Беседа:Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тълкуване[редактиране на кода]

1. По оригиналния текст на Одата на радостта са направени промени от страна на Бетховен. От друга страна трябва да се има впредвид, че текстът е написан или по поръчка на член от ложа или се използва за прочит при сбирка на ложа. Години по-късно Шилер се дистанцира от написаното по незнайни причини.

2. Симфонията е написана в ре минор (d-Moll). Тоналност, в която се пишат реквиеми и тъжни произведения. (d-Moll gilt vielen traditionell als ernste, dem Jenseits verhaftete Tonart, vergleiche hierzu allerdings den Artikel Tonartencharakter.) Мажор от латински: major – „голям, велик“ на немски се нарича Dur oт латински durus ‚hart‘ и се превежда като hell, klar и freudig - весел, за разлика от минора (moll), който е тъжен.


Elysium[редактиране на кода]

По времето на Имюминати, в което и Бетховен е живял, думата Елизиум е била използвана като синоним за САЩ / USA. (извор - арте тв, Geheimbünde (2/3), Der Code der Illuminaten, от 27. минута--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 85.187.119.4 (беседа) 07:34, 2 февруари 2020 (проверка)

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Беседа:Симфония_№_9_(Лудвиг_ван_Бетховен)&oldid=9870739“.