Беседа:Спелта

Относно: "спелта не приема торене". Както всяко растение и спелта се повлиява добре при торене, но като култура при която не е извършвана целенасочена селекция в посока висок агрофон, то не е отзивчива на торене в такава степен, както съвременните хлебни пшеници. Т.е. идеалната комбинация в случая е сравнително плодородна почва с добавен органичен тор, а евентуално и прибавени азот, фосфор и калий според анализа на почвата. Понеже се касае за произвеждани екологично чисти продукти в резултат на био-земеделие, наистина бихме могли да се ограничим само до органичен тор. Дори и преди десет хиляди години, някои земеделци са прилагали подобен вид торене.

Неполивните площи на които се сеят са в зависимост изцяло от падналите дъждове и запасената влага. Реколтата зависи основно от напояването - при сушави години висичината е до коляното с късо и недохранено класче, а при валежни условия - избуява на височина, а класът е едър. В някои полупустинни държави е толкова нисък и недохранен, че не може да се прибира механизирано, а се скубе. Предвид това, че основният лимитиращ фактор е поливането, то торенето не се изтъква, още повече, че тези култури дават приемлив добив и на неплодородни почви - данните са за 9-та категория земя при български условия.

Много е вероятно за основа на настоящата статия да е ползван Китанов Б. "Културните растения в България" (1986), но от тогава тематиката е претърпяла развитие, обособено в статията Лимец и спелта - селекция.

Нека се има предвид и че витамините от група В, както и фибрите (влакнините), се намират в обвивката на зърното. При излющването с мелнични технологии, тези вещества остават в триците. От степента на олющване зависи дали и доколко продуктът ще е пълнозърнест. Anachev (беседа) 09:29, 10 май 2012 (UTC)