Предвижда се в шестмесечен срок „Министерството на културата да предостави на Българската православна църква ползването на недвижимите имоти в комплекса на Рилския манастир до възстановяване на собствеността върху тях, включително: метоха "Орлица", метоха "Пчелино", костницата край манастира, постницата "Свети Лука" с килийното училище на Неофит Рилски и църквите, постницата при гроба на Иван Рилски, жилищните помещения за външни посетители и движимото имущество, като се съхрани музейната експозиция.“ Отменят се ПМС № 109/1961 г. и ПМС № 185/1961 г.

С Решение на МС № 641 от 12.09.2014 г., се „обявява за обект с национално значение Рилския манастир, включващ: 1. манастирското ядро, състоящо се от: манастирски крила, манастирски храм "Рождество Богородично", Хрельова кула, манастирски двор; 2. манастирски обслужващи сгради, разположени извън манастирското ядро, състоящи се от: пералня (гардероб), двуетажна сграда - жилища за прислуга и училище (поща), фурна, дърварница (магазини и страноприемница), игуменарница (приемна сграда), въглищарница (здравпункт), барутчийница (неизползвана); 3. манастирското гробище, църква „Въведение Богородично”, жилищна сграда, гробище, гроба на Джеймз Баучър; и 4. землището на манастир Рилски манастир (ЕКАТТЕ 62685) в община Рила, област Кюстендил.“ --Предният неподписан коментар е направен от LeeKeoma (приноси • беседа) 11:18, 4 март 2017‎